Срещата с Таничка беше страхотна!
Аз като струна пред нея изопнат,
малко комичен, дори непохватен,
но и доволен, че няма обрати,
гледах как истински тя се зарадва. ...

това е едно много мъртво око на прозорец
гледа черно и пусто
към тънеща в сумрачност улица
поизлющени дървени рамки закачат простора
пускат бримки ...

Зорка – жената на партийния остана с годините бездетна. Като мома тя беше хубаво и незлобливо момиче, но в многодетното семейство... Баща ѝ имаше две слабости:въпреки това, жена му Дена му донесе зестра от стотина декара земя, но той искаше да забогатее бързо и в пияно състояние заложи нивите...
Зор ...

Самотен съм и няма взора
надежда да взре... ни позора,
нито хора като хора,
може истината да прозре
Самотен съм, но не както ...

10.
Вместо да се изясняват, нещата като че ли се усложняваха, помисли си Френцов. Проведе кратък разговор с Игор, от който установи, че Ралица е бивша годеница на Димитър, която пристигнала на сватбата да поздрави младоженците. Елисавета много се ядосала на съпруга си, но бързо се разбрало, че Ралиц ...

Из Модерни приказки
Стая 7-5-8-1
Астрално измерение. Духовно отделение.
Двете сестри тичаха през коридорите на лечебното заведение. Беше пълна лудница. Влизайки в Астралната болницата първо преминаха през Емоционалното отделение, а след него попаднаха в Душевното. Души на хора тичаха на ляво и на дя ...

Животът е само подарък от Бога, но всеки подарък си има цена, тъй както всяка грешка носи тревога, събужда в човека инстинкт за беда. В свят като този на война и мир, на тежест и лекота, на жестокост и милосърдие, на възходи и падения, оцеляването е трудно, защото животът е просто една хубава грешка ...

Код – „Безверие”
Не трябваше да идваш помежду ни –
моя безпомощност да те убия.
Ще трябва да ни заличат тайфуни
и най-накрая щях да те открия. ...

Господи, колко си хубава, отдадена на топлите капки летяща вода! Обожавам, когато нахалната ми мисъл се материализирана в гореща, водна капка и набрала енергията на мъжкото ми пожелаване се разпръсвам на микроскопични пръски, при сблъска с жадните ти коси! Обожавам, как молекулите ми отново се събир ...

Събуди ме със тиха усмивка -
може в седем, може към осем.
Промъкни се под мойта завивка -
гъделичкай нозете ми боси.
По гърба ми рисувай със пръсти - ...

Ааа, ето къде сте били женската част от ''четворката ''...Маргарита и Райя , щастливо усмихнати в костюмите,... Дали наистина бяха приятелки , който си споделяха женските тайни за момчета или вече ползувам календар за цикъла си...или просто си споделяха това , което трябваше да се споделя , а другот ...

В мрака някой ме попита:
"Мила, ти защо не спиш?
Болка някаква изпитваш
и за нещо пак тъжиш?
Няма кой да те прегърне, ...

Семейството за мен е всичко. Когато бях дете, то беше моята основа. Даваше ми сила в най-тежките моменти, насърчаваше ме да не спирам и да се боря. Семейството е това, което вярва в теб безусловно, без нужда от обяснения. То ти дава тази сила да вървиш по пътя, стои до теб винаги и държи ръката ти п ...

Гдето съм Аз,
там е Светът!

Бих написал стих, ала не мога
да опиша твоята душа.
Как се пише със запален огън?
Как се пише с истинска дъга?
Всичко е перфектно и по много, ...

нещо в мен крещи да бягаш
излез ми вече от ума
за пореден път те питам
не разбра ли?
аз съм свикнала да съм сама. ...

Искам да виждам жената у теб!
Слагай, любима, и грим, и червило.
Аз ще си нося костюма – поет –
бавно потънал в лицето ти мило.
Искам да хвана дланта ти навън. ...

музика Игор Матвиенко, текст В. Селезньов, И. Матвиенко, А. Шаганов, Д. Полиева, Тимати
изпълняват: Григорий Лепс, Полина Гагарина, Тимати, Мот, Гарик Сукачев, Владимир Кристовский (группа Uma2rmaH), Валерий Сюткин, Хибла Герзмава, Ильдар Абдразаков, Сергей Галанин (группа СерьГа), Александр Ф. Скля ...

Обещах да се случа по пладне,
да деля само с тебе зенита,
а по залез, звезда безотрадна,
зад безкрая да скрия следите.
Обеща да дочакаш и жаден, ...

САМО ПОНЯКОГА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Рядко се отваря небето.
Често тичам измежду дърветата,
не знаейки какво да правя със себе си. ...

Бъдете смели, следвайте мечтите си!
Бъдете обикновени хора с необикновени мечти!

Сред мократа тревица пак се щура
калинка – седем точки, за късмет.
Изгрява ден и всичко е наред,
тук, в ниското замира всяка буря.
И вятърът превива стара мура, ...

Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...

Островът* 2
Гледано от самолета
Океанът мержелей-
Островът във него свети
кáто звезден полюлей... ...

Ти бе екзотична опунция –
по теб без опинци да ходя.
Бодили остави ми унция,
ни грам – сантимент благороден.
Не бях трубадур, нито нунций, а ...

От днес, да знаете, съм на диета!
Само джапанките стават ми от лани!
Вместо с 10, ще вечерям с 5 кюфтета
и за месец ще увисна като гащи прани.
Ще закусвам с цветовете на дъгата- ...

Догаря хоризонта в голямата река,
а водата Светлината жадно пие,
под звездите млечни с подадена ръка,
чакам те... Вселена е, когато Ти и Аз сме Ние!

Оглеждам се в дъждовна капка синя,
пристигнала с най-бързите коне,
дъждовен сън в душата ще премине,
но ще остави аромат поне.
Ще пръсне вътре весело мастило, ...

„Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ „Какво обичаш да правиш?“, „Какви хобита имаш?“ Нелеп опит да накараш малките деца да виждат света като „големите хора“.
Малките големи хора имат навика да правят, каквото харесват, а не каквото трябва. С малко побутване и стимули се научават да бъдат подред ...

СТАТИСТИКА
Автор: Ибрахим Османбашич, Босна и Херцеговина
Нещо в мене нараства,
самата вселена ме обходи.
Сърцето ми запя: ...

Тия празници така ме отпуснаха, така ме отпуснаха… Абе, съгрешавах толкова много, че… Май ще трябва да сменя религията, защото няма кой да опрости толкова много нови грехове…
хххх
Събрали се свинете, поклонили се на всички богове, молили се, молили се…
И вълците били превърнати в мюсюлмани…
хххх ...

На постамент спокойно си седеше тази ваза,
миг невнимание и счупи се на хиляди стъкла.
За нея, ценна и старинна искам тука да разкажа,
как с трясък в звук разбихме я неволно без вина.
Но счупената ваза мога лесно да я нарисувам, ...

Погалих ли на твоя сън ресниците?
Кажи поете?
Вървях ли боса в мрака на нощта?
И бях ли цвете нежно във ръцете ти?
Вълна ли бях, целуваща брега? ...