Колко стихове нежни,
песни ти посветих,
и пак пиша ти песни,
и пак пиша нов стих.
Те от мене извират ...

Нова депутатка поискала да отпадне неприкосновенността на депутатското тяло, защото й омръзнало да е стара мома…
хххх
Човек почива така, както работи – казват някои.
По тази логика родните чиновници работят като луди – бурно, непрекъснато, извънредно, неспирно и неуморно…
хххх ...

Куче лае, хлопка дрънка,
яре блее, дядо мрънка.
Баба бае, кой я слуша?
Внуче рупка сладка круша.
Жадно слънце менци пие, ...

От луната откраднал тъга
понакуцвайки вятърът слиза.
Спира в люляка. Тих е сега,
сложил бяла и дъхава риза.
Той не хвърля ни сянка, ни стръв, ...

В небесата спи Луната –
с облаци зави се.
а гората в тишината
стихове прописа.
Нощи къси, но в съня си ...

Костадине, Костадине,
де си тръгнал, мили сине?
Двор ти стана тесен
или чужда мойта песен?
Двор ми стига, мила мамо, ...

Да си имаш Елена е чест,
да си имаш Елена е дар!
Всеки ден носи тайна и вест,
всеки ден мяташ зар подир зар.
И отново, отново шестица, ...

Той и тя
Той за нея беше всичко –
мрак и светлина,
порив нежен и целувка,
радост, любовта. ...

„Смъртта на смъртта в смъртта на Христос“ е провокативно заглавие на книга на Джон Оуен, пуритански богослов от 17 век. Независимо, че в наименованието на това произведение думата смърт се споменава три пъти, усещането за победата на живота над смъртта е изключително силно. Всъщност същата мисъл би ...

https://www.youtube.com/watch?v=oLzHR0_2sbY

Петък е, на майсторите ден е.
Тостерът ми бълва черен дим.
Как пък да се случи все на мене,
някакъв дефект – непоправим?
От английската закуска, вкусна, ...

И дори тишината да счупя,
с вик предсмъртен на сол да строша
замъглените крехки стъкла,
любовта си не ще да откупя.
За последно в деня ще се сгуша, ...

Когато разцъфне любовта
в пролетно ухание:
има ли създание,
което не дочува песента...
Когато слънцето е с цвят ...

Ще ме обичаш ли когато остарея,
ще галиш ли в косите ми снега,
ще гледаш ли в очите уморени
с дълбоки бръчки и бледнеещ цвят?
Ще искаш ли треперещите длани ...

Имах цял ден да преценя дали не искам да разваля това споразумение. Обаче истината беше, че ми беше интересно поне да чуя детайлите.
Когато на следващия ден отидох на уреченото място, всичко все още ми изглеждаше като сън. Боян ме чакаше в подлеза на метростанция Сердика, както се бяхме разбрали. Об ...

Ти бавно катериш тялото ми,
сякаш е Еверест.
Полазиха ме хиляди тръпки,
от пръстите ти драпащи по гърба ми.
Всяка пора на кожата настръхна! ...

Животът е новост.
Животът е съдбоносна игра.
Дърво даряващо плодове на радост, плодове на тъга...
Ти все още не си този полъх, но си там между многото течащо време.
И знаеш добре, че човешкият дух със сетива е обречен. ...

Сам или самотен,
туй е различно.
Самотен се чувстваш
на оживен кръстопът.
Хора минават, ...

на Пепи ❤
Не си ли ти
най-яркото желание
изречено наум в полунощ?
Поръчано за сбъдване! ...

Обратната страна на любовта.
Най-страшната. Последната. Онази,
където няма болка и вина.
Където няма даже и омраза.
Обратната... Най-тъжната страна! ...

Ягодоберачите пристигат от всички краища на страната. Настаняват се в караваните. Жените са от ляво, мъжете от дясно. Бивше улично куче пази двора. То се казва Генчо и много прилича на Цезар, който доживя до дълбока старост. Лае през цялото време, а хората трябва да се надвикват, за да се разберат.
...

От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.
Тя приближи и ме погали ...

По пътечката на твоя дом
По пътечката
на твоя дом,
Под сведения клон,
едно щурче запя. ...

В другия смисъл на живота
ще съм подобрена версия на същата,
но ще превръщам в лек отровата
а ти ще си ми всичко - и насъщният,
и виното, и думите, и къщата, ...

Спокойна съм. Както никога досега.
Нетипично е. Дори мисълта не ми бяга.
Изпитвам малко обич и малко тъга.
Навярно толкова, колкото ми приляга.
Спокойна съм, разглеждам новия ден. ...

Както каза една бивша такава, от които няма бивши,
така както няма бивши от различни комунисти –
„Свършиха парите, пак ще тръгваме по любов със нисши,
те щастливи люде, ние – все изтънчени артисти.”
Както каза една, която е от тези с древната професия, ...

Днес е ден без слънце. Мътното море
сънено се люшка в залива под моста.
Толкова е тихо. Чувствам се добре
и да съм щастлива струва ми се просто.
Да усещам само, че стоиш до мен. ...

От страх някои хора се тресат,
да носят отговорност е време,
наказанието си нека понесат,
че бяха за народа тежко бреме!
Нека спасим нашата хубава родина, ...

Имам грижа, да дремна се бавя,
днес се сетих, да беше по - рано.
На децата си, що ще оставя,
на деветото мое коляно.
Колко къщи, чеѝзи,монети, ...

Сред полето под небето,
наредени, подравнени,
рози триста, к'ат мъниста
чакат горди, пременени.
Все червени, все засмени, ...