8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...

Горещо е.
И днес птиците бяха жадни за сън.
Водата ги очакваше и им напомняше
за предстоящата есен.
Морето беше притихнало под звуците на небето. ...

...
Изведнъж залата притихна. Всички очи бяха вперени в жената, която влезе. Сякаш бе изваяна, като от корица на списание. Не много висока, стройна, с елегентна черна рокля очертаваща тялото и. Обувките бяха с умерен ток, достатъчно високи, за да подчертаят краката и. Косата и бе прибрана в елеганте ...

ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...

От край време се опитвам да разбера човека. Защо прави, или не прави нещо? С какво е различен, повече от животно? Не! Нямах в предвид ония уроци по биология, когато се режеха жаби и червеи. В никакъв случай! Опитвам се да разбера същността на човека, неговото място в екосистемата. Опитвам се да разб ...

Не, не искам да бъда копнеж,
погали ме, когато съм близо,
не превръщай очите ми в скреж,
не рисувай небето във сиво!
Виж, как връщам цвета на дъгата ...

135 години сме съединени,
българите показаха мъдрост и зрелост.
Европейските народи бяха изумени
от българския дух и смелост.
Святото дело позора изчисти ...

Есента пристъпва като нестинарка
върху жаравата от есенни листа.
Септември я облича в дреха ярка,
подготвя я за танца на страстта.
Омарата като цигарен дим се стели. ...

Харесва ли ти? Продължаваш ли да грабиш?
Можеш и да довършиш, нищо не остана.
Създаде рани, океани, направи си пътечка,
за теб доводите са ти, че съм просто пречка.
Твърдиш, че си без грешки, че си перфектния човек, ...

Прибрах си морето и тичах.
Родена в безводна пустиня,
миражи на тебе наричах.
Останах сама и без име.
Но влагата в мене кипеше. ...

Между лятото и есента
Залязва слънцето, а с него и денят,
в спомен светлината бавно се превръща.
От вятъра, дошъл ненадейно, листата звънят,
прибират се хора, всеки в своята къща. ...

С две поетеси в леглото
заформихме литературно четене,
но понеже, защото
от толкова стихове
се стигна до спор ...

Не бойте се, децата ще ви съдят,
от памтивек е ставало така.
Ще искате ли като вас да бъдат
или ще им дадете свобода?
Не се чудете, ако ви намразят, ...

Топла нощ през Август.Година 2020.Година на равносметки и истини.Година на сълзи и страх.Година,която трябваше да е начало на нашето спасение...
В миг спокойствие.Хаосът в главата ми изведнъж се подреди.
В окото на урагана винаги е спокойно - казваше Дядо.
Какво се случва с мен? Какво ми донесе тази ...

Не се сбогува с никой този мъж.
Отвори си небето.
И излезе.
По стъпките му хукна
като дъжд ...

Когато затворя очи,
искам да си припомня,
онези красиви души,
които искам да прегърна.
С вярата която имам, ...

Път към лудостта (produced by dimokasapina), тоест от мен.

Чете: Радица Божилова
music: from YouTube - "Tears"
Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай, ...

От това ще остане само ритъм китарата и баса.Кантото ще се изпълни от четирима вокалисти,а трите части на солото от трима китаристи.Предстои да запишем клавири и барабани,все още търсим подходящите музиканти.Надявам се скоро да го направим в приличен вид за слушане.

Замръзвам..
Душата ми във лед, обвита,
жадува за любов, тъй упорита.
Вземи ме в своите ръце,
обгърни ме като лятно слънце! ...

Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...

От мълнии диви изгребан,
разцепи се Божият купол.
Щом грешници правят молебен,
уж дъжд е – а огън и жупел.
И къщите плачат, сиротни, ...

Когато капчица по капка се изтича
животът ми и става черно-бяла лента,
а музиката в хоризонта тихне -
усмихвам се, на спомените верна.
На бялото, останало във мрака, ...

Къщата вече няма адрес.
Няма ги майка и татко.
Литнаха с птиците в топлия юг,
без да се върнат обратно.
Друга мазилка, ново дръвче. ...

Разсипах думите. Гнева ми ги премаза.
Обида мисълта ми вкамени.
Зад порти от ръждясало желязо
мълчанието прага ми обви.
И с черен плащ загърнал тишината ...

Спалнята! —
Преди
И
След
Изповедалнята

7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...

Защо ли си дошъл?
Мълчиш… Не знаеш.
Навярно да си вземеш нещо модно.
Багаж? Или кураж - за да останеш,
откакто отеснявам ти законно. ...

иска все да се
представя в повече от
туй — което ѐ

Не стихват вълните
грохот в небето
вятър понася,
а после стоварен
върху скалите ...

Животът ако болка е,
нима смъртта е милост?
Такава милост аз не ща,
не прося милостиня,
а моя път да извървя! ...

Не ти ли е вече омръзнало
от срещи
с големи Магии?
Нали не нападат по съмнало,
а в тъмното ...

Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...

Днес съм сама.
Ала какви ли мисли бушуват в мен.
Иска ми се да съм него с сега и да
правим леко лоши ,неангажиращи неща.
Дрехи по земята . ...

“Обичам те” не се научих да казвам.
Не мога, изгаря ме сякаш със плам.
Не ми е вродено, уви и боли ме, че начини
да го показвам не знам.
А как ми се иска със всичките сили; ...

Сякаш съм на двадесет и пет.
Куцукат дните бавно към прибоя.
Психически ли? Още съм наред.
Съдбата си не давам. Тя е моя!
Мълча на глас със пътя подир мен. ...

искам си времето
нашето време, то
сякаш без време изтича
носим си бремето
нашето бреме, то ...

Днес успах се, чичото пак ме изпревари.
Покачен на покрива, в осем го заварих
и, да си призная, досрамя ме даже.
Че съм поспаланко може да си каже,
а на помощта ми искам да разчита. ...