Звуците сладки във въздуха трептят,
могат дори славей мил да преспят...
Свири цигулке
за нашето щастите!
Свири, свири чудна песен ...

Ежедневни приключения 10
...
Нали съм Арт-и,
с изкуството съм свързан,
мероприятие, културно парти - ...

Айсберги от сладолед
плуват в море от шоколад.
Посоката е само напред,
а това е най-сладкият свят.
Тук планините са торти ...

Ууу, че грозно изви
с тъжни трели гласа си
и затропа дъждът
по металния пръстен
на тръбата до нас ...

Никой не ме е предавал.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.

Морето ме сънува в перлени светлици и рапанена коса.
Че дави се небето в светлосин неон.
Морето ме сънува небрежно с мидени птици и пясъчен сал.
Да изтрия осолени зеници, капки от самодивска луна.
Да изтрия слънчеви клепки, в естуарна дъга. ...

Сърцето ми
от камък
ще да е
но при
вида ти ...

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...

Изяж ме, Вълчо! Изяж ме!
Точно такъв те искам – ужасен.
Ей, тогава ще ти сваля шапката си червена-
чак до земята.
Да поговорим – в леглото. ...

Тичам напред по поляната, със стъпки неоставящи следи зад мен.
Вятъра духа през разкопчаната ми риза и се врязва в гърдите ми.
Шапката ми отлита назад напомняйки ми за предишния ми провал.
В главата ми се върти въпроса:
Кога беше последният път, когато усетих сърцето ми да бие толкова бързо? ...

Повеля на Съдбата
В тази вечер щом си с мен
е Повеля на Съдбата –
аз да бъда откровен
и със смелост непозната... ...

Не идвай и наужким не пристъпвай,
ако не носиш глас
в разгара на излишното ми лято,
че този сън тежи като сълза на ангел,
която пада в огледалото, ...

Времето сега е неродено,
то е за отминалите ни деди,
а съзнанието ни победено
клетви тежки все за тях реди.
За всичко е тяхна вината... ...

Не се научих да гримирам делника,
но с толкова усмивки го живея!
Животът е една жестока мелница.
И мливото, и мелничарят съм във нея.
От всяко зрънце добрина си смилам нещо - ...

Толкова злини има на тоя свят,
толкова беди терзаят човека,
на болка и страх е богат,
напразно търси той утеха.
Цял живот гръб превива ...

Разсъмва се! Моите братя са будни,
събужда се български дух.
Назад остават дните трудни
песента се разнася, аз вече я чух...
Разсъмва се! В мрака нещо просветна. ...

Умря моята вечност
и аз бдя над нея...
Сезар Валиехо
Жената на моя баща любовно гледа
от снимката на минали години. ...

Няма да пестя боите, изписващи
усмивката на детските лица.
И в сговор пак четем познати книжки –
за Мечо Пух и... предани сърца.
Вълшебствата около нас празнуват! ...

Попитали радио Ереван - по какво се познават военните летци?
То отговорило: По това, че когато самолетът им пада не мислят за последствията!

Скришом бърше сълза,
но на нас се усмихва.
Бодро пет стъпала
взема, после притихва–
болката в коленете ...

Загубих ума си,
случва се постоянно.
Не мога да повярвам всъщност стигнах до тук, опитвайки се да разбера,
че адския наркотик в мен си ти.
Толкова много страдам, ...

Интригата е силата на слабия. Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум и изключва талант.
Анри Бодриралар
Хадес, наши дни ...

Не е било случайно -
подир дъжда дъгата -
корона на небето -
сияе с непомерна красота.
Ще хвръкне като птиче ...

Жребец животът вее потна грива.
Обяздвам думите, безсмъртна съм за кратко,
напук на болката лицето ми е гладко,
тъгата на очите ми отива.
Мъглата се разтваря и свещица, ...

ДУМИ С ДЪХ НА ЛИПА
Аз мога и сама да си мълча
и не е нужно да сме двама.
Макар че тежка става вечерта,
когато другия го няма. ...

Тъмнее златото.
Среброто мрачно е.
На камъче
е черен диамант.
Убива времето ...

10. Място край школото
Има го край всяко училище, във всяко селище. До сами двора, удобно и близо, закрито от погледите на възрастните. Макар всеки да знае къде е то. И какво става там.
В случая – нищо. Мястото е до големия магазин, сред гъсти храсти, наоколо се валят фасове, но няма ученици. Малкит ...

Нападнат ли те подло в гръб,
застигнат ли те хорски хули,
ти сплав излята си от друг калъп,
изтрий сълзите си по свойте скули.
Не си от хората с първичен гняв ...

Живеем, сякаш сами сме на този свят,
и се сърдим, щом мечтите ни не сбъдват се завчас.
Най-хубав е любимият ни цвят,
и винаги е прав нашият глас.
От чуждата болка стоим настрана, ...