Пущам всички розови изгреви
и уморените тъжни залези,
искам да седна до едно обичане,
а нощта да вдигне наздравица.
Да ми се пръснат болежките ...

Раздялата
Крещят безумни разстояния,
ще ни дели Вселена цяла,
но може би очарование
се крие и в една Раздяла!... ...

Спомените...
Тежки спомени налягат
ме в безсънните нощи́...
Гоня ги, а те ми бягат –
и бегът ме изтощи́... ...

Някога, преди отдавна, на този свят голям, появи се
момиче – малко, красиво, сладко, мило и тъй невинно, ала ето изведнъж съдбата реши да го накаже. То изгуби много:и надежда, и любов, и вяра, и добро. Но то реши се зло да не става, и винаги с устрем напред да продължава. Уви, съдбата отново се реши ...

Как искам, Боже мой, веднъж възкръснал,
да ни погледнеш някак безпристрастно.
Митът за Рая страшно ни е втръснал,
а в Ада сигурно е вече тясно.
И всеки грях, разбира се неволен, ...

Обратната страна на приказката е нощем – в тишината на поредната тъжна равносметка, в спора на разума срещу сърцето, в отминаващото време, все по-забързано и все по-недостатъчно... А ти се чувстваш все едно си избягала от чудната приказка... Красотата се крие в невъзможността, предизвикателството е ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ШЕСТА: ПРЕСЛЕДВАНЕТО
- Зорин говори – чу се по радиоефира ниският плътен глас на сержанта. Той вече беше спечелил уважението на капитан Пероуз, който великодушно му отстъпваше някои аматьорски задачи, с които Зорин се справяше блестящо и нямаше поводи за оплаквания. Каквото и да го ...

Той се прибираше от работа. Цял ден бе очаквал този миг, когато удовлетворен от това, че е бил полезен щеше да влезе в своя дом. Младият мъж вървеше бавно. По цялото му тяло се разливаше онази приятна умора, която събличаше в края на деня. Не бързаше. Знаеше, че някъде на края на дъгата улица щеше д ...

Ще умра
прегърнал твоя труп,
опитвайки се да го стопля
с моята гореща кръв.
Ти не отиваш никъде без мен, ...

Обличай се! Ще храним лебедите в парка!
Ще съм до езерото, в запустелия павилион.
Донесох чай с жасмин, откъснат преди малко.
За теб – бутилка хладен Совиньон.
Обличай се, сложи си розовия тишърт! ...

Красавице, не ме наричай луд,
нима е лудост да те искам силно?!
Със тебе бих живял дори в приют
или на място пусто и стерилно.
А може би това е болестта ...

Когато в тишината губех се
без да мисля за любовта…
Бог срещна ме с теб, любов
и сърцето ми избра да те обича.
Да те обича в избора и съдбата. ...

Уморих се
да пресмятам и премислям
време
да преправям и съобразявам
планове ...

На припек срещу слънцето или с обърнат към живота гръб,
държал се на каишката, изтъркала се до самия ръб
с един пирон, (забравил си годините, с прическа тип ръжда,
без формите за монокини, рисувани за сесия в дъжда),
до сянката изкудкудякала, или на спънат калдаръм, ...

В забвение
Незаключени домове, гостоприемство, доброта
останаха на миналото зад затворената врата!?
На преглед
В кабинета влезе поредната сирота, ...

Лицето твое ведро,
напомня ми за слънчев лъч.
Очите твои искрящи,
напомнят ми за звездите.
Усмивката твоя лъчезарна, ...

Ей там, на високия баир, стои самотното дърво – отдалечено, изоставено и нежелано от всички други. То стои ли и стои, и продължава да стои само. Огорчено и
наранено, отблъснато и нежелано, то стои там, незабелязано от никой. И чува то несправедливите нападки и обиди по свой адрес и чува, и лъжите гр ...

В бар „Рапсодия“, онова което обгръща всеки посетител, е спокойната и тиха атмосфера, предразполагаща дори и само надникналия за малко да остане до края на вечерта.
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...

В дълбокото на егото извиквам морските сирени.
В облаците сиви моля слънцето да се покаже,
а то мълчи и крие се навярно.
Обезумявам и разтърсвам студеното сърце.
Готова съм да моля за пощада. ...

https://youtu.be/5CRtCn1512k

8.
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...

Здраво държат кокала
и не желаят да го пуснат,
но много е нацията плакала,
от тях на нея и писна.
То не бяха с евро пачки, ...

НИКИШКИНИ ТАЙНИ
1
Къщите-колиби не искали в гората да живеят, бягали от там, но видяли - няма накъде да се бяга, спряли се изплашени, на купчина се събрали, гледат на морето в захлас... Тясно е разположено селото! По тесните улички кънтят крачките на хората по дървените пътеки-мостчета. Отдалеч се ч ...

12. Системите на класния
Класният си беше особняк – като всеки учител, оставащ в спомените на учениците.
Не, никаква ексцентричност, никакви глупости. Просто даскал… Така беше го определил бащата на Коста, чул го от по-възрастни хора, на които класният е преподавал някога…
Някога…
Иначе сега му беше ...

...пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.
Николай Лилиев
Пеперуди, пеперуди -
дълги нощи на крака! ...

Чернилката скрива страните,
очите болят и смъдят.
Дъхът е опушен, сълзите
неканени капят, лютят.
Чернилка покрива ръцете, ...

…И в радостта от
покорена кота,
в силен прилив на чист кислород,
Изгарят страниците от живота
Обикновено в огън от любов. ...

Едната ти усмивка ме прогони,
а другата ми каза да остана...
Едната обещаваше агония,
а другата кълнеше се за празник.
Едната ти ръка ме шамароса, ...

Простакът знай, простак остава!
Суров го яж и печен го дъвчи,
ще счупи лесно твоите зъби.
Срещу простака само се мълчи!

Моряци сме ние, на кораба "Време"
безстрашно поели към нови земи.
Морето за нас е река до колене,
а бурята страшна - дъждец, що ръми.
Моряци сме смели и нямаме време ...

И само в тъмното було на нощта,
когато единствено Луната е свидетел,
аз чакам да видя лицето ти пак
и да потъна в очите ти като в обител.
И само в този кратък миг, ...

Попитаха я -
без какво предпочиташ да живееш.
Без памет.
Или без чувства.
Тя избра без чувства и умря без памет. ...

То беше кротко, хилаво на вид
и пълнеше душата на поета.
Израснало със бащиния стих,
градеше свят от захарни петлета.
***** ...