Реших да изпия хапчето. За да угодя. Не на себе си, а на другите. Чувствам се като Нео от „Матрицата“. Само дето не избирам цвят, а дали изобщо да погълна отровата в себе си.
Вече е минало. Мачът е свирен, както се изразява една моя позната. Натиснаха ме. Привлякоха ми вниманието. Тези, които ме оби ...

Аристофановите облаци са вездесъщи...
Сега небето е същото, но Ари го няма...
Нравите са същите, небето е същото...
Няма в човека промяна... Няма!

Най-трудно простият човек казва две думи: сгреших и благодаря.
За него те са въпрос на чест.
Яна Язова
Ех, колко лесно е да разбереш,
що за персона пъчи се пред тебе. ...

В сърцето ми...Тя!
В сърцето ми..тя,
изваяна от пръст,
като юнска дъга,
изгряла след дъжд, ...

Не съм по размера на душата ти.
Твърде малка е за мен.
Мечтата да държиш ръката ми,
не ще доживее този ден.
Не съм злопаметна, но помня. ...

Да пишеш за любов -
почти го всеки може.
Да преживееш любовта -
не всякой може.
Дори какво е любовта ...

Глава I
„Пирине вечен, правечен! Под всеки камък, жив пламък, до извор верен, неверен. До клетва нова- пищова...“
В силата на реката, в нозете ѝ кротка сега, се вливаше духът на планината. Не беше родният ѝ дом, но го усещаше в сърцето си като такъв. А и къде е българска земята, не е ли пак твой дом ...

Врабчо за прехрана
подскача в тревата,
след него ходи врана
клатушкайки главата.
Сгода да чака, ...

Тихо пристъпвай, това са свещени градини.
Виждаш ли феите, как над цветята прелитат?
Може да кажеш:
– През проста поляна преминах! –
без да усетиш, че вече са пълни очите ти. ...

Звездна илюзия...*
Звездите са ни нежната илюзия
и гледаме ги с вяра, мълчешком
понеже се надяваме, че в другия
живот ще бъдат вечния ни дом... ...

Изкуството е
душеозарител и
сърцелечител,
душепричестител и
чрез Бог — сърцепленител!...

4. Летар
Когато драконът премина през Георг и той придоби неговите мъгляви черно-бели оттенъци, корените на дървото се изтръгнаха от меката почва, обвиха тялото му и го отведоха там, където той можеше да види, че има, има нещо друго освен дракони. Докато светът съществуваше сега, Георг беше отведен ...

Този феномен се наблюдава все по-осезаемо в последно време в страните с демократично управление, но у нас споменатата диктатура е в особено опасни размери. В добавка към това немаловажно обстоятелство, българската журналистика е изцяло дирижирана Отгоре. Не е необходимо да уточняваме какво означава ...

https://www.youtube.com/watch?v=8_u8Y5jgko8

Кипариси осъмнали превити,
забравиха съвсем, че не е есен.
по сълзите смолисти, сред тревите,
авлига срича гарванова песен.
Небето, като този гарван черен, ...

Ако изгрева днес не можа
да посрещнеш с усмивка широка;
ако почна денят ти с лъжа,
че изгубил си всяка посока
и отвсякъде дебнат заблуди; ...

Когато първите петли не искат да ни будят,
това е знак за шантав ден -неделя.
Почивка и за крушата на двора -
в клоните й дреме мързелив и примирен
вестителят на утрото. Мерси, ще го пропусна, ...

След бурята
Оставих прозорците леко отворени,
да не бъде задушно, да няма и хлад.
Да излизат навън всичките спомени,
без тях чувствам се толкова млад. ...

Горещо капучино на масата за двама,
довчера в твойте пръсти, от днес на холограма.
Дуетната ни песен на соло се превърна,
илюзия младежка невинно те прегърна
и свойски те притегли, завърза ти очите, ...

Казах ти, че ще вали.
Чадъра ти остáви,
до вратата, острани.
Искаше да се удави,
града, да се погуби, ...

Като огнедишащ дракон слънцето изливаше своята лава , напъвайки се да изпепели всичко под себе си. Тежкият, изгарящ въздух набързо обезлюди улиците, пълнейки прохладните бирарии и кафета. Минчо, плувнал в пот, стискайки в ръка отворена бутилка вино, задъхано изкачи и последното стъпало до четвъртия ...

Първите слънчеви лъчи нежно галеха разцъфналите дръвчета и цветя, които разнасяха благоуханния си аромат из въздуха. Птиците всело чуруликаха. Пролетта развяла зеления си воал ,бе събудила природата за нов живот.
Тази сутрин Боян развълнуван и с усмивка погледна през прозореца към двора, където стар ...

Ще останеш ли, когато дойде нощ
А очите ми от жар са се родили в пепел
Пак ще милвам челото ти в полунощ
Но ръката ми ще е като бодлива плевел
Гласът ми ще проскърцва - порта стара ...

И сякаш съм за скръб призвана
Когато сутрин сред бръшляна
от първите лъчи огрян,
пак кацне птичка в цвят обляна,
и почне сладко час по час ...

“Земя, като една човешка длан"…,
но по-голяма, ти не си им нужна,
на тази мракобесна сган,
Българио, ти си им чужда.
Не си родина, а парцел, ...

Никой не очакваше Корина Вислер да дойде на тази изложба. Присъстващите, които до един бяха облечени официално, се втрещиха от изненада. Даже за момент настана пълна тишина. Всъщност Корина не дойде, а бе донесена. От един огромен мъж с глуповато изражение на лицето. Той бе с дънки и фланелка с къс ...

Желанието някога да блеснеш
на всекиго на пътя му стои
терзанието някого да срещнеш
едва ли заслужава упреци нали?
Но суетата в тях, във нас е с друго име ...

И ти, сърце, във мене клето,
защо от уплах си превзето?
Защо тревожно биеш ти?
Животът ли не ти допада,
в съдбата ли така се пада, ...

Чезнат облак и мъгла,
отправям взор в небето,
теб съзирам там, ангел с крила,
утеха последна за поета,
що от живота е отчаян, ...

Времето на самотата в тишината.
На светулка от гаснеща угарка.
Образ на жена мрежесто се мярка,
паяжинно вплетена в душата ...
О, лирици, зяпнали в луната, ...

Дали пък вече с теб не сме се изживели
в други животи с други съдби...?
Дали ти вече бил си до мене
и сбъднали сме заедно всички мечти?!
Дали била съм дясното ти рамо, ...

Цял Светец? Не съм от тия,
даже имам и рога,
правя често щуротии,
и обичам... да бодя...
Бирата си тача, честно, ...

Житейски терзания 18
...
Таз година,
щото сме под карантина,
рожденият й ден, на мама, ...

Всичко започна като в приказка.
Да речем,че съм била Снежанка на която са ий дали отровна ябълка.
Отхапала съм тази ябълка в момента, в който го видях, помня го сякаш беше вчера.
Едно прекрасно Юнско утро излязох на разходка без да подозирам , че съдбата ми беше подготвила нереален театър все едно н ...

Омръзна ми от тебе да си тръгвам.
Уморих се от умората ти вече.
Бесило да ми беше, ще възкръсна
след примката на твоята обреченост.
Насила ще стоя. И да не искаш. ...