Душата ми е бродница без име,
самотна скитаща се по света
и търсеща в небитието
твоята изгубена душа.
Не си изплашен ти от мен- ...

('... Циндил Пиндил зад плета, Джаста Праста на хорото " - българска народна приказка)
Така и си останах зад плета
да гледам през ресниците си мокри,
как вие най - щастливите хора
Животът, пременен със пъстра рокля. ...

"Corona" щом крепи корона,
продължава се купона,
и балона да се спука,
"да живее нова слука"!
На крилете на лъжата, ...

Животът ми предложи четири посоки.
Окръжност, бездна. Слънце и Луна.
Небе, трева. Добро ли... зло ли...
И съвест будна. Но заспала суета.
Страдание и изгрев. Залез в радостта ми. ...

4. ПЪТНИК
Пътувал човекът
по своя пътека,
с търпение следвал
съдбата нелека... ...

Очите ти търсят , устните парят , но ти бе моят спасител.
Името ти - сладко и солено , запомних го , когато ми го даде на прозореца лед в който бе написано ,, помни мойте устни и споменът за мен.
Потънах в мисли , любовта ме зове , вървя и гоня из морския бриз силуета ти...
Безгранична е любовта ми. ...

- До кога сме в карантина? -
пита майка си Росина.
- Вече всеки нов урок
е за Рори като шок.
Почвам да му обеснявам, ...

Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...

Дошло е странно, смутно време,
в небето лешояд кръжи...
И празнодуми стари теми,
не вярват в своите лъжи.
Завръщаме се, към Твореца ...

Нарисувай в мен картина от чувства,
обливай ме с любовни цветове!
Не ти е нужна четка, само пръста,
с него очертавай тайни светове!
Цялото ми тяло изрисувай, ...

,,Един човек промени целия ми живот за няколко секунди. Един човек ме преряза много дълбоко. Един човек си отиде толкова млад, оставяйки зад гърба си, хиляди недоизказани думи и горчиви сълзи. Един човек лети към Космоса. Един човек ме гледа от високо. Един човек, превърнал се в звезда, ще живее вин ...

"Приятел в нужда се познава." -
ето една мъдра мисъл.
Истинският приятел не те изоставя
дори когато си съвсем закъсал.
Той няма да те предаде, ...

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Воловете на любовта
Едно идва, друго си отива,
а аз „глупендерът” пиян,
стоя с неизорана нива
и воловете ще отидат зян. ...

Аз цялата съм в грях,
но как ще кажете:
кога уби, окраде...
Добре:
те 10 са нещата ...

Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални ...

Нов вид телефонна измама
облъчва ни днес от екрана.
За трупове, смърт и проказа.
Страхът е най-страшна зараза.
Народът при паника вярва. ...

Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...

Научих се кога да замълча,
кога да я обичам и целувам.
Ще мога ли сега да съживя
частица от съня недосънуван?
Остави ме накрая на света – ...

Всички сме равни! Поне така казва библията, конституцията и нашият вътрешен глас. Ама, не! Равни сме пред смъртта. Не пред закона! Не пред църквата! Не пред власт прилагащите! Има територии. На бедните и богатите, на законоспазващите и неспазващи, на вярващи и атеисти... Вярващите, пък си имат куп т ...

Да бъдеш във нечии стихове,
казват, било е вълшебство.
Да те пишат на белите листи
за мнозина би звучало чудесно.
Като възпяване в песен било е, ...

Зрее денят ни – прочетена книга
в шкафа на стар антиквар.
Вчера през идните дни ни настига,
утрето спи в живороден нектар.
Времето – бременно с пъстра надежда. ...

Коронтина
Ден 4-ти от II-ри сезон
Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да ...

Уморих се...
Уморих все да крача...
една напред и две назад.
До кога ще продължава
и от нещо да е мрак. ...

Знам, че рано си тръгнах и много остана неказано,
но понякога просто пътеките свършват внезапно.
И когато погледнеш в следобеда късен към залеза,
виждам тази сълза, дето скришом от мене изплака.
Не призна и пред себе си колко сломен бе когато, ...

Една брюнетка сладка и ефирна
омая ме с магията на фея.
Заставам мирно само щом ми свирне
и влюбен съм в това, да я разсмея!
Ма много слушкам - щом с крачето тропне ...

Защото те обичам. Без да искам.
Вероятно първото ужасно ми личи.
Не мога да го скрия с листите.
Смълчано и написано... боли.
А аз не искам, както вече казах. ...

Последно
Не искам поп на гроба ми да пее!
Приятели не искам да тъжат.
Нека всеки просто се засмее!
Смъртта е неизбежен кръговрат! ...

Не искам да си мисля, че заблуда
е твоето вълшебно обаяние.
Съмненията заличи с почуда,
с най- творческото ангелско сияние.
Погледни ме, не от разстояние, ...

Излязох от банята поохладен. Часовникът в хола показваше петнайсет минути след полунощ. Поредният делничен ден. Не си засичам колко време стоя под душа, просто видях червените цифри срещу мен, когато влязох. Трябваше леко да укротя пулса преди да си легна да спя. Открехнах леко вратата на терасата и ...