Душата ми, когато
във цвят превърнеш,
откъсни ме, Боже.

Не ме свърта в затвора,
наречен общ дом.
Пердета и щори злокобни,
полюшват бедра с апломб.
Антични, до крехкост чупливи - ...

как ли се крие
душевно чернѝло зад
ярко червило
как ли се крие
сърдечно мрачѝло зад ...

Плаж. Море. Вълни.
Небе. Синьо в синьо.
Тук съм. А къде си ти,
моята бамбина?...
Скали над пясъка. ...

Небето ми съвсем обезумя,
или пък уморих се, да го шия?
Не зная. И Земята е жена,
И стяга, до удушване шамия.
Делфини ли писукат – писък тих? ...

Благодарение на теб разбрах, че смъртта не идва веднъж в живота.
Разбрах, че смъртта не е толкова красива, колкото описват.
Разбрах, че също имам няколко живота.
Колко можеш да лепиш сърце разбито?
Колко можеш да го виждаш как се чупи? ...

Елмир
Колко е хубаво да вдъхнеш аромата на свободата с пълни гърди! Мирише ми на пролет и сладкиши. Явно съм закъснял за последното раздаване, но аз така или иначе играя различна игра. Там залогът е много по-висок, а правилата се менят динамично.
Да видим... Малко на юг и малко на север. На изток са ...

Днес е ден на Мисълта
за недостъпна Истина
и това е Вярата
във Вечност, Бог и Свобода.
Йоан Кръстител е призван ...

Какво е грях?
Какво е вярност?
Какво е обич?
А какво любов?
Кое е грях - ...

Протегни ръцете си сега и приеми подарък скъп от мен,
моето сърце, любима, аз оставям в твоя плен.
Усещаш ли го, мила, как тупти за теб?
Усещаш ли го как се радва, щом е то във теб?
Подарявам ти го, твое вече е сега, ...

Оставих ги до кофата и чаках
да ги задърпат, да ги мачкат
ръцете на безименните братя
разкъсвах ги и аз
онищостявах ...

ГОДИНАТА НА МЕТАЛНИЯ ВОЛ
По-хубаво ми би звучало да е бик,
но пък волът всички знаем е работохолик.
Това, че е скопен едва ли му допада,
а и че цял живот е впрегнат, та от умора пада. ...

Звездите се усмихват във нощта,
напомнят ми на теб.
Защо?
Кажи ми...
Рисувам ти ограда. ...

Ще дойдеш...
Да ме търсиш някой ден...
Ще искаш да разкажеш,
как си живял... без мен...
Ще ми разкажеш, ...

Коя съм, къде съм, все още се търся...
Откривам се в грозд от дива лоза...
В счупена мида… в пяна от прилив…
В чезнеща в пясък самотна следа…
В скършено цвете все още ухайно… ...

Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна, ...

От няколко дни на дървения рафт стои буркан с оцет, прах от стрити еленски рога и оризово брашно. Подготвила съм и малко пепел от огнището за оформяне на руни по тялото ми и около магическия защитен кръг. В торбата прибирам любимия ми череп от гълъб, който грижливо пазя от години. Той ще ми трябва, ...

Ех, приятелю, няма забрава,
до гроб се живее с такава любов.
Тлеещ въглен, в горяща жарава,
пронизал сърцето, сякаш е нож.
Нощем свидетел са ми звездите, ...

И пламък съм, и леден къс...
Това ще съм, в което ти
превърнеш ме магично със
безгласие или с мечти.
Нечувайки те, тишината ...

Каквото сме направили – добре.
Нали ще ни запомнят по делата?
Дори да ти се струва демоде,
доброто не робува на заплата.
Когото сме усмихнали – лети ...

От Стената на
плача — „Обичайте се
вечно!“ — проеча...

- С гол мерак може да се спечели само конкурс по красота на нудисткия плаж...
- Свободата на словото означава да можем да им кажем какво мислим за тях и нищо да не се случи. Но пък и нищо няма да се промени...
- Обаче, ако не им кажем какво мислим за тях – за нас ще е по-добре...
- Молдавският парла ...

Януари е време за джаз
и за мляко със мед и канела.
Време ти да повярваш във нас
под небесната бяла дантела.
Недоимъчно диша нощта ...

Бели гълъби
огласят Божия Кръст.
Йордановден е!

Марийка: Иванчо, чух, че ще отложат изборите. Знаеш ли каква е причината?
Иванчо: Ами изборите са отказали да ги ваксинират срещу Ковид 21 и по тази причина са ги поставили под карантина за неопределено време.
Марийка: И сега какво ще стане?
Иванчо: Ще изчакат да се регистрира новата партия.
Марийка ...

Остави ме, да ме брулят ветровете,
да пронижат всяка мисъл във ума.
Да замръзна, като вледенено цвете,
от което ще остане тишина.
Остави ме, нека бурите ме стигат, ...

Веруй Бога... Кой беше? И защо така му викаха? Сам си го направи. Винаги и всякогаш все една му беше приказката: Веруй Бога това, Веруй Бога онова... Веруй Бога... А не личеше толкова пък чак да е християнин и църковник. Беше... беше голям. Канара. Българин. Юнак. Левент. По-голям даже и от царя. И ...

Помниш ли в нощта звездите,
историите дотогава непознати?
Песните в букака на щурците,
в неуморен тон за нас изпяти.
Помниш ли ирисите на очите, ...

Аз днес ще събудя небето със полъх,
в морето ще скрия солена сълза,
не идвам след сън и почти не говоря,
нямам рамо за болка, имам устни за грях.
Не си ме докосвал, не си ме обичал, ...

-Бих искала да знам...
Рибар, хванал Златната Рибка. За да спаси живота си, било ясно - тя е трябвало да изпълни три желания. Тъкмо била отново на свобода и се появил друг късметлия. Минавали най-различни хора, тя винаги внимателно изслушвала молбите и грижовно изпълнявала всичко. Като цяло, всички ...

Оставяш ме сама със
случайността
и всичко помежду ни
и чудя се
защо ...

Глътка обич от тебе дели ме,
а по устните плъзва вината.
Чух да шепнеш ти моето име,
но защо ли заглъхна в тъмата?
Притисни ме до себе си страстно, ...

Една година си отмина.
И хвърлих календара зад гърба.
А помниш ли как тичахме по пясъка,
как пръскахме се с морската вода,
а после - заедно поехме ...