на Андрей Андреев
Реди човекът черните бразди
и вижда как ще избуят пшениците.
Дано потта му народи
зърна за хората и птиците. ...

В мен са все сгушени две ръце.
И едно чакащо умиление лице.
Прощално писъмце.
И умоляващо момченце .
До края бяхме скарани . ...

Тук си стъпил с орисия за борба.
На теб улиците и горите са ти тесни.
Воин роден с цел за свобода,
намерил я в собствените песни.
Не е нужно да изкореняваш тръни. ...

Протестирам си кротко и красноречиво -
на ден със стек бира и бутилка вино.
Не гладувам - дават пица, имаме скара...
абе хапване яко и пълен е барът.
Некой път ни запращат у лево, у десно - ...

Кучетата
са жертвоготовни,
мили, нежни, благи и
гальовни!
Те — и о̀бични, ...

08.09.2020
Щастието за всеки е различно...
Щастие за някои е да отидат на море...
За други- от лотария да спечелят...
Желаят всички пък- децата им да са добре... ...

Аз отново отлитам към небето любовно,
там, където е всичко с ароматът на теб.
Обичта ме изпълва тъй огромна, огромна,
и на никой не давам за сърцето отчет!
Ти ме чакаш във полет и се виеме двама ...

Anno di uscita: 1967
Festivalbar 1987
------------------------------------------------------------
Фаусто Леали - На кого...
Година на излизане: 1967 ...

9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...

Аз понякога просто мълча,
загледана в своя прозорец.
Във синьото виждам света,
изписан от стар чудотворец.
Почуква със клюн черен кос, ...

Нощ в омагьосаната гора...
(фантазия)
Чувал бях от малък още:
– има омагьосан лес,
там необяснимо но́щем ...

Улицата клокочи,
влачи чувства и ври,
вчера слабо поточе,
днес брега си покри.
Дрипавата старица ...

Заспивам със отворени очи
и нощната ми лампа още свети.
Страхът от тези четири стени
ме кара тишината да усетя.
Къде сте, мамо, татко? Аз не спя, ...

Когато уж по детски ококорена,
премине пак край дребните душици,
две баби вадят злото й, от корена,
разсичат го, с наточени езици.
Объркала им бримките и плетките, ...

Не знам как ми хрумна, защо го писах, какво иска авторът да каже... Просто - ето го.
Селището е на брега на океана. Малък залив, почти обграден от високи скали, ярко ясна вода, много риба. Намираме се до сами устието на Реката. Така я наричаме – друга река наблизо няма, а тази носи живота за нас. Пр ...

Метафорите ми са от вмирисано месо
до степен, помиярите да го отбягват.
Мекиците ми, стихове, са от тесто,
в което бъдещи мухи телата шават.
А химикалът ми е от строшена кост, ...

Съвременната подреденост и засятост
разделят епруветките от амбалажа.
Да пусне корен Утре
с порой от дъжд на капки.
И как ще напои зажегления засух, ...

(la versione italiana di “Hijo de la luna”)
Festivalbar 1989
-----------------------------------------------------
Мекано - Син на Луната
(италианската версия на “Hijo de la luna”) ...

Искам отново
всеки атом от теб
да нажежава въздуха
в тази тясна стая,
наречена "свят". ...

Аннализа Скароне - Може да свикна с тебе
---------------------------------------------------------
Autori: Dua Lipa, Lucy Taylor & Nicholas Gale
-------------------------------------------------------------
Автори: Дуа Липа, Люси Тейлър & Никълъс Гейл ...

Минаха много събития през България. Къде доброназорно,къде "со малко кютек ",розенци влязоха в релсите на кооперирането...Е,вкараха непокорните по затворите и в лагерите, но Алафрангата преболедува временното състояние. Фронтоваците които се завърнаха,кой ранен,кой читав, започнаха оня древен ритъм ...

НЯКОИ ЧУДНИ ЦВЕТОВЕ
В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюд ...

Има те. И оживявам. Съществувам.
Гранично. Между болка и екстаз.
Стръмни върхове и теб сънувам,
вода дълбока с цвят на тюркоаз
Колко тъмни са очите ти, вълнуват, ...

Умират звездите на края на лятото
в светът, който уж е за двама.
И става по-тихо. По-тихо от всякога,
щом тя - любовта, заминава.
С последният влак, на последната гара ...

ще положа в твоите крака
мъртвите си риби.
ще се разбия в теб в нощта
като мегатонен
кристален полилей. ...

Отидох снощи в парка,
на лоста да тренирам.
Пък там една другарка
покани ме на бира.
Реших да седнем с нея ...

Следа от теб да търся аз не спирам.
Не съм се уморил от любовта.
Навсякъде с надеждата се взирам
и повече опива ме мечта.
Ще бъде трудно, но ще те намеря. ...

Навън вали
Вънка силен дъжд вали,
надбягва се с моите сълзи.
Съдбата тъжна или радостна, нали
нощната тревога с радостта пълзи. ...

Изглежда сякаш съм затръшнала врата
и драснала съм клечката на прага.
Изглеждам сякаш раждам се сега
и ненаситно към пороците посягам.
Изглежда сякаш съм заровила мъртвец ...

Потрепват днес в цедилото на мрака
последните въздишки на светулките.
Спокойни бъднини ти още чакаш,
Родино, с плач надвесена над люлките.
Очите си изгледа за децата, ...

Когато мрак мечтите размаже,
и полята бледнеят в своите тъги,
ти хвани ръката ми нежно
и до изгрев с мен остани.
На сутрун, тогава, аз ще забравя ...

Всичко можеш да дадеш, но не всичко да вземеш!
Вземи ми слънцето, луната,
и облаците, и звездите ми вземи,
дъгата и морето, и вятъра вземи...
Но няма как да вземеш и душата, ...