6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...

За да свърши денят, от косите си сплитам
въжен мост до отсрещния бряг на земята,
да търкулна трептящата огнена пита
зад осанка на хребет, стопен в маранята.
Да припадне нощта изнурени се молят ...

Нощ е. Вали. И е есен.
Във моите скици те няма.
Светът за любов ли е тесен?
Червените устни на дама
са център на тази картина- ...

Амурчето се огледа и съзря две самотни млади непознати една на друга души, седнали на една пейка в парка. Мъж и жена на около тридесет години. Тя люпеше семки, той пушеше цигара.
Амурчето се прицели и улучи с невидимата си любовна стрела сърцето на мъжа. После се помота известно време около тях и из ...

Живееше някога в килера на бедна старица цяло котешко семейство. Жената го беше приютила, защото разчиташе на острите им нокти, които да я бранят от наглите плъхове и мишки. Бащата- котарак се казваше Копчо, защото като малък глътнал балтонско копче, мислейки че е нещо за ядене. Копчето и до днес се ...

Глава 10. Преобразование города.
*Сущий шёл рядом с Учителем, водил соучеников по бывшей пустоте; с недоверием шли они по непониманию замысла. Один Учитель восторгался Сущим, всё, чем бы решился сам наполнить оставленную пустоту, оказалось бы туманнее сущего пути.
Подошли к большому обрыву, вдали мн ...

Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
Фр. Вийон „Балада за конкурса в Блоа"
(превод: Пенчо Симов)
Храмът „Кху Конгси“, свят Делта, февруари 2020 ...

В квартала на мечтите няма сълзи.
Няма дори пешеходни пътеки.
Може само някоя стрела да те срази
и да останеш влюбен вовеки.
Емоционалният имунитет пада. ...

С целувката на зрялата любов,
обгрижва есента земята.
Тежат листата, пороища
и жеги надживели,
и уморено капят, а тревата, ...

Родена съм бедна. И нямам пари.
Ни скъпи бижута, огромни имоти...
Ни сметки в чужбина. Ни бързи коли.
Далеч не към всеки е щедър животът...
Родена съм бедна. Но алчна не съм. ...

Не ме оставяй днес
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...

Облегнах се на улична лампа и замечтах.
Падна звезда, затворих очи и теб си пожелах.
Отварям очи, пада още една,
затварям, пак теб си пожелавам.
Поглеждам и виждам те до мен да стоиш, ...

Ще ми липсваш / Maître Gims / Tu vas me manquer
MUZIKA >>>

„Светло” и „тъмно” във теб спорят,
мерят своите дръзки достойнства –
колко много опит трябва за нагоре,
колко малко да се хлъзнеш, и то двойно!
Колко светлина разкрива свободата, ...

Тихо стене нощта, тихо, дъх не достига,
дива ласка. Гепард - станал коте от чакане.
Тази наша любов, тъй красива - на книга,
два- три мига, с очи избелели, от плакане.
До забрава боли, крият нокти звездите, ...

Тъгата - в оглушително мълчание.
И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?
Мълчи небето. Тегне неизвестност.
Павета - цапардосали кръвта ни ...

От погледа ти, тръпки ме побиват.
По-безлюбовно никой не е гледал.
Разбирам, че и чувствата умират.
и с тялото ти стават две отделни.
Пилея букви и разбивам срички ...

Мислите си, като в табакера
прибрал съм ги ей тъй, да отлежават.
Откривам в битието си химера,
очите на слепци ме наблюдават,
съвети дават ми безмозъчни нагони, ...

Вчера татко се скара със мама,
и се караха тъй, с часове,
и през тях многократно повтаря:
„Вечно търсиш под вола теле.“
А накрая, поведе ме мама, ...

Той е идол.
Той е бижу.
Той е всичко.
Песен.
Стон. ...

Колко лесно, колко лесно,
да говорим е чудесно!
Нека и да се посмеем,
та дори да се присмеем,
че е грешното най-грешно, ...

„Малка Богородица...”*
(вечер в Страната на спомените)
Там горе, дето се вишѝ гората,
бе Родното ми село и Дома –
на три реки го плискаше водата ...

Усмивката ти душата ми гали,
изчезват зло и страх.
Изпълнен с надежди и идеали,
в теб доброто аз видях.
Любовта крепи духа ми, ...

Искам да седна удобно
и да те погледам.
Да ми разкажеш за бурните си дни
и щастливите картини,
които изплуват във главата ти. ...

Преображение... 4
Не-е!... Не е все о́ще Есен,
но не е и вече лято
и като мъгла провесена
не трепери маранята!... ...

Август е почти към своя край,
за мен бе изживяна мъничка мечта..
Бях се молила за Земен рай
и този път съдбата бе на моя страна..
Август е копнеж и увлечение, ...

Техническа квалификация и умение
за геодезиста това е определение,
а щом приложи и наука в практика,
се получава много сложна тактика.
Събиране и оценяване на информация, ...

Отпивам от август бавно, на глътки,
но пропълзяват в душата ми есенни тръпки...
Със лятото съм на път да се сбогувам,
макар в гореща омая все още да плувам...
Щурците - виртуози свирят като луди, ...

5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...

Вярната пътека (produced by dimokasapina), тоест от мен.

Цар Плъх (produced by dimokasapina), тоест от мен.