Ще ме вземеш ли, мила при теб,
до сърцето ти тихо да легна
и заслушан как бие за мен
нежни длани към теб да протегна.
Ще ме скъташ ли, мила на топло, ...

Приказка с Млада кралица...
(поучително)
Една история зловеща
бих искал днес да ви разкажа,
а в нея има страст, но с нещо – ...

Ще бъде тихо, есенно и странно.
Огнището на две ще се дели.
Едната му страна ще гасне бавно,
а в другата копнежът ще гори.
Стъклото изпотено, но студено, ...

Мрак се спуща над Пирин плани́на,
ветър пее сред вековни бо́ри,
извисоко грее месечина,
майка жали, с нея си говори.
Ой ти светла, златна месечинко, ...

Понякога ми е много мъчно...
за всичко ми е мъчно!
но най ми е мъчно, че няма на кой да го кажа..
и ме е срам, че живея във време, в което Любов се пише съкратено – Л’ов
произнасят я все по-тихо, плахо... ...

Белият хаос на танцуващите снежинки
ме отвежда в бялата хармония на моята тишина...
Светлината на бялото изпълва всичките ми клетки...
Мислите ми започват да прошарват белотата
и да изпращат бяла енергия към света... ...

И тази нощ не си до мен, но звездите ярко на небето греят.
Греят те за истинска любов, любов която ти ми подари.
Миличко, не искам аз от мен да си далеч, защо ли трябва вечно да те моля?
Не разбираш ли че съм поет който иска да си моя.
Не си сама, не би могла, защото имаш ти човек, който те обича на ...

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта. Че решенията, взети в два часа сутринта след няколко чашки не водят до нищо добро. Но ако алкохолът е горивото, което движи разума, тогава какво? Дали е възможно да се вземат трезви решения на пияна глава?
Моето пиянство обикновено е тихо. Напивам се и започв ...

- Адаш, ще ме хвърлиш ли до града?- отправи въпроса си младия човек към отворения прозорец на шофьорската врата.
- Качвай се!-отвърна му от вътре шофьора.
Камаза ръмжеше на празни обороти пред входа след бариерата, бълващ миризма на изгоряла нафта.
- Благодаря ти!
- Няма защо. ...

Не си далечно ехо сàмо
и не е празен моят зов,
защото чувството е прямо
и топли с искрена любов.
Случайността е нещо нямо, ...

Същият си,
като аромата,
с който те свързвам.
Труднодостъпен,
будещ любопитството ми. ...

Любов! — „Пред Нея...“ —
рече Бог — „... най-вече Аз
благоговея!“

Ухае чаят, поизстинал,
припукват весело дървата.
Вълшебник бял, нощес е минал –
изписал с приказки стъклата.
Сребристи думи щедро пръснал, ...

Любовта е споделяне,
тя е сега в миналото и утрото,
една вечна и ярка дъга,
дъждът във всяка река,
всяка една капка море, ...

Как да бъдеш ти добър
В свят, в който всичките са лоши?!
Нима не си обречен ти на смърт,
Нима не ще те изядат коварни лешояди?!
Нима единствена съм аз такава?! ...

Живяла на земята милостта,
не знам кога и преди колко време.
Обичала човешките сърца
и нищичко от никой не отнемала.
Веднъж, един богат и зъл човек, ...

ОСЕМНАДЕСЕТА ЧАСТ
ЮНАКЪТ И ЗЛАТУШКА БЯГАТ ОТ ДВОРЕЦА
Дорде по пътя яздеше, обратно към града,
юнакът все се чудеше, как случи се така,
да го спасят дърветата, в оня страшен миг ...

Луната пълна заблестя,
макар че мрачно е небето.
Тя с ярката си светлина
по пътя нека да ти свети!
И да те има все така ...

В часът на Есенната равносметка...
Часът на Есенната равносметка
дойде и ме направи луд –
една искрá в Душата ми засветка,
а тя е заредена със барут!... ...

Есен подранила
Есен подранила ме облъхва –
Слънцето по ля́тному гори́,
вятърът в баира се задъхва,
въздухът ухае на мечти... ...

Здравей, приятелю от фейса!
Не съм те виждал, но се знаем.
Ако се срещнем днес във рейса,
едва ли ще се разпознаем.
Но няма никакво съмнение, ...

Из въздуха се носи миризма на КОВИД. Миризма, която може да ви накара да забравите всички останали миризми. Впрочем КОВИД е съкращение – Китайците Объркаха Всичките Игри на Доналд. А по Европа пък броди радикален ислямизъм. Сиреч – коранавирус.

Познавам този аромат.
Когато хилядите капки дъжд
докосват жадно земята изсъхнала,
нежно и безшумно се сливат с прахта,
за да се изгубят, ...

Глава 17. Великолепие новых людей.
*- Невыносимое положение, - шумели ученики, - небо поручило нам наблюдать за его бесконечно грандиозным содержанием, а мы увлеклись земными удовольствиями, неужели это самое важное назначение. И эти беспрерывные войны, вылазящие личные пороки, угнетения враждебных ...

Твоят глас е магия,
в блян чуден ме унася,
не мога болката да скрия,
не мога нея да понасям.
За тебе аз жадувам, ...

Любов вечна,
прекрасна и неземна,
ти създаваш у мен
хем радост,
хем болка. ...

Моята грудка е заспала
дълбоко,
нещо сънува под тъмната
пръст.
Слънцето гледа пък, там ...

Ако бие в очите тревогата –
ако силите бавно напускат те,
ако няма искра след тегобите,
ако лед е душата, изкуствен си.
Ако твоите длани треперещи ...

Станал си невидим, дъх прозрачен,
раменете – дозѐми превити.
Ангеле, крилете ти се влачат,
оглуша ли? Чуваш ли душите?
Беше на народа ни водител, ...

Студени са крайниците.
Трепери и тялото.
Изчезват ми празниците,
изчезва и бялото.
Остана утехата - ...

Океанът...
(поема)
Океаните заемат почти ¾ от
повърхността на Планетата ни.
Факт ...

Дантели от слани покриват пак
на всеки спомен шепота сърдечен.
Ноември си отива и е знак,
че винаги възторгът е далечен.
Но лилавее изгревът студен ...

When I look into your eyes
It's like watching the night sky
Or a beautiful sunrise
Well, there's so much they hold
And just like them old stars ...

Актьор
На сцената реши той да си трае,
за актьорското изкуство да нехае.
Той така по своя си начин протестира,
за жалост като човек друг път не намира! ...