Ако е сбогом
Сбогом ли каза, сложих ли точка
на огъня, който разпалих по теб?
Давам си спирка и малка отсрочка
в белите стихове на някой нов ред. ...

Манастирската чешма
Някога, във стари времена
манастир тук бил е построен,
а до него каменна чешма
със чучур от злато сътворен. ...

Любов, покрай мене пак ли се навърташ,
сядаш важна и кръстосваш крак.
Не си помисляй пак да ме измъчваш,
недей сега, не ми предлагай брак.
Остани при мен, гостувай ми до утре, ...

От житейска "проза" минахме в протестна "поза".
"ПРО-ТЕ-СТИ" – да махнем "ТЕ".
Остава "прòсти" и "простú".
Дори едно ударение променя цял смисъл. Избор е!
Или една буква "К” (като "Колебание") – "Оставка" или "Остава"... Избор е! ...

И не знам аз самата
песен ли съм или плач.
Валерий Брюсов "Февруари"
Ръми. Есен е.
Николай Лилиев ...

Родът на братята Александър и Станьо беше от едно село между Ески Заара и Хаскьой,както се водеше по турските документи преди Освобождението след Руско-турската война.
И те все още имаха и имат роднини там,но до 1908 година Стойчо Петров Станев и двамата му братя не си бяха идвали да посетят родител ...

Дали ни е нужно, така да се стискаме,
чувства, любов и пари да пестим?
Да нямаме от това, което поискаме,
да мислим за утре, а днес да стоим.
Дали ни е нужно да се обиждаме, ...

Късни нощи
няма никой
само аз със
себе си
единствено ...

Понякога се чудя колко сили имам още
Дали ще издържа до края
Има дни, в които съм безпомощен
И такива, в които не мога да трая
Умът ми прави грешки, в душата ми тежи ...

Лицето. Елизабет не знаеше дали да се ядосва, че някак се е оказала включена в екип, в който участва и Флетчър, или да се радва, че не е получила някакво друго, по-неприятно прозвище. Ако трябваше да бъде честна, също беше и изненадана, че Чарлс не се бе нарекъл така – рядко беше срещала толкова суе ...

НАПРИДАНЕ НА ЕСЕНТА
Ще надипля листопада –
диадема във косите.
Колко ми остана младост –
шепа пръст и звезден мицел, ...

Отново празник с стара дата
от дни на чест и сила мъжка.
Проблясва пламък във сърцата,
кръвта във вените се плиска
и пее за дела велики. ...

Вземи си всички нощи - пълнолунни,
от вятър изкованите окови.
Свеулките Луната ще целуне
ще плисне дъжд - ще блеснат, като нови,
замислените, стари булеварди, ...

Тази есен пристъпя на пръсти в дома ни притихнал,
като лятна шамия загръща лица потъмнели.
Жарко слънце прижуря в тила, с жегата непривикнал,
нощен злак милостиво охлажда тела отмалели.
Утринта се пробужда, оцъклено гледа небето, ...

[la versión española de “One More Time” (Laura Pausini)]
---------------------------------------------------------------------
Мириам Ернандес - Пак
[испанската версия на “One More Time” (Лаура Паузини)]
--------------------------------------------------------------------------- ...

Две сърца преплетени в едно,
две сърца, но всяко по отделно е само.
Едното буен огън, но тихичко като вода,
а другото мъничко дръвче, но твърдо като скала.
Видях те аз макар и не на живо, ...

Не става тука дума за материя.
Телата ни разделят разстояния
и губят се в безмълвие желания,
но отвъдното – то е мистерия.
В света на междузвездни измерения ...

Лаура Паузини - В твое отсъствие
-----------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol, Antonio Galbiati & Laura Pausini
---------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алфредо Рапети Могол, Антонио Галби ...

Докарах ти отново главоболие,
но ти не бързай, закъсней със зимата.
И аз не исках новини и молих те,
един през друг да не говорим тримата.
Той винаги неканен идва, спорим ли, ...

Тортата - излапах! Винаги е вкусна.
Но за цирка мисля. Другото пропуснах.
Чичо Ваньо пита има ли билети.
Отговорът беше: - Всичко е заето!
В телефона търси братовчедка своя. ...

В отминалото време -
очите на дете.
Каквото който вземе
дали ще го даде?
Детето ще даде, ...

И наръси със злато
есента прегорелите улици.
Къдрокос тича вятъра
и рисува с листата безумици.
Две врабчета се гушат ...

числата
на съдбата
ги размесиха
животът
се стъписа ...

Душата ми скиталница е - няма тя,
ни топъл дом, легло, ни силно рамо.
Сама се вади на света, от ямата,
небето й е границата само.
Съдбата й така я е орисала, ...

няма ли
Любов
е
изнемо̀га
сѝротна ...

Ето ни, че спряхме пред първия магазин. Вие какво си представяте, като ви кажат: "Текстилен магазин"? Нещо голямо и специализирано за тъкани, нали? Нищо подобно! Най-долнопробно магазинче, наистина, на два етажа. На първия - готови дрехи, с обявени намаления. На втория - сувенири, локуми и вина. Моя ...

И пак е есен, листата капят
и се стичат като сълзи в моята душа.
Тревата през пролетта зелена
в кафяви краски е сега.
Лястовиците в редици ...

Седя аз на пейката и си мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена ма ...

Очите ти - най-страстното мастило
от злато и от Слънце по блестят.
Така си слаба, а сломяваш мойта сила
с магията на женския си свят...
По-крехка си от чаша от кристал, ...

Живяла съм я и я сънувам.
И гайдата ѝ ме разплаква.
Доброто ѝ в мене добрува
и корен ме тегли нататък.
За водата ѝ врѝсна* съм жадна ...

И пак съм там, до брега на река Огоста. Там отгледан под топлите грижи на баба.
Един ден тя сякаш между другото ми каза:
- Сине, избрах те ти да ми носиш кръста!
- Къде, бабо - попитах учудено - Добре, щом искаш...
- До гробището. - отговори баба сериозно - Ти съгласен ли си? Ще имаш ли сили? ...