Каква главозамаяност и слава?
Oт думите се рони звезден прах
и смътното предчувствие за крах,
усмивката щастлива замъглява.
Върти се в орбиталната си крива, ...

Семейният уют... Щастието, да бъдеш някъде с някого и да ти е светло и топло дори, когато навън вилнее свирепа виелица. Да получаваш доза сили след тежък ден или нощ само при мисълта, че има при кого да се прибереш и заради кого да се събудиш и поздравиш утрото на новия ден.
И ако го има, дори нещич ...

Отдавна, много отдавна в планината Родопа живеел мечокът Боян. В своята пещера, в скалите на планината той бил всевластен господар. Горските обитатели се страхували до смърт от него, защото имал лош характер. Само една погрешна стъпка от тяхна страна можела да предизвика гнева му и да ги убие. Негов ...

От векове в безкрайния Световен океан живеят зелените костенурки. Те обитават неговите топли части, защото обичат топлината. За жалост в нашето Черно море те не могат да живеят, защото им е студено. Сигурно се питате, защо се наричат зелени костенурки, а не розови или сини? Отговорът е много прост. ...

И не един единствен плагиат от моите слова издигна си палат. Какво да правя - свят!
Плагиат до плагиата. Без почивка и на щат.

Аз чакам своя Ковид, на крака!
Не трябва - от Съдбата да се крия!
В хладилника си имам мусака,
а в шкафа ми - е пълно със ракия!
Симптомите ги зная - до един! ...

Научих се на толкова много.
Мога да ти сготвя вкусна, вредна храна.
Мога да ти масажирам краката.
Да ти покажа кварталните улички, по които да избегнеш задръстванията в големия град.
Знам къде са най-вкусните дюнери и къде стоят катаджиите. ...

Сбогом,
Любов моя
Чиста, неопетнена
В сърцето заключена
Тихо ...

Жената е Кралица,
но може да бъде и уличница,
а понякога и... двете едновременно...
*****
Защо така е? Ясно е - живот - ...

Поради липсата на раздел „Авджилъ́к“, го слагам в раздел „Хумористична“ поезия.
Както кротко си седях,
та́мо на гюмето,
тлъста патка аз видях –
ша́тнах я с чифтето. ...

Ех, обедняло е мозъчно племето
и не зная дали е от времето.
Просто рязко се сринаха всички,
стари норми и стари привички.
Вече няма морал и естетика, ...

Как се случи това, че днес виждам
слънцето само събрало се в твоето лице…
Как се случи така, че днес виждам
щастието само озарено през твоите очи…
Отново и отново щом се появиш, ...

Любовта ще победи накрая всеки зъл дух у човека.
Любовта е забравена от хорското сърце.
Сега живеем инстинктивно, вместо да ползваме интуицията и разума си. Животът не ни създава проблеми - ние сами ги създаваме.
Безкрайни възможности, всяко препядствие за мен е предизвикателство. Така ме гледат жен ...

Аз селянин съм по рождение
на майката Земя творение,
аз имам две ръце левашки
оборвам с тях живота сиромашки.
С груби длани буци рина, ...

Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!
Магнит ли ни притегляше? И двама ...

Тез очи прекрасни още ме изгарят.
Твоят поглед, мила, без дъх ме той оставя.
Взирам се във него и едничко аз си мисля.
Нима възможно е това, че цялата вселена във погледа ти аз да видя?
Тез очи прекрасни,някак си без крайни, а вътре в тях някак си потайни. ...

Днес не е ден за писане!
Не е!
Какви ти рими?
Виж, че те обичам!
Аз имам теб. ...

Канибално влюбен съм в съседката,
падне ли ми, ясно, ще я ям!
А дано да ми излезе сметката,
че подлужда ме, тъй както псе, салам...
Ножа точа си за нея ката ден ...

Хубостта на тронната злостна сила
Хвáла на Емпуза,
а пък Персефина
кладенец я глътна,
искаше кръвнúна – ...

С любов заченат е Човекът.
С любов и страст от двама.
Написано е в библията
от памтивека -
с ябълка от изкусителката Ева ...

Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не със молив, а с душа.
Когато се изгубя сред тълпата ...

Бледа нощ след тъмен ден,
чаша вино от въздишки,
мокри бузи, съкрушен
и бесилка от интрижки.
На верига от верижки. ...

Чезне хубавият ден,
ще има много скръб.
Вместо да си щастлив и успокоен,
нявга достигаш критичния ръб.
За какво ли изобщо живеем, ...

Синя чаша е небето,
слънцето е мляко златно,
есента калинка свети
с цветни точки ароматни.
Чувството деня рисува ...

ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
В ТРОННАТА ЗАЛА
От ярки слънчеви лъчи огрян
на трона си седеше Патаран.
Короната отметнал настрана, ...

....
Тя побърза да грабне химикала и нетърпеливо го насочи към своя дневник.
"20.11.2020г." - и спря.
По стените на крехкото й тяло, се блъскаха хиляди чувства. В тях се удряха, безмилостно, думите, които опитваха да пропълзят по вените й, докато стигнат пръстите на дясната й ръка, която държеше пис ...

Постигам себе си мъчително и бавно –
на капки скъдни сбирам се в безкрая.
Душата се разпръсква все по-плавно
в пространството – тунел със изход – края.
И осъзнат не искам да си спомням ...

https://www.youtube.com/watch?v=xdAsPJsYkI8&t=22s

Вълкан Чакъров беше свикал съвещание на инженерите и бавно отпиваше от чашата си, в която съдържащото се двадесетгодишно тройнодестилирано бижу всеки момент щеше да стигне своя край.
-Два пъти проверихме, господин Чакъров. Новата филтрираща система е изпуснала.
-Кои бяхте там?
-Всички, които помагах ...