Полъх на вятър примесен с роса,
успокоени вълните галят брега.
Слънчев лъч се плъзга по морската шир,
а аз сам съм на плажа, изпаднал в
мой, вътрешен мир. ...

Той така я рисува, че тя се роди отначало –
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.
Времената не бяха щастливи. Светът се трошеше ...

Погали ме със светлата си длан
роса като ветрило по глухарчето.
И тази красота без целофан,
светлинното вълшебство като зарчета
към мен подхвърли, да събуди пак ...

Господи, колко си хубава, когато вечер небрежно загърнала голото си тяло с халата, предизвикателно ме поглеждаш, изпъваш ръчичка и със сладкият си показалец правиш онази винаги успяваща да ме хване кукичка. Мърдайки ритмично показалеца и хипнотизирайки ме с прекрасните си очи, като печен риболовец м ...

Ден като хвърчило
пее и лети,
радостно открило
вятър от мечти.
Слънцето бележи ...

След малко сервирах основното. На моя любим му хареса и не пропусна да ме похвали. Гледах го как се храни с апетит, отпива от виното и ме изпълваше тиха радост и удовлетворение. Не бях вярвала дотогава, че да готвя за любим човек, може да се превърне в празник. Той излиза два пъти на терасата да пуш ...

В гората на твойте зелени очи
пеят птички- шарени спомени.
Вярата ми уханна цъфти
и в душата отново е пролет.
Светли мисли разперват криле. ...

Най-после небето спря да тъжи.
Вероятно се умори
вече седмица да капризничи…
Сълзици проронваше,
после със синя усмивка ...

И ти си взел. И аз съм взел.
И двамата живеем в грях.
Парите, са ни обща цел.
Мечтаем да се къпем в тях.
Ти лъжеш нагло. Аз с финес. ...

Като малка капчица от дъжд,
стопила се под слънчевите ласки,
така изгарям аз за онзи мъж,
и по дяволите всичките ми маски.
Оставам гола, нямам нито свян, ...

Не давай на зениците покой,
когато гледаш в мен.
Във нас.
Свенливо.
Светът е наш. ...

Пресякох на червено! Наистина!
По булеварда не се движеха коли, а една леличка от другата страна ми махаше сякаш се познаваме отдавна. Това е глупав изблик на моето незаконно действие, помислих си. Подминах я сякаш бе статуя от музея на Мадам Тюсо. Беше невзрачна и грозна като онези хора, които бута ...

Върти се като пъстра въртележка
и няма шанс да спре да се върти.
Въртенето изглежда като смешка
която се поглъща със очи.
И тъкмо си помислиш, че това е, ...

Този златен разцъфнал Калофер
толкоз рози, надежди роди.
Под Балкана полегнал на завет,
сякаш времето спрял да брои.
Но разказва чинарът вековен ...

Константа.
Всичко, което съм искала някога се намира право пред очите ми. Е, с малко фосфени около образа, 'щото са затворени, нали... ама... виждам го.
Парестезия.
И сега как да си стана на краката, след като тялото ми отказва?
А вашите знаеха ли, че ще се родиш с такива бадемови очи или са те прав ...

Омръзна ми
от хората всезнаещи,
изпълнени със злоба и със жлъч!
Готови да те хулят и нападат...
Плътта ти даже да дерат ...

Този свят е толкова жесток-
думите свистят както куршуми,
любовите превръщат се във драми
и за молитвите ни глух е Бог.
Животът ме научи мъката си да отричам, ...

НАПИСАНО С ПЕРО ОТ ФЕНИКС
Достатъчно е хляб и сол да имам в своята къщурка,
в люлещия се ракитен стол да чакам залеза мъждукащ,
да вярвам, че нощта благни и раните ми ще превърже,
че идат по-щастливи дни – до ромола на някой бързей, ...

Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат ...

Жената е цвете красиво.
Съвършено ранима.
Не за гледане.
За имане сътворена.
Сътворена за любов! ...

(Да се чете с усмивка)
Какъв синхрон животът ни поднася?
Боли ни едновременно нали?
Синхронно с тебе, онзи не понасяме.
Синхронно даже имаме мечти. ...

Шумът отвън и шумоленето отвътре,
Към Теб препречват често моя път.
Гризе вина в кръвта и червей пъпли,
болката се връща и ми пречи да заспя.
Въпроси стрелят отговор нечакат. ...

***
В този ден много от хората в селото преживяха свръхестествен ужас.
Яна се прибра към седем, след поредната приятна и изпълнена с емоции среща с Явор. Баба й и дядо й вече бяха вдигнали ръце от нея и не й се караха за тези чести бягства. "Не се бойте, сърдити старчета, на мен нищо не може да ми с ...

Познати само през нощта,
сутрин спомените трием.
Заедно посрещаме луна,
а от слънцето се крием.
Светулките в букака ...

Не биди само број
во животот на оној што те чека.
И догодина ќе бидам тука
со нова брчка на челото,
а моите обични јаболка ...

Слънчеви лъчи топлят мен,
приключи нощта студена,
настана хубав, светъл ден,
душа е ведра и успокоена.
Помня моята прекрасна мома, ...

в памет на мама
Животът остави миналото в нас...
И още ни буди в лунен час,
когато пролетта пристига тихо
в няколко съкровени сънни стиха... ...

Вече е полунощ,а не заспивам.
Различни мисли прекосяват
съзнанието ми, сякаш девствен свят се промъква край мен.
Чувам стъпките на времето,
предпазливо докосващи мечтите, ...

С кашлица лоша и с температура,
баба ми Койна не иска да чуе
ние на лекар да я заведеме.
- Имам настинка. Отива си хремата.
Чайчета пия, не скъпи лекарства. ...

POV Ейдриан
Измина седмица от разговора с Фийби. След като ми разказа всички онези неща, ме помоли да я върна в апартамента ѝ. Погледът й, преди да затвори вратата, не излизаше от ума ми през последните няколко дни - сякаш очакваше, че няма да ме види никога повече. Имах нужда да помисля, затова не ...