Предисловие от автора и кратко описание
Привет, Създатели! :-)
Няма да ви отегчавам с много приказки за себе си. Това е втората ми книга и първата ми самостоятелна такава. Жанрът е фентъзи, но действието се развива в нашият свят (и не само :-)). Стъпва на основата на философски, научни, метафизични ...

Денят присяда
на меката си опашка.
Котката лениво
прекоси уличката.

Променям се.
Видимо вече.
Но сърцето…
Клетото…
Сърцето, човече, ...

...За Неда, Райко и Любовта
Смърт се събуди с ужасно главоболие. Все едно беше пила цяла вечер. Макар че в реалния живот дори да изпиеше 2 литра вино, нищо нямаше да й има. Главата обаче я болеше сякаш някой с чук я беше удрял. Отново беше сънувала онази душа. Беше го съпроводила със сестра си към З ...

Ако решиш да ме потърсиш пак,
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата ...

Откога ли чакаш зъзнеща в снега,
откога душата плаче тихо в мрака?
Само вятър леден, в свойта пелена
те обвива – пак разбунил тишината.
И защото мен ме нямаше – проклет, ...

Днес честваме обесването на Апостола -
достоен празник за обезкостена нация.
В монархия, народна власт и демокрация
раята пак си е рая ... и толкова.

България! Днес коленичим
пред твоя син - така обичан!
Той няма гроб... Но има Време
и поколения - приели
в Духа си Святото му Дело - ...

Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни ...

Да опишем онази част от българите, която все се заяжда за нещо и са много загрижени за останалите. Всички го твърдят. Но така ли е? Едва ли. Българите сме усвоили едно качество (балканско, но по нашите ширини е като че ли най-силно) - да намираме кусури на другите, да ги бием, да ги съдим, да им се ...

Прегръщаш болката и тъгата.
Заспиваш до съмнения.
Сгушваш се в самотата
и завиваш се с угризения.
Ще ме обикнеш един ден, ...

Таня отказа да дойде на село.
Може прибързан планът ми и смел да е,
но се надявах и сбъднат представях си.
Всъщност, аз отказа неин очаквах си,
а ми е тъжно сега и печално. ...

В деня, в който мама те доведе
и разбрах, че ще си ми приятелка добра,
дума пред себе си дадох,
да се грижа за теб до края на света!
Колкото и голяма да пораснеш, ...

Невъзможно приятелство
Ти искаш само да си останем приятели,
не мога така, ти ако искаш ме разбери.
Ние бяхме любими, бяхме мечтатели,
сега сме отдалечени и отново сами! ...

Нямам друго във своите длани,
тънко цветенце с крехки листа.
В сърцето ми дишат побрани
Моя Бог и безброй чудеса!
Всеки тежък момент или сблъсък ...

на Ивита Мирианова
Измамиха ни, че живеем добре!
А преживяхме миражна епоха,
че човек накъдето и да се взре,
е загубил към ближния посока! ...

Когато са високи очакванията, оттам стават и яростни разочарованията. Но аз насърчавам! Насърчавам да се борим, да не се отказваме, да не отстъпваме, а да вярваме. Често хората ми казват, че съм безнадежден "оптимист", и когато го чуя, ми става едно самотно, тъжно... аз не виждам нещата така. Аз про ...

Заших си сърцето
/Свидна/
За сълзите кладенец дълго копах,
в черния край на земята,
с шепи събирах от сивия прах, ...

Жажда за Приятелска прегръдка!
Благословия е да прегърнеш от Бг един твой Приятел,
Но срещите стават, когато реши.. "Горният Заседател"?
Какво ли НЕ съм минал, но не съм останал безразличен,
Непослушник съм, да се противопоставям съм отличен! ...

Някои хора са самокритични, други – само критични!
И едните, и другите... са полезна тор за Земята.

Отдавна корабът ми плава
в живота – моят океан.
Не е загърнат той от слава,
но аз съм негов капитан.
Във дни прекрасни и без облак ...

ОБУЧЕНИЕТО В ОСНОВНИТЕ И СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯТА
Най-трудната задача, с която човек трябва да се справи, е да живее и оцелява в този объркан, изпълнен с болести, страх и безразличие, свят.
Всъщност грипните пандемии застрашават човечеството от векове.
Всеизвестно е обаче, че всяка бо ...

В кутията си пощенска поглежда
сърцето ми... уви, е празна тя.
И то не стихва, има все надежда,
че утре ще е пълна с красота.
Поредното ти писъмце очаква ...

Понеже все се бием по гърдите,
особено след втората ракия,
не мога простичко да не попитам,
докле, народе все ще вярваш в тия?
В най-черен ден на леден февруари, ...

Ти си като звезда
на която тръгвам по следата
единствената спирка в душата ми
в теб е слънцето на всички сезони
есента е цветна като пролет ...

Мале, малеее, не е за вярване, толкова грижи и усърдие хвърлям, а никой в къщи не ми обръща внимание. Сутрин ставам. Правя им закуска, хапнем, пийнем, кой тръгне на работа кой на училище, аз с парцала и гъбата – мий чинии, чисти маса, чисти прозорци, чисти къща. После правя списък с покупки и хайде ...

Затвор за светлина...
си ти,
остатък туптяща тишина,
белегът копнеж...
за край, ...

Няма нужда да идваш в дома ми по здрач,
не бери синеоките ружи,
по килима останал след ланшния сняг
още чувам как обич се губи.
Не е приказно лято, ни трендафил в розе, ...

Чудото е навсякъде
около нас.
Не ни трябва даже
компас.
Чудото за някои ...

Трудът краси човека,
развивал го е с векове.
Тежък е пътят към успеха,
но са приятни неговите плодове.
Че с труд постига се всичко. ...

В новини до гуша,
от лъжлива каша,
как да се промуша,
мога ли да кажа.
Истините плачат ...

Слънцето припича силно,
над тревата - мараня,
протяга се лъвицата лениво
и облизва своите деца.
До вчера мляко сте бозали, ...

Искам само с някого да помълча...
Да срещам поглед, който ме поглъща -
щастлив, като на славей песента,
като завръщане във родна къща...
Окрилен, да чувствам нежната наслада, ...

В таз пост-модерна Интернет-ера
стана Светът една далавера.