Венеция... Аз бях на карнавала.
Последна нощ... Утихнал е градът.
Защо ли идва време за раздяла?
А утро е... И сякаш нямам път.
"Не тръгвай!" казвам, ала тя отплава ...

Бизнесът на село
е… народно дело
патки, пуйки и кокошки
чушки плодови овошки
сливи, дини, патладжан ...

Българийо мила, Родино свещена,
напират отново безродни "другари"
да ръфат снагата ти, майко ожалена,
и бягат ще пак, кога им припари.
Имат в туй опит - нека не спорят - ...

В ранната утрин, през стелещата се тънка мъгла, покрай гъсто наредената бодлива тел на пограничното съоръжение, бавно вървеше голям, сив вълк. Той се спираше от време на време и с високо вдигната глава опипваше въздуха с острото си обоняние. Доста време се скиташе усещайки подлудяващата за гладния м ...

Два орла се, мале, вият над Сакар планѝна,
сякаш вихър, мила мале, над скали премина.
Не са били два орела, не са били птици,
най са били, мале мила, две моми девици;
Двете моми сакат, мале, момци да отнемат, ...

Малка съм – едва на три...
Моят татко е в чужбина,
но за повече пари.
Идва... мама взе... замина.
Днес живеем на квартира, ...

Смаляват се високите води
със есенно небрежно постоянство.
И всичко, незабравено преди,
сега изпълва светлото пространство
на кроткия и сънен пейзаж. ...

С пореден пристъп на мигрена
в неделя късно вечерта
последва също силна хрема
не мога аз да спя
Свит в ъгъла се крия ...

Казваш "Обичам те!".
Доверих ти се, макар да беше лъжа.
Незавършената ни приказка трудно се скрива.
Когато се запознахме, имах чувството, че животът ме зашлеви.
В теб имаше нещо, накараме да изпитам радост. ...

II.
Хора
1.
Надарен по рождение с куп недъзи, които за разлика от всеки друг на негово място би оклюмал глава, той ги превръщаше в предимства и извличаше от тях максимална полза. Например с вроденото си тежко късогледство… Благодарение на него отсъстваше от училище, когато си поиска, освободи се от ...

Мъкна пазарските торби, когато ме заслепява. Незнайно как медния отблясък ме връща в детството. На същото място в същия двор на същото начално училище, където сричах първите си думи. Когато видях двете стотинки сякаш изпаднах в безтегловност и ефирното ми тяло се смали до размерите на сополив първол ...

Блага вест
За чудо нацъфтели
са плодните дървета,
а във космичен у́нес –
е стихнало небето... ...

Тръгнало е времето назад.
Плаче то, дори и да не иска.
Времето е вечен кръговрат.
Ние сме потомците на Плиска.
В своите нелеки съдбини ...

Татко – светиня, опора, закрила...
Плам да се върна, където е той.
Детските спомени. Лифтът на Рила.
Казват, бащата бил супергерой.
Знаеш ли колко усмивки открадна? ...

Странно е усещането да не си на мястото си. Да виждаш как всички около теб се смеят, наслаждават се на малките радости в живота, парадират с успехи или се опитват да предизвикат състрадание с някой личен драматизъм. А в същото време ти да стоиш встрани, като че наблюдаваш хоровод и никой не желае да ...

Самотна е душата и стене от тъга,
без теб не мога и плача безутешно.
През деня капят кървави сълзи,
през нощта усещам бездънна празнота.
Не ме докосваш и от студ замръзвам. ...

благословени
Богоединените
и преблажени
благословени
Боговдъхновените ...

И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите. ...

Обичам да съзерцавам красотата,
искам да летя, да пея,
искам да ме гали светлината,
искам щастливо да живея.
И ти си нежна и добра, ...

В кратките мигове, сладка любов,
немирникът вятър вилнее.
Разрошва косите ти. Гали очите ти.
Светлината изгрява над кея.
Ти си пристанище, корабът вечен. ...

Уханието цветно на дъгата
разнася се във мислите ми влюбено.
А пулсът животворен е във такта
на звън камбанен, плиснат в пълолуние.
И розите в душата разцъфтяват ...

Глава 5
ПРОЕКТЪТ
Сутринта Майкъл посети Боб, той стоеше само по шорти на верандата и пържеше на мангала яйца. Мангалът представляваше кръгла масичка с теракотов цвят, в недрата на която тлееха въглени, а на решетката в чугунена тавичка съскаше омлетът. Като видя Майкъл, Боб високо предложи:
- Ще яде ...

Няма лош сезон за пътуване.
Ако пътуваш, казват, притежаваш света!
Днес е време на виртуално общуване,
Невъзможно е…
и трудно за път, разбирам това… ...

Никога не съжалявай за чувствата...

Залез в Южните морета...
Потъна залезът в морето,
но чудно – то не потъмня́,
а неочаквано засве́ти
и заизлъчва светлина́!... ...

Небето никога не ми благодари,
задето му се възхищавам.
Небето нищо не дължи,
то само нежно ми прощава.
С морето, ярките звезди, ...

мерките дето
предприехме
през пандемия
са като
мерките дето ...

(Приказка в рими по Ангел Каралийчев)
ЕДИН ОВЕН ПАДА ОТ НЕБЕТО
От небесата падаше овен,
а момък на гърба му възкачен,
бе се хванал здраво за рогата, ...

На жена ми
Преди да сложим Коледни украси.
Преди да кажем, Бог, че се роди.
Аз ще празнувам вече във дома си,
Усещам, че щастлива си и ти. ...

1.
Не искам аз да те изгубя.
Душата ми за теб е жадна..
Без тебе в мрак ще се пречупя.
Не искам аз да те изгубя. ...

Уморен, уморен, уморен,
папагалски дъждът си повтаря,
лепнат клепки, отдавна е ден.
Непотребен, виси календарът.
Забравѝ, забравѝ, забравѝ, ...

Системата порочна, кривозъба,
пипалеста и слузесто изгнила,
убиваща, като отровна гъба,
цъфти от своя труп с свирепа сила.
Могъща е, когато е в разцвет, ...

Една звездичка във небето грее.
Една звезда за теб и мен в нощта.
Погледни на горе мило, виждаш ли я ти кажи?
Как ярко небосвода осветява, така и твоят образ всяка вечер в сънищата мои се явява.
Колкото и мрачно да там някъде в нощта,зная че си с мен защото ти си мойта светлина. ...

Да счупим часовниците и не виним времето
затова, че се разминаваме.
Мигът застива, когато виждаш ме,
мисълта е тази, която бяга.
Плаши се от неподвижност, нищо че значи вечност. ...

Птица съм! Летя някъде сред облаците, размахвам безгрижно крилете си и се рея без никаква идея.
Сигурно, защото съм птица, пък те птиците летят за щяло и нещяло.
Не знам каква точно птица съм, но понеже няма други птици около мен, сигурно съм странна птица. Не... не съм птица! Човек съм! Човек, койт ...

Не са ли погледите светлини,
изкарали на показ – над земята,
най-скришното, което се таи
отвъд плътта, пропита с прямотата.
Усмивката – жив ключ за обичта, ...