Прелетяват последни искри,
в черни пушеци огънят гасне.
И палачът да плаче се скри,
че извършил е нещо ужасно.
Господата вървят към дома, ...

Пътят на Странника
Страннико,
Колко пътища извървя?
Колко пъти се губи във мрака?
Намери ли извор да пиеш вода? ...

уменията
им не им помагат — а
в хомот ги впрягат —
но любвеживо̀т за да
е — свръхтрудонабля̀гат

Какво съм аз за теб?
Розата,която след дни ще увяхне
и ти ще изхвърлиш
през прозореца.
Свещта на масата, ...

" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."
Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запо ...

Тъй като си почнала от рано
и за всичко ти виновен ме посочи -
че не било желанието прибрано,
и помпозно-грозно ме нарочи.
Когато си наистина тъжна и сама, ...

Романтика влече ме към Париж...
А тук, на село, къща и градина.
Отида ли, дошъл е, току-виж
най-моят принц в съдбовната година.
И докато аз превземам Монпарнас, ...

за да успеят —
заставя залогът — да
искат и могат

Път към Съдбата
на С...
... и почва Дългото пътуване
към теб, и към онези Истини,
с които цял Живот общуваме ...

Обещавам да се грижа за теб
Не, няма да те променям...
Ще те обичам без ред...
Ще те прелиствам като любима поема
Ще бъдеш свободен син лъч ...

морето с обич
величава шеметѝ
и приласкава
.....................................
алтернативно: ...

Писна ми от хорски драми,
неоценени по призвание.
Заслужаващи награда "Грами"...
алчни за вселенското внимание.
От обиди писна ми във сайта... ...

От... небесните простори
над дъждовната гора
банда мършави Кондори
наблюдаваха света.
Те... се носеха в небето, ...

Попитали веднъж луната.
Защо сияе весело над нас?
Отвърнала е тя самата, че се радва като вижда колко те обичам аз.
Попитали веднъж морето-защо е бурно, непокорно то?
Отвърнало с възторг морето-че на мен завижда като гледа как обичам аз момичето едно. ...

Сутрин рано на зарана,
когато се събудя и стана.
Очи сънливи аз разтривам
и на балкона се показвам.
Слънце ярко ме огрява ...

Сакам да знам како дише
таа твоја прегратка од бранови.
Од вино и жито
за тебе правам виножито.
Биди ми мирно море ...

Виж юни като корморан прелита,
мечтата грее сякаш пясък ситен,
тече, изтича, после пак се връща
да зърне морската искряща къща.
Разцъфва изгревът - червена роза, ...

На вълшебствата краят се вижда,
циркът свърши, тъй много се смях,
а арената сякаш завижда,
че вълшебник на себе си бях.
От цилиндъра бързо, без страх ...

Като дъсчена порта
с ръждясали панти...
С девойки се борят
родни таланти.
Няма Пенева чета ...

...And the stars will never shine the same
Above this silent path of autumn flows -
The spring will never come again,
The soil will stay embraced by somber clouds.
The Day is gone - ...

Защото някак си се свят обръща
и чувства трови ги предателство.
И как от спалнята във къщи,
се случва чуждо посегателство...
А после видиш ли - аритмия, ...

Гърдите още я боляха от удара... Тези с които кърмеше сина им... Блъсна я с такава сила, че тя едва успя да се задържи на милиметри от ръба на масата... Това преля чашата. Нищо повече не можеше да се промени. Грабна малкото сакче с бебешки принадлежности, мушна в него и няколко нейни парцалчета, мет ...

Зеленее гъстата гора,
цвят обръща към небето.
Вятърът полъхва с аромат
на салкъмени дървета.
И макар че прецъфтяват те, ...

Вярвах искрено, че с пролетта летя,
че възкръсва светлото в човека,
но наместо дивни, весели цветя,
грозни тръни навред разцъфтяха.
Вярвах предано на ведрия простор, ...

Малки, много малки и неочаквани са камъчетата, които могат да отприщят спомен.
Един от най-свидните и далечни образи, които ненадейно изплуват е мигът, когато се затичвам по дългия селски път, за да посрещна майка си, която идва от града. Тя е облечена в светло оранжаво костюмче. Усмихната е, защото ...

Отдавна сме в клетката на времето -
а времето живее в нас...
Сменяват се шеметно картините...
а пропуснатите минути - отлетели!
Пътувам през времевия поток - ...

Нахалната луна ми се кокори,
намига ми отново на инат.
Наднича през прокъсаните щори,
и хапе уморения ми свят.
Махни се, непотребна кукумявко! ...

Пише ми се стих,
нежен топъл и нахален
който люби като бриза тих
и в порой насища апетита жаден.
Пише ми се стих ...

И какво чудно нещо е човекът. Докато ги блъскахме и сечахме поганците, и ония се пребиваха с писъци надолу, мене ми подобяваха на чували, пълни с жито, тръснати на вършилото от работния народ. Ето за това си мислех – за жетва и вършитба и за богат урожай, докле невред цвърчеше кръв и пръскаше преизо ...

Равковски – първият идеалог на национално-освободителните борби. Бащата на революцията! Основоположникът на идеята, че без самостоятелно и организирано въстание, свободата на българския народ ще продължава да бъде мираж. И в същото време човек, отдаден на журналистиката, публицистиката, поезията, ис ...

Тъкмо когато прочетох в новините: „Българинът – пръв в класацията на нещастните и недоволните” ми попадна книгата на Дж. Майер „Радостта по пътя към целта”. „Лесно им е на американците, те и в затвора живеят по-добре от нас!” – каза един познат.
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...

Онлайн мисли вечно летят по булеварда,
не съм го посещавал аз толкова отдавна,
забравих го заради компютъра навярно,
на оферти за излизане подслон не давах.
Онлайн чувства във всички паркове се мотат, ...

Когато ме събуди Слънцето
и литнеш от съня ми грешен,
в душата ми пониква зрънцето
на ден чаровен и успешен.
Денят е весел, птичи хор, ...

Тъмни облаци се свличат,
сред мечтите ни кръжат.
Гръмогласно те отричат
любовта на този свят.
Към безумна надпревара ...