Дакел подгони лая си сприхав.
Бяла овца страха си изправи.
Зад него две Черни на зàвет се скриха.

Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател. ...

Инспекцията свърши най-подир,
напред-назад звезди и магистрали,
но как да имам във душата мир
като изглежда май сме се осрали…
Нали строихме уж в звездите път! ...

Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам, ...

Връщах се от тоалетната с бърза крачка, защото се опасявах някой да не се намъкне преди мен в кабинета. За жалост точно това се бе случило. Мъжът, който беше след мен, го нямаше отвън, следователно бе влязъл. Яд ме хвана. Но вината бе моя, както и на бирата, която бях изпил.
На всичкото отгоре се бе ...

Душа за народа се тревожи,
за онеправданите и нещастните,
на които одират по десет кожи,
но най я боли от безучастните.
Овцата водят на заколение, ...

Сега вече край пътя нямаше огради, а местността беше неравна и необработена. Привечер стигнаха до голяма гора, в която дърветата бяха израсли толкова високи и близо едно до друго, че клоните им се
срещаха и се преплитаха над пътя с жълтите павета. Но пътниците не спряха, а продължиха да навлизат нав ...

Вече се канех да хлопвам кепенците на дюкяна – то и без това хаир няма, ами барем да не си губя времето. Откакто я докараха тази пандемия, бизнесът съвсем залиня и е по-добре да продаваш коприва на зеленчуковия пазар, отколкото да висиш зад тезгяха. В това време се мярна кварталният луд – Гочето, ко ...

Предисловие
Ако си спомняте, нашите герои от Дупката ( https://otkrovenia.com/bg/proza/dupkata-4 ) извървяха дълъг път докато се напъхат в сърцето на истинската дупка. Да си призная, бях ги оставил безмилостно осем месеца да се чудят какво да правят там и дали все пак някой ще ги извади от безизходн ...

Превърнах те от кратък миг,
в необходимост и безвремие,
в сладък шепот тих,
с аромат на изкушение.
С вкус на шоколадов мус, ...

За краткост вий наричайте ме демагог
и след моите речи ще ви трябва психолог.
До дъното на моята душа съм лош
и словата ми превръщат Ада във разкош.
Куц съм аз с единия си крак, ...

***
Полудял е моят Вятър днес.
Чупи клонки, цветовете брули.
Очевидно е не спал нощес,
в суетене да изпраща Юли. ...

Днес умря листо!
Тъй бледо - срути се от клона.
Полетя за миг, като петно
и блесна, като златна крона.
Навярно много ще тъжи ...

/продължение /
Минавали годините така,
течало времето като река,
но странникът край бедната колиба
от тежки мисли нивга не заспивал. ...

В две малки, топли женски длани,
светът е птиче голишар,
та в поглед детски да остане,
заветът майчин – свиден дар.
Защото всичко си отива, ...

Тече, все още, твойта бурна кръв в мене, брат,
все тъй силна и обхватна!
Страшен и уродлив бе тоя свят,
свят на омраза и горчилка непонятна.
И нашта жлъч се впи в него, и отвърна му, ...

Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пораснем, а като възра ...

Пристан
Поглед вперен в бурното море,
вятърът брули косите ми ,
стоя и гледам как вълните се
блъскат в острите скали. ...

Политам стремглаво нагоре и плам-
стъпки във въздуха отразиха се нейде,
загубих се в чуждия и собствен блян,
потънах в безвездието и в твоя плен, взе ме...
Запитах безвремието кога ли ще спре, ...

317. Усамотяване и молитва на Исус за спасението на Юда Искариотски
Исус е отново в полите на планинската маса, на която е построен Ифтаил. Но не по главния път (така да се каже) или по каруцарския път, изминат по-рано с каручката. А е пътека за диви кози, толкова е стръмна, цялата представлява купи ...

Le pont Mirabeau
Sous le pont Mirabeau coule la Seine
Et nos amours
Faut-il qu'il m'en souvienne
La joie venait toujours après la peine ...

ГЛУХАРЧЕТО, КОЕТО В МЕН ГОВОРИ
Не ме разказвай наизуст,
анализите не обичам.
Когато ми цитираш Пруст,
си дързък и дори безличен. ...

Довчерашната рая се вдигна,
устремена силно към свободата,
избавление от гнет постигна
на онази славна и свята дата!
Тези лъвове докрай се биха ...

Ех, ти, хлапе,
с вирнато носле,
оплакваш се ти
днес от живота си,
сякаш родителите ти ...

От себе си не мога да избягам.
Това е просто някаква шега.
Опитвам се, но винаги пропадам
в канавката на глупава игра.
От мислите, които ме обсебват, ...

Когато те няма не искам да чувствам.
Без теб съм и целият свят посивя.
Без тебе от жажда пресъхнаха устните.
През сълзите твоето име зова.
И тежки са дрехите, няма да топлят, ...

В живота първо идва пролет.
Нежна е като дете с добро сърце.
Тогава идва първия ни полет -
летим в небесата, разперили ръце.
После настъпва едно лято горещо, ...

Имаше една жена, която
събираше светулки във нощта,
а после ги изпращаше по вятъра
да осветяват хорските сърца.
Канеленият ирис на очите й ...

Животът е сън…
дълбок, илюзорен
Емоционално незрял,
откъм вяра просторен
Откъм мисли… химера. ...

Сред спомени от миналото
за несбъднали се мигове,
върху страници, изгарящи от думи неизречени,
завинаги застинали в изсъхнало мастило –
угасващи мечти от времето обречени. ...

Часовникът през времето прокарва
пространствени секунди и минути.
Събужда се красавицата ларва
и става пеперуда рано сутрин.
...А ехото отломъци откъртва ...

Пътят към теб
Куплет:
Търся аз пътя към тебе,
търся морето от чувства,
търся красивите твои очи. ...

Понякога копнея да изпитам
Съдба на някой друг; да се отвърна
от Себе си; до смърт да се наскитам.
И чак след век у Мен да се завърна.
Да бъда космонавт; да се изкáча ...

Пред мръсната автобусна спирка на Гара Подуяне, подпирайки се с една тояжка и накуцвайки, приседна възрастен мъж, който свали бомбето си в скута и зачака автобуса. Той се намери в компанията на един господин, в четиридесетте си години, висок, със силно протъркани, но чисти дрехи, с отсечени като ска ...