НЕ Е ВИНОВНА ЛУНАТА
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...

Обичам те, но ти си трудна.
Аз истинската знам каква е.
Как веднъж не ми се сбъдна?
Поне за миг да не ридая!
Във всичко аз успях, ...

СВЕЩЕНИКЪТ: Какъв прекрасен, летен, слънчев ден...
Ще си почина тук усамотен.
Сред тихите алеи, сред чемшира,
ще си поседна благо и на мира.
Далеч от суетата и греха ...

Неизплатим дълг
Беше опасно на широкия площад
Разкъсаха душата със 100 куршума
Бесни изстрели на садистичен парад
Неизбежни като средновековна чума ...

Лев Толстой - титанът на световната проза, може да бъде сравняван единствено с Бетховен в музиката. Грандиозните му романи "Война и Мир" и "Възкресение" ще останат ненадминати образци в белетристиката. Но истинският шедьовър на Толстой е един негов трактат, озаглавен "За живота", където този невероя ...

На дансинга съм страстна, с плам танцувам,
с ритмичен такт – при чалга – без задръжки.
Желана съм. Цената, дето струвам,
откривам лесно в погледите мъжки!
Когато ме поканят от елита – ...

Цигу - мигу със цигулка
свири ни щуреца.
Жалко,няма си той булка
сръчно със конеца
да му зашие скъсаните гащи- ...

Между облачета две дъждовни
юни запали любовна искра.
Загърмя и дъжд заромо̀ли,
после спря и изви се дъга.
Под тази люлка небесна, ...

Ляга в скута ми нощния мрак,
като малко дете го приспивам.
Аз съм труден за стигане бряг,
в който всяка мечта се разбива.
Аз съм истина. И съм лъжа. ...

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

Тръгна тихо, закачулен и студен,
сенките вечерни те размиха.
Колко много, свят разгулен взе от мен,
даде две-три ноти, два-три стиха.
Този град бърборещ сякаш онемя, ...

Един съвет - не робувай!
"Не робувам, но съм роб!"
На кого, не се преструвай!
"На начина ми на живот."
Промени го, живей различно! ...

ЧИКАГО
"Ти целия скован от злоба си,
о, шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!" ...

И ако сянката ти проговори
за снощния и сън,
когато небето се отвори,
а слънцето изкъпа се заран,
се отъркаляй мълчаливо ...

Стани ми, стани китна горице,
па ми изтрий с роса белоснежното лице.
Сетне, да седна при аладжата,
та да оплакна с вода краката.
Лей се, преливай бистро поточе, ...

защото
са
парѝте
на(д)
върха̀ ...

Днес сме решили да ходим със Таня
здо нацъфтялата с билки поляна
зад недалечната малка горича.
Близко е, сигурно знаят я всички.
Еньовден било - напомни ми Мери. ...

От самодивите идвам,
те са мойте сестри.
В тъмните нощи изобщо не мигвам,
ти сред принцеси недей ме търси.
Те някои спят непробудно, ...

По стъклото - малки капчици дъжд.
В небето – тъжни, облаци сиви.
В мислите ми – спомен за мъж.
И за дни, в които бяхме щастливи.
Всички спомени сякаш са свързани с теб. ...

Някакви пчели или оси с жужукането си нарушаваха последвалото мълчание...
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...

Някога във древни времена
в една балканска мъничка страна
живял с родителите си добри
единствен син, обичан и любим
Синеок с очи, като езера ...

И сега сме непознати,
не пишеш ти и аз не пиша.
Търсят те очите ми проклети,
без теб сърцето трудно диша.
Аз още помня как те гледах, ...

Еньовден
на С...
Аз няма в тази нощ да легна –
да хванем нощната роса́
и о́ще: цялата легенда ...

Не ме позна -
бях скрита в спомена ти дълго,
макар с лице поизбледняло
от годините.
И аз съм неуверена ...

Лудостта от заобикалящата ни действителност
дали поражда мисли на подла отмъстителност
Вина вменена от болни фантазии
отприщва ли шизофренични халюцинации
Ако неразбран от обществото остана ...

Човекът от далечната страна
(На моят приятел Хайри)
В нашата страна дойде човече отдавна,
тя те прие и ти я прие като втора родина.
Разказваше на другите народи историята и славна, ...

Знае ли сърцето ти,какво е любовта?
Невинно,тихо чувство,изпълващо,неспиращо.
Безвластно,подчинено цялото ти тяло
се рее на облак из дъжда.
Знаеш ли,какво е самота? ...

Понякога душата ни ликува,
понякога е скръбна и тъжи
и често в нея ураган бушува,
подхранван от неправди и лъжи.
Понякога се къпе в светлината ...

Огледалото днес ме посреща
и с усмивка на малко дете
ми нашепва с гримаса отсреща:
"Остани си в душата хлапе!
Запази своя устрем момчешки ...

Бях изгубен, моята душа в капан на мрака сякаш беше.
Пътища не виждаше, нито светлина в тунела.
Обвзе я самотата, приятелка за нея беше.
Но нещеш ли, радоста пачука на вратата.
Там стоеше ти. ...

Син месал е здрачът –
тихичко трепти
под луна погача
и трохи звезди.
Нощ тъма ще храни ...

Тягостна ли днес е тишината.
На съдбата ни тъгата.
Виждам в очите ти боли.
И животът е тъжен нали.
Когато в сърцето е студено. ...

Растёт трава – словам не прорасти,
таким, которыми играет ветер
и вышивает из зелёных петель
ковёр под росы россыпи... Скажи,
каким словам к той красоте пробраться ...

Пак ме буди на птица звънливият глас през прозореца
и докосвам на росния изгрев усмивката с длан,
вдишвам светлия сладостен мед, пренаситил просторите
и оглеждам се в славей, от дъха на липите пиян.
Над искрящи поляни летя и се радвам на билките - ...

Водна лилия
Водна лилия – прекрасен блян!
Бисерна вода по теб блести,
погледът ти радостно засмян
като слънце те краси. ...

Гората ме обгражда постепенно,
превзема ме – въобще не е въпрос:
да ме притисне с войните си снажни,
застанали около мен на пост
и да погълне къщата ми странна ...

Стоях тъжна на брега и ронех сълзи сам-самичка, като изгубена птичка.
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...