ДУМИ ЗАД ОГРАДАТА
Книгага „Думи зад оградата” на Дочка Василева (Довереница) се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладя ...

Опитаха се да осакатят песента му,
да откъснат труда от ръцете му,
да стъпчат и да изпразнят сърцето му,
да изхвърлят в огъня творбите му,
да отнемат звездите от мечтите му, ...

Сънувах цяла нощ лято.
С мараня и златно жито.
Сред тях алени макове,
метличини сини
и залез вечерен. ...

- Това е твоята стая. – усмихнах му се.
- Готино местенце. – подхвърли той.
Оставих го да разопакова нещата си и отидох в моята стая. Никога досега не ми бе харесвало идеята да деля квартирата си с непознат човек, но опре ли ножа до кокала…
Месец по-късно, както си стоях в хола пред телевизора, той ...

Пиедесталите са твърде много.
И култовете, и страхът от висшите.
Пропадналите аплодирани са с грохот,
безименни са носещите кръстове.
И прах в очите. Но не е от стъпките ...

Пее песен в мен,
когато виждам радостта...
под скритите вопли,
една крехка душа...
От която първата любов разлюби, ...

Кой е този дявол, който така разпалва стремежа? Защо е измислил пъзела? Различни парченца, които трябва да сглобиш. Избираш дали сам да го направиш или с някого, времето, за което трябва да си готов, картината, за която би приел предизвикателството да сглобяваш.
Пъзел. Пъкъл. Не си чул добре, не си ...

Ако някой ден съм бил наистина щастлив сигурно е той илюзия.
Защото от както ти са запозна със мен миналото ми остава си илюзия.
Сега живея аз не преди а след като запознах се аз със теб.
Животът е низ от изненади,а най-голямата за мен си ти.
Момичето на моите мечти. ...

Аз плача за моята родина,
че най-бедна е в Европа,
между власт и народ бездна зине,
налага го тя здраво със сопа.
С пари тя не се натъпка, ...

Ако грабна листопада
и го отнеса на юг,
ако пролетна и млада
се завърна после тук.
Ако всичко се обърка ...

Спомените от онзи ужасен ден често изникваха в главата на Алис. Бяха изминали цели пет години оттогава, но образите продължаваха да са болезнено ярки. Случилото се нямаше как да бъде забравено. Тя захвърли прането и се загледа в треперещите си длани. Седна на един объл камък насред реката и зачака л ...

Аз съм силна, непокорна жена,
пред никой не скланям глава.
Моето желание е моето верую,
щом трябва мога да бъда и зла.
Нищо, че изглеждам безсилна, ...

Гардеробът от месец се сърди,
за това, че не е подреден.
В мен живее тракийската мъдрост.
Но и римска - на бог прероден!
И защо да подреждам лавици ...

Понякога, сред дребните си грижи,
олеквам - от глухарче пухче.
Избирам си грациозна котка рижа,
надявам нейното кожухче.
Дърветата са камуфлажна дрешка ...

(Не) мога
(Не) мога да съм между "трия" и въздишките
(Не) мога да съм на часовника стрелка
(Не) мога да отмервам времето
(Не) мога и да съм полярната звезда ...

Първата есенна мъгла...
Май се Времето смени́ –
плод остана не откъснат;
и по нашите земи –
мръква рано, съмва късно... ...

На чаша отлежал коняк
и мокро слънце по ресниците
изпращам лятото. А как
мечтая да съм като птиците.
Светът да бъде в две крила. ...

Бърза, както я помня. Голяма река.
Сменя бряг и чертае пътеки.
И дървото го помня, подало ръка
Над реката, за сянка на всеки
Смее се, нова песен от реката краде ...

ЕЗЕРОТО
Автор: - (Петко Шипинкаровски,Македония)
(превод от македонски)
Езеро.
На палубата ...

СКИТНИК ИЗ ПРЕДЕЛИТЕ НА АВГУСТ
А лятото си тръгва изведнъж.
Когато сутрин хладинка пролази
и неповикан септемврийски дъжд
прегърне прегорелите оврази. ...

Той е от най-злокачествените романтици -
от онези, които преследват десетки години
свойта топла мечта, която междувременно е изстинала,
прегоряла, изсъхнала и потънала, заедно с каменния град в пясъците,
завинаги. ...

Тръгни към мен
Обичам те и не се срамувам,
търся те в безоблачния ден.
За твоите ласки тъгувам
в деня и в съня те викам при мен. ...

Уморено лятото си тръгна,
поднесе пълен кош на есента,
събрало в своята прегръдка,
роденото от щедрата земя.
На птиците с лъчи помаха, ...

Мрачно бъдеще
Отидох надалеч,
но много не видях,
и някак не успях,
не съм един от тях. ...

За Живота!...
(тържествено)
Велика радост е Живота,
а Младостта е неговото чудо –
неповторимо, огнено, каквото ...

Както каньоните се движат до мястото
на променената вода,
така и хората транзитират опит
между материята и духа.
Човек фигурира като природа ...

Този филм твърде бързо се плъзва към тъжен финал
в старомодния ритъм на страстно познато танго,
без дори да разбира дали е докрай оцелял
някой главен герой, победил обичайното зло.
Този филм не държи да остави красив послевкус, ...

…Дреме край пътя,
почти безплътна,
изпраща странници.
Хадес, наши дни
На Хадес градовете бяха полуразрушени, но не от някакъв катаклизъм, а защото обитателите им нямаха нужда от постоянно убежище и обичаха атмосферата на запустение, която витаеше там. ...

Жените днес, май всички са принцеси...
Снежанки, Пепеляшки и Принцеси-воин.
На свойте сцени, ролите им отредени,
играят някак, без сценичен грим.
Снежанка, абаносови коси си сплита, ...

На Н.-П.
И небето е чуждо
над тази земя,
където намира се
бившата ...

Скучноватият, леко пълен, но отлично печелещ адвокат, се прибра в своя дом. Най-накрая и този шибан ден бе свършил и вече спокойно можеше да се отдаде на първата от двете си големи страсти.
Слизайки по витото стълбище водещо към мазето, той с отвръщение събличаше дрехите си една по една. Когато стиг ...

Живея аз на майката земя
която тъпча с моите крака
крака нечисти и не мити
целите със кир покрити
Вървя си аз напред ...

Българийо, ти жива ли си още,
тупти ли в теб сърце като юмрук?
Спокойна ли си в лунните си нощи,
препускаш ли във дните с устрем луд?
Мечтае, знам, душата ти за радост, ...

Ужаси
- Не можеш да останеш тук – изрече Андреа. Гласът й трепереше.
- Няма къде да ида – отвърнах аз и продължих – Утре съм нощна и ще помоля да ми дадат ново жилище.
- По-добре да не спиш на това място – каза и Любица.
- У нас има свободно легло, можеш да спиш на него – добави и Андреа. ...

Да обичаш от разстояние
е да обичаш с душата си.
Да обичаш от разстояние
е да оставиш жива магията.
Да обичаш от разстояние ...