Джон Оуен (1616 – 1683 г.)
Върху образа на Джон Оуен бавно, но сигурно се спуска мъглата на забравата – написаното от него не е особено популярно днес; за личния му живот се знае много малко, и изглежда този факт няма изгледи скоро да се промени; нито един от дневниците на Оуен не е запазен, достигн ...

Погледнах и ме заслепиха
безкрайно бели цветове.
Лицето ми, ръцете ми покриха
с лъчистите си брегове.
Откъснати от слънцето лъчи ...

Вторачени сме двете
във една посока.
Тя с почуда,
че прекрачвам нейното владение.
Настръхва и облъчва ...

В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...

В очите на една жена,
прочетох някаква тъга...
Сълзи и болка...
Някаква объркана усмивка...
Навън бе ден прекрасен! ...

Виновната 🧙🏻‍♀️
Едно, две, три
Вещицата днес ще изгори
Четири, пет, шест
Трупа ще го изяде някой пес ...

Изкарах бидона за зеле. Ще го мия. Пускам водата – бе, уж топлих, ама… Студена тече?!
Пак включвам бойлера. Отивам след половин час. Студена.
Ми – сега?
И се сещам – бе, аз защо въртя крана надясно, като лявата страна е за топла вода?
Почвам да пълня кофа и пренасям. Внезапно спирам. Боже, а тоя душ ...

Лунният сърп, затъващ в морето на дъжда,
хвърля светъл лъч по умрелите тела,
безименни са, безвъзвратно изгубени са,
не знаят, че забравихме за тях.
Вратите на рая са широко отворени навън, ...

Ще бъде много дълъг моят път,
по който аз вървя към теб, нали.
Сега не може. Друг е днес светът.
Ще бъде много дълъг моят път.
И свивам обичта си в тиха гръд. ...

Убаво беше таму каде бев
иако се враќав назад
со стражарите твои
и чекав вкусот на првите јагоди
да остане долго на усните ...

Робинзон Каспичански допил последната глътка ракия и празната бутилка пуска в океана с бележка
''...Аз съм корабикрушенец и съм на самотен остров, разчитам на ваща помощ...''
След 15 години бутилката се връща с отговор :
''... Пише се ВАШАТА,... нямаш ли правописен речник...''

Понеже съм си трала ла и бръм
ти казвах, че животът е магия!
А то било – живее се с чалъм
и с радостта на детска олелия!
Жужене чака цъфналият глог, ...

Тя е добре. Събужда се рано
и продължително гледа навън.
Налива кафе и пали цигара.
Чака да мине снощният сън.
Автоматично участва във разговор, ...

Ако извадиш от мене сърцето
Ако прогониш тъгата...
и на вяртърът заповядаш,
да я отвее далече, високо...
Аko изтриеш, ...

Казват, че големите момичета не плачат,
когато си взимат сбогом с любовта!
Големите момичета не страдат,
поемат ударите с високо вдигната глава!
След всяко " сбогом " сърцето си събират, ...

Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...

Утринните лъчи падаха върху нейното спящо лице. Червеният оттенък на косата ѝ блещукаше под тяхното сияние. Новият ден нахлу в малка стая и с него магията на нощта се изпари и даде превес на студената реалност, носена от топлите утринни лъчи.
Тя отвори очите си и пред нея беше неговото лице, единств ...

Небето като роза синя
уханията си разтваря,
узрява изгревът - смокиня,
а чувството е с вкус на нара.
Морето е щумяща книга, ...

Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-къс ...

“ Помниш ли тази сапунерка? Тя е почти на 39 години. Вече се е пукнала и е стара, за това съм я залепила с тиксо, да не се разпадне.
Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с ощ ...

думи и звуци
го нека спасят този
свят — от угрози
.............................................
алтернативно: ...

Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...

Живея на света за теб любима.
За твоята любов мечтая, вечно моя да е тя.
Със изгрева с усмивка да се будя, тебе да те прегърна във ноща.
Между двама ни любов да има
и нищо да не пречи на щастие като това. ...

Пред паметника на Апостола
Пак глави ти преклонихме,
в живота малки и големи,
пред теб пак други винихме
за всекидневните наши проблеми! ...

В кодирани слова е вложен символ.
Ключът, отваря чувствена врата.
Мишкуват мисли, търсят идол.
Над Дух пируват тленни сетива.
Липсата на основание /подкрепено с факти действие/ за безнравствено поведение, променя съдържанието на думите ...

Всичко "В крайна сметка"
("смет-ка" да се чете
в обратен сричков ред!)
е ... "Касмет"

Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...

Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...

Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...

Тихо почукваше по прозореца,
и щастливо помахваше ми с ръка.
Очите му, тъй приказно говореха,
разкриваха влюбената му душа.
Внимателно, разтваряше вратата, ...

Не зная с какво те заслужих.
Успях на много да съм трън в очите.
Отдавна пламък и обич разлюбих.
Получавах от розите само бодлите.
Изгубих вяра някъде по пътя, ...

Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние". ...

Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.
Сивите облаци сипят дъжда. ...

Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни. ...

Отдавна не съм гледала лунната пътека
отдавна, откакто съм сама.
Как бих искала да тръгна по нея полека
до другия край на света.
Как бих искала да тръгна по нея далеко ...

Аз съм огън, а ти си лед,
как ли двама да живеем!?
Все ще дойде нечий ред
да се стопи или изтлее.
Ти си нощ, а аз съм ден, ...

Минерва
– Нямате представа колко се радвам да ви видя всички тук днес! Най-после сме заедно на една маса! Вие-елитът на Воргенас сте мое семейство. Повярвайте ми, наистина го мисля като го казвам. Но момент… Къде е момчето чудо на Воргенас?
– Зает е с дела, които не търпят отлагане, Ваше Величество. ...

Щом запея „Серенада”,
ти се мажеш с помада…
нима за тебе съм серсем?
Отвръщаш плахо: „Не съвсем!”
И намазана с тоя крем, ...

Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...