I see a lighthouse right ahead.
The shine get stronger every step I took;
I saw my body - lying on the bed,
So fragile and so possible to broke.
The words are forceless to portray ...

Zhivodar DUSHKOV
I spent my whole childhood in my home village. My Dad didn’t take me to town until it was time for me to start eighth grade. Our school is good enough but I was entranced when I stood in front of the building of the high school where I was about to start: a grand staircase, a high c ...

Господа, събрах ви извънредно. Да – разбирам: обяд е, жега е, че и климатичната инсталация се е повредила вече десет минути. Но – налага се да се поизпотим в името на бизнеса и бъдещето…
Стреснат съм! И възмутен! Какво правите? Какво правим всички ние, господа?
Докладваха ми, че имате тук проблем с ...

Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...

Какво е животът без теб,
написан набързо роман,
където в глухата степ
вървя без посока и план.
Какво е животът без теб, ...

Дали погледнах на света
през взора на забравените чувства -
пред мен се мярна любовта,
по-хубава от всичките изкуства!
По-жива от картина на Моне, ...

"Не ме обарвай" - послание властно
прекърши душата и всичко е ясно...
Че има любов безнадеждно повярвал,
докоснах те с обич, не съм те обарвал!

Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно, ...

Мишчице страхлива
със опашка сива,
що не идеш във гората,
да не те болят краката?
Тука,във полето, ...

Казват, че шахът е игра на симетрия.
Ами любовта, нима в нея няма симетрия?
Започва бавно. С плахи движения на малките фигури.
Всеки поглед е преместена пешка напред - стъпка към началото.
Те се движат заедно, водени от желанието си и копнежа за победа. ...

Земята на щастливите хора,
къде е, не мога да спя,
на мама и татко във двора,
я имах и после изтля.
На изток и запад пребродих, ...

Срещнах те в обозримо време,
а сякаш съм те знаела животи -
през вселенски невидими закони
от всевъзможностти на колелото.
Може ли времето да спира ...

Синьо небе и букетче полски цветя
откъснах от пейзажа на природна картина
Сложих дълбоко в джобче на мойта душа
заедно с лятото от една прекрасна година
И ето настъпи дълго желаният час ...

Ах, как ми е лятно, светулчено
от безвремие дъхът ми замира
лавандулено, ароматно и щурчаво
нощите в спомени слива
А над мен звезди замечтани ...

Един син, който бил на гурбет по чужбина, се завърнал при своите родители на село. Заради дългото му отсъствие и възрастта на родителите, къщата и оградата на двора били в окаяно състояние. Синът решил, че част от спечелените пари трябва да вложи в освежаването на бащиния дом. Било вече мода при гра ...

Мери и дядо са пак на морето,
винаги с куфар готов, общо взето,
те са. А аз съм в купето на влака.
Баба ми Койна отдавна ме чака,
станала в тъмно, момчето да срещне. ...

И Бог създаде човека,
мъж и жена създаде
всеки със свойта си идентичност,
външна разлика и характер!
След много, много години, ...

ВЪПРОСИ
„Кой
съм аз?
Тук защо
дойдох – и как? ...

И как да заобичаш ближния си,
щом в овчи кожи се облича?
Как тъй да станете съмишленици,
когато той не е готов на всичко?
Простиш ли грехове на миналото, ...

Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш, ...

Война всегда начинается где-то,
Но ищет только тебя
Запахом гари, и звуком, и цветом,
Прикосновеньем огня...
Ты… в одиночестве, или с теми, ...

В тайнствения полумрак
на малка тясна уличка,
върху ламаринен похлупак
на кофата прастара за боклук,
на пост застанал бе рижият котарак. ...

След всемирния зной,
след праха в здрачината,
след лъжовния вой,
който кърти душата,
след безумния порив на сърцето да спре ...

Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... П ...

В лятната жега, в летния пек
гугутчица сива измътва яйца.
Над хорската глъч и над въздуха лек
гнездото притопля, очаква деца.
От рехави съчки е нейният дом ...

Във миналото спомените спят,
понякога пристигат, с тях будувам.
Гостуват ми и през деня -
припомнят мигове преди сбогуване.
Там няма възраст и лица, ...

Лято мое, дъхаво и свежо,
с морски бриз, до мене долетя,
слънчев лъч по бялата ми кожа,
нарисува странни, огнени цветя
Сутрин от росата отпиваш нежно, ...

Към нищото
Изморени жили, почиващи в тревата,
от някогашен бяг, стимулиран от страх...
Без напрежение, като избухнала граната,
в мир разлагат се паника, муцуна, крак... ...

- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала, ...

Лятото ме чака
в нашия потаен парк,
под салкъма бухнал
с аромати на пчелина,
камъните, пейката, К+И... ...

Там, където се спира за отдих ветрецът
и заспива тревата във топло легло,
свива хиляди бели листенца равнецът
под вечерното, смугло и звездно зебло.
Там, където сеното почива след откос ...

Чувам как на съседчето обещават айпод, ако няма двойки…
И се сещам – на мен ми обещаваха, че ще ми скъсат гъза от бой, ако имам петици…
Времена, нрави, деца…
хххх
На съседната маса долита момиченце и вика: ...

Засричах си живота отначало,
огледах всяка буквица и ред.
С наивитет, отдадена изцяло,
преполових финалния куплет.
Уж бодри малки букви се строиха, ...

Градът мълчи. Отчаяно мълчи
и вечер се оплаква на луната,
че няма по площада му очи,
които да осмислят светлината.
Народът се заключил у дома ...