- Господи! Може ли да си поговорим! Ще ми дадеш ли интервю?
- Защо не? Май се налагат доста уточнения. Толкова векове... Правата линия отдавна не е права и даже - не е една.
- Мога ли да съм директна? Ще ме съдиш ли за някои въпроси?
- Защо? Забрави ли, че аз знам мислите ти? Но, хората не ги знаят. ...

Писатели, поети, сценаристи
пишат текстове за любовта
после някой ги чете,
възкликва: "Чудо е това!"
А как изглежда всъщност тя? ...

Търпиш всички нередности -
дали от интерес, или че си сляп,
имаш ли изобщо ценности,
или вълнува те сал насъщния хляб?
Като добитък те третират, ...

Метафизично
Spiritus promtus est,
caro autem infirma*
Неразрешим у нас крещи Въпросът:
– Нали материята в този Свят е вечна, ...

въжделение —
животът да е много
повече от стих

„И този дъжд! Как само опустяха улиците!
Изгубих дори на мисълта си нишката.
Ако затворя прозореца ще се отърся ли от страха си,
че хукна гола към теб, в това време, подгизналото?!“
( Иринакис) Ирина Колева ...

Отдавна сме във този стар театър,
актьори без талант, но упорити.
Макар пиесите ни да са вятър,
в черупката на егото сме впити.
Какво, че в миг таванът ще се срути ...

По дяволите бурите. И теб.
И всеки път, когато се провалях –
опитвайки да паля огън в лед,
да вярвам, любовта ,че побеждава.
Каква победа? Тя не е една ...

Понеже нескопосано убивате,
гръбнакът ми, до струна се изправи.
И в прав калъп все криво си е кривото,
а думите ми залци са – корави.
Понеже все ви правех път, да минете ...

Разкриваш се, а дебне воайор,
и точи лиги той по твоите чувства,
промъква се, като крадец във двор -
Невидимо и дяволско присъствие.
Докосва се със слузести ръце ...

По миглите ми пари тишина.
Всяка потребност, грижа и страх
се пресичат в оцеляла искра...
Цялата ставам пепел и прах.
Но очите остават без име. ...

Не е вече Кърмилница на Науките
Alma Mater.
Посегнаха ѝ Неуките,
та ѝ секна Кърмата.

Човек понякога е сам…
Като изпращач след нощен трен,
останал да прегръща спомени.
Като лъч последен на униващ ден,
завил вълните с пръски огнени. ...

Дано да има в чашата с вода
една сълза, която да изпия
през лятото на моята съдба –
целуната от слънцето магия.
Не крия, че живея за копнеж – ...

На Емо
На пръсти ходете, на пръсти, на пръсти...
Недейте смущава покоя
на тая любов. Нека днес се прекръстим.
Да тръгнем след сянката твоя. ...

"Проклятието на отмъщението “,” Децата с яйцата”, взех първото заглавие. Бях невъзможен рокаджия и това ми пасваше. Обичах музиката да гърми, така да е всичко около мен. Без ред, съобразяване,точно хулиган,бе за мен признание. Харесваше ми да събирам хлапетата около мен и без повод да наритаме няког ...

Нараняваше без да иска,
Правеше го и нарочно,
С хора,
С думи,
А аз го оправдавах, ...

Небето – разтопено олово,
със тежки капки дъжд заваля
и стъклата отсреща отново
потънаха във гъста мъгла.
Тя пълзи и със влага покрива ...

Здравей, мое птиче-момиче!
Здравей, моя златна звездице!
Бъди ми бляскава! Щастлива!
Бъди ми много здрава! Жива!
Лети, прекрасна Деса- стюардеса! ...

- Влез! -
Някой каза
и силно затръшна вратата.
Не успях...
Тъкмо тръгнах - ...

Понякога обичам тъмнината –
във нея да остана сам.
В пътека нова, непозната
да тръгна някъде – натам,
където никой не е ходил, ...

Вдъхвам живот.
Виждам отвъд.
Внедрявам в текст.
Иначе казано, синтезирам объркания си ум.

1
Приветствам ви, скъпи мои хора и нечовеци!.. И всички вас, които не желаете да се причислите нито към първата, нито към втората категория… Всички, които имат уши и очи, за да слушате и виждате… мозък, за да преварите цялата получена информация… и сърце, за да отидете зад нейните предели… Там, къде ...

Говориш в съня си... И чувам аз думи,
които на мен не си изричала ти...
Уж само секунди... Отприщи се бентът... -
този, гдето задържаше моята ревност...
А мислех си аз, че с тебе ще бъда до Края, ...

Събудих се като прегряла. Три пъти изключвах алармата на телефона и накрая естествено се оказа, че съм прекалила със сладките сънища. А пък те много странно, но онази сутрин дойдоха изневиделица и се чувствах като целувана мечка, затрупана в бърлогата си от юргани и одеяла. Тежаха, колкото жив мечок ...

Дете на любовта съм аз,
а ти си, да - на красотата.
Привличаме се до екстаз
като лъчите и цветята.
Душите ни са две деца ...

Понякога бащите си отиват,
тъй както ти си тръгна от света.
Не казват нищо, просто мълчаливо
поемат своя път към вечността.
Все още не разбирам как се случи, ...

Петък бе. Пазарен ден. В гората кипеше трескаво оживление. Много от търговците, вече бяха разпънали своите сергии и пред тях се тълпяха всякакви животни.
Мидата, която се придвижваше бавно и трудно, и идваше чак от морето, дойде последна и се захвана да реди стоката си.
- Много късно идваш! - каза Х ...

Скиташ се по улиците. Срещу теб върви случаен минувач. В очите му намираш онази изгубена частица от себе си, която винаги ти е липсвала. В ръцете му откриваш пристана, за който душата ти винаги е копняла. От побелелите му коси изскача онази прогаряща искра, която винаги се е лутала някъде из теб. От ...

Наздраве, обич моя! За раздялата.
За любовта и клетвите “До гроб.”
За твоята жена.
За теб.
За Дявола. ...

S.A.Y.F. са:
Юлиан Фарашев-всички вокали
Стоян Атанасов-Всички китари, Дръм програминг,
Мирослав Марков- Бас
записите са миксирани от Галин Иванов-Sonic Realms Studio

Притисната в ъгъла, почти смирена,
без чувство за вина или реванш.
/не съм убила, крала и излъгала/,
не търся двойник, нито втори шанс.
Отиде някъде, изпяла песента си, ...

Само любовта се дефинира космоцентрична
и използва геометрия, за да крепи слънцето
под ъгъла на твоята сянка космополитна,
в който се подрежда всеки ден възнаграден.
А ако въобще нощта настъпи, тъй забързано ...

Как хубаво е с твоите лъжи!
Навън е тъмно, при мен остани
Моля те говори ми и ме приспи
с лъжите си в дъждовния ни ден
Прегърни ме с твоите лъжи! ...

Защо заспала дремеш в земната утроба,
нали умряха за да бъдеш днес свободна!
Оковите захвърлихме с финес във гроба,
развяхме знамена и вдигнахме глава покорна!
Уж свободни сме, а пак мълчиме като роб ...

Една звезда изгрява на небето.
Една душа си тръгва от света.
Объркана, изгубена - повикана.
След нея - страх и самота.
Светът е спрял облян във сълзи, ...

Издигайки се в очите на другите, човек (на практика) се отдалечава от себе си, но той се чувства принуден да стори това (благородно дело) през живота си, защото не знае друг начин, чрез който да се издигне в очите си.

По-смело, не е безрасъдност,
по-силно, не е хищен зов,
по-умно не е кривосъдно
и носим мярка – от любов.
От смелост се теши сираче, ...