Валерий просто сви рамене и ме последва към кабинета ми.
Слязохме мълчаливо един етаж по-надолу като единственото нещо в ума ми беше кое по-отвратително заклинание да приложа на този страж на Договора. Да наложи Истинофил на дете! Мълчаливо отворих вратата на кабинета си и пропуснах инквизитора да в ...

Недописан стих
върху листче хартия,
топъл липов чай,
любимото ми сладко
върху препечева филия... ...

Навярно ще помислиш, че съм луда:
„Пандемията зле ѝ повлия!”
Не знам каква съм, някакво си чудо,
за зимата си мисля отсега.
До мен внезапно детството присяда, ...

Познай какво се случва тук сега?
Едно момче влюбено във теб стихове ще ти реди.
Казвал съм ти го преди,казвам ти ги и сега,че ти си ми едничка радост на света.
Не ме интересуват скъпите коли,яхти и пари,луксозните жени дори,само искам аз да си до мене ти.
Искам силно да те гушкам във обятията аз,нищ ...

Измислих те
Измислих те. Като мираж в пустиня.
Миражът гони се, а аз летях.
Рисувах те. Със огнено и синьо,
боите си обърнах и разлях… ...

Сезони
Ако събера всички сезони
и се поспра някъде в края-
да погледна! Всички са мои
и всеки ден съм ги живяла. ...

В пауново око върти земята
утробата на белоснежен сън.
Аз бях момиче, а сега съм вятър,
заплел мъглите си на кичест трън.
Не стана дума, а пък стана късно ...

От вярата ми дай искрица
да изчезне тоя мрак,
да запаля аз свещица,
да огрея с нея и небето чак.
Псалм аз да запея, ...

1-ви Ноемрви - ден на народния будизъм!
В една стара, стара страна, през 9 пожарни в 10-та, живееше един древен 'велик' народ.
Дали поради страх от Вируса, дали заради собственото си невежество, този народ страдаше от късогледство.
Късогледство, породено от обществена тъпота, съчетана с липсата на и ...

Изгрев като захарен памук,
в розови дантели по небето,
капе по вълните там и тук,
като ключ от щастие ми свети.
Пясъкът - златист, непипан смях ...

Жълтурчета сред килим от глухарчета-
вълшебни, кристални топчета!
Две се пръскват и зарята гръмва.
Безброй снопчета във въздуха,
падайки подават ръка за танц, докато се съмва. ...

Влизай, моя любов!
Остани!
Ти нали на търпение учи ме..
Нямам нищо.
Ни вино. ...

Лъжа ли, истина ли? Няма как да зная.
От неяснотата, малко съм сърдит.
Кога ли всъщност всички ще узнаем,
какво е закодирано в КОВИД?
Измряха хора възрастни и млади, ...

С никой друг не искам да бъда,
а единствено с теб, защото те обичам.
Само с теб искам да изживея живота си
и до теб в радост и тъга да остарея.
Свързани са нашите съдби — ...

една страна — от
жалкоѝди — не могла
добро да види

Дните приличат на цветни мъниста.
наниз от грешки, победи, надежда.
Пъстри, красиви,
върху нишка сребриста,
човекът колието свое нарежда. ...

Коцкар Коце – Графа боледуваше втора седмица вече. Оставаха му още два дена до изтичане на карантината. 14 дена, толкова му бяха казали - да не излиза от жилището си и да не се среща с никого. Славе Невестаро му звънкаше от време на време да го чуе. Славето си беше добре - пийваше си редовно биричка ...

Имаш време
за една прегръдка.
Иска черен миг да я отнеме.
Но дори душата ти да вземе,
за една прегръдка ...

Привечер, залез, слънцето заспива,
а аз вървя към Била уморено.
Пред мене светофар. Кола форсира.
И много нагло мина на червено !
След туй зави към паркинга на Била, ...

Бе малка гъсеничка, сива на цвят,
най-скромна от всички в гората бе тя.
Дървото й родно бе нейният свят
с най-вкусните, свежи листа.
И може би точно, защото мълчеше, ...

Безкрайно евтино излиза
да се разхождам из Париж.
Да не поглеждам Мона Лиза,
а да си трупам за престиж
парфюми, чанти, тоалети ...

Вероятно така те обичам,
че стеснявам на Ада зениците.
Идвам боса и..
трудно четлива,
а стихът ми превръща се в ...

Божигробска ръка с броеница
всеки ден ни скъсява платното.
Ти си гледай във твойта паница –
ароматните билки в сеното!...
Благодарност! – така ме накара ...

.............................................................................................................................................................................................................
Малко момиче ужасено,
би напуснало стаята си само ако синините му бъдат излекувани,
а домът не ...

Die Linde blühte, die Nachtigal sang
Heinrich Heine
Липата цъфна и славей запя,
засмя се слънцето, мило огря.
Целунат, обгърна ме твойта ръка, ...

Жабата изпаднала в заблуда,
решила че е красива пеперуда,
на всички казвала, че е принцеса
с талант голям... на поетеса...
Така говорила (по-точно, квакала) ...

До потопа са няколко вечери,
през които ще си отива
химията,
а новини и речи
в изповеди от телевизора ...

Зъбато слънце облаче гризе,
в листата котка рови любопитно.
Синигерче, с премръзнали нозе,
изпява си душата ситно, ситно.
Димът рисува карта, на деня ...

Начертах си прозорец с два ръба,
с две кафета с утайка от ръж,
всеки час беше кръгъл, двугърбен,
тръгнах – никъде, ти – изведнъж.
Бита, нощна сметана – небето, ...

Бях малко, весело дете,
будно, чак до отрицание.
Запазих чисто своето лице,
запазих чисто своето съзнание.
Но, пораснах и ми се наложи, ...

Очите му
извиват железа,
преместват канари,
прогарят кратери,
в които мисълта ...

Здравей Любов... Несподелена!
И ето аз съм тук, макар и на хиляди мили далеко.
Знаеш ли?! Искам да съм красива...
Но трудно се слага спирала на плачещи очи.
Но ще поплача, за да отмия тъгата... вината и самотата. ...