Поетите са извор бял,
сред бури мътни оцелял,
водата, който му отпие,
горчивото си ще отмие,
в него слънце ще заблести, ...

Поетите битуват в светлината,
онази дето словото прегръща.
Те тъй устройват си нещата,
в картини думите превръщат.
А тяхна муза вечна е душата, ...

От страх да те загубя те загубих.
Абсурдно като болката на облак.
Напада ни дъжд в облак влюбен
и спори с насълзения си облик.
Локвите се сгушват в надпревара ...

Декември месец. Вали обилно сняг. Навън е студено и единствено вятърът ,,свири своята песен".Пътищата са опасно-заледени и е трудно да се вижда от падналата се,самопоканила мъгла. Всичко е така-така пусто,само в голямото немско градче,Хамбург,не е така. Всички хора сега се подготвяха да празнуват на ...

За теб понятно ли е как се люби мъж,
в душата си прегърнал всяка болка?
От спомени, любови - сол и дъжд.
За още сто живота. И по толкова...
Ти знаеш ли ръцете му, очакващи? ...

Пред портите на нощта
съм аз, пред вечността.
Вместо усмивка на уста -
на лице изписана е бледността.
Дъжд вали навън, ...

Остана ми мъничко синя боя
и слънчева - капчици две.
Сега, всяка сутрин размито с мъгла
рисувам парченце небе.
В кутийка от спомен щурче приютих - ...

Нима ранихте аз отново със това,
че съм глупак и грешките повтарям ги сега?
Обещах ти мило мое нещо на света,
никога да не страдаш зарад мен така.
Но прости ми мило мое, ...

В болницата за илюзии
антигравитацията на скуката е нелечима.
Стерилните желания са облечени
в усмирителната риза на хармонията
между душа и плът - ...

С теб съм. До теб съм. За теб съм. Зад теб съм. В теб съм...
Готова Любовта започва със Солидарността...
Писателят маскира хубаво
своите Книги с подвързията на Знания.
Музикантът скрива грозотата в Света, ...

Не ме позна, притихнала във здрача,
седя на пейката, засипана със шума.
Октомври е, небето плаче,
чадърът капе, изсвистяват гуми.
По мократа настилка шепа хора - ...

В есенната вечер...
Топла вечер...
Ранна Есен...
Ритуална тишина...
Сам вървя... ...

Октомври е пъпчив пубертет. Халосан тип. Егати будалата! Събужда се полузадоволен и ветровете гони сутрин из главата си.
А някъде след второто кафе
му светва и решава да се хили.
Раздухва облаците, вдига си пердето
и кани Слънцето на чай със курабии. ...

– О, моля ви, няма защо – отвърна Дърварят, – аз, знаете ли, нямам сърце, затова се старая да помагам на всички, които се нуждаят от приятелска помощ, дори ако нуждаещият се е само една мишка.
– Само една мишка! – възмути се животинчето. – Какво си въобразявате? Аз съм Царица – Царицата на всички по ...

Есенно настроение...2
Земята е застлана с листопада,
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада -
нахлуват и с листата се въртят... ...

Прегърбен от безкрайните си скърби,
ще мога ли напред да продължа?
Стремежите на някой да е първи,
навяват му душевна празнота.
Оголените есенни дървета ...

Постлюбов...
Ти събери́ каквото е останало,
класирай го по начин нов
и някога (в нощи́те безлюбовните)
ела да си играем на Любов!... ...

Не ме искаш? Добре, ще си ида!
Само кажи ми. Изправи се пред мен
и кажи ми го право в очите. Не мълчи.
Не жали моя свят. И без това без тебе е скапан..
Ще си ида, ще видиш! Ще те намразя! ...

Тази ми е от най-скъпите песни и се захванах да я преработя вече с по-големия ми арсенал от знания и апаратура.
Това е демо на сингбека , защото аз от него почвам. И приемам всякакви препоръки и мнения . Като се почне от идейност
препоръки в микса и звука. Желанието ми е да стане на подобаващо ниво.

Когато е небето пелена
от плат в нюанси сиво,
ти не забравяй, че е също светлина,
и Слънце има, нежно и красиво!
То може във момента да е скрито, ...

Недоизказано
Недоразбрано
Неоценено
Нерадостно
Недолюбено ...

Не си спомням защо съм тук
Какво правя в тази стая
Грешник или праведник съм
Все ми е тая
Двусмислено червено кърви през отвора ...

Денем всичко беше ясно -
танцът беше мимолетен, енергичен, лек.
Имаше достатъчно за мен и теб.
Не можеше да скрие поривите сутрешната мъгла.
Сутринта бе извор от мечти, тъй внимателно подготвени от твоите очи. ...

Събирам в шепи звездната надежда
и щедро я разпръсквам над света,
сред капки белокъдра, морска нежност
усмихвам се, обичам и раста.
Узрявам в мигове от синя вечност, ...

Когато бях край Турция на служба,
в баирите на Странджа и Сакар,
със куче, там завързах вечна дружба!
До него аз бях славен граничар!
То можеше - да хваща във зародиш ...

Как да се оправи всичко?
Просто да започнем отначало?
Ти така и не ми даде
втори шанс.
Но проблемът е, ...

Паякът – ловец самотен,
на тъмните ъгли стопанин,
е втренчил в мен око фасетно.
Оловен воин в син мундир
на танц червена роза кани, ...

Слънце мое, радост моя!
Обич моя, мой живот!
Сълзи роня, обич моя,
тебе търся в ясний свод!
Обич моя, слънце мое, ...

Усещам, че времето минава
И всяка поговорка придобива смисъл
А всяка дума вече не оставя
Дълбоки белези и лоша мисъл.
Прочитам стари книги и улавям ...

Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ...

Вятърът изпъва
лъковете на дърветата.
Огледалото на водите
умножава светлината.
Ще забравят пътеките си ...

Влюбих се в едно момиче, и то какво момиче само.
Характер, чар и още много други, но главно заради едно се влюбих точно в него и за мене си остава единственото то.
Очите и прекрасни са, де да можех да ги зърна само.
Има малко сладичко носленце и за мен си е красиво то.
Зайко байко аз си го наричам и ...

Морска рокля
С красива синя рокля морето те дарява,
то срамежливо прикрива твоята голота.
Със свян то гърдите ти едри покрива,
скрива него,стройното тяло, нежността! ...

*Предварително се извинявам ако това не спада към поезията.Нов съм в сайта и ще съм благодарен на напътствия към коя категория спада моят текст.
Пиша отвреме на време когато имам вдъхновение текстове за случки от живота ми.
Колкото и време да мине моята любов към теб няма да избледнее
Защо не я оста ...

Песен да беше протяжна, да млъкна, да глъхне.
Огън да беше прогарящ, да лисна, да стихне.
Ала е болка подлютена, снага ми съхне,
змия увита у пазва, смразява и спихне.
Първо ми либе за път се застяга, замина, ...

Очите ти са облаци в които
сънят ми ще се скрие в самота...
Безплодно сухи речните корита
Превръщат се от ручеи в блата!
Очаквам те ... като слънчасал - сянка, ...

През дрехите усещам този хлад
и тази есен нека идва вече!
Омръзна ми и светло, искам мрак...
Мъгла и дъжд да бъде вечер.
Дърветата да капят бавно, ...

Малкото щастливо момиченце живее в къща с няколко лястовичи гнезда под стрехата и сутрин се събужда от песните им. Тя знае, че долитането им от топлите страни е най- важното събитие през пролетта, така й е казал баща й. Малкото щастливо момиченце става, опитва се с хитрини да се спаси от закуската, ...