Поради липсата на раздел „Авджилъ́к“, го слагам в раздел „Хумористична“ поезия.
Както кротко си седях,
та́мо на гюмето,
тлъста патка аз видях –
ша́тнах я с чифтето. ...

Ех, обедняло е мозъчно племето
и не зная дали е от времето.
Просто рязко се сринаха всички,
стари норми и стари привички.
Вече няма морал и естетика, ...

Как се случи това, че днес виждам
слънцето само събрало се в твоето лице…
Как се случи така, че днес виждам
щастието само озарено през твоите очи…
Отново и отново щом се появиш, ...

Любовта ще победи накрая всеки зъл дух у човека.
Любовта е забравена от хорското сърце.
Сега живеем инстинктивно, вместо да ползваме интуицията и разума си. Животът не ни създава проблеми - ние сами ги създаваме.
Безкрайни възможности, всяко препядствие за мен е предизвикателство. Така ме гледат жен ...

Аз селянин съм по рождение
на майката Земя творение,
аз имам две ръце левашки
оборвам с тях живота сиромашки.
С груби длани буци рина, ...

Потънахме в очите си дълбоко
То беше трепетен, отчаян миг…
Осъдени от времето жестоко,
крещеше във зениците ни вик!
Магнит ли ни притегляше? И двама ...

Тез очи прекрасни още ме изгарят.
Твоят поглед, мила, без дъх ме той оставя.
Взирам се във него и едничко аз си мисля.
Нима възможно е това, че цялата вселена във погледа ти аз да видя?
Тез очи прекрасни,някак си без крайни, а вътре в тях някак си потайни. ...

Днес не е ден за писане!
Не е!
Какви ти рими?
Виж, че те обичам!
Аз имам теб. ...

Канибално влюбен съм в съседката,
падне ли ми, ясно, ще я ям!
А дано да ми излезе сметката,
че подлужда ме, тъй както псе, салам...
Ножа точа си за нея ката ден ...

Хубостта на тронната злостна сила
Хвáла на Емпуза,
а пък Персефина
кладенец я глътна,
искаше кръвнúна – ...

С любов заченат е Човекът.
С любов и страст от двама.
Написано е в библията
от памтивека -
с ябълка от изкусителката Ева ...

Когато ме обсеби самотата
и търся кътче да се скрия от света,
очи притварям, вдишвам тишината
и пиша не със молив, а с душа.
Когато се изгубя сред тълпата ...

Бледа нощ след тъмен ден,
чаша вино от въздишки,
мокри бузи, съкрушен
и бесилка от интрижки.
На верига от верижки. ...

Гнетя се аз - чезне хубавият ден,
ще има болка, ще има много скръб.
Вместо да си щастлив и успокоен,
човече, ще достигаме критичния ръб.
За какво ли изобщо живеем, ...

Синя чаша е небето,
слънцето е мляко златно,
есента калинка свети
с цветни точки ароматни.
Чувството деня рисува ...

ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
В ТРОННАТА ЗАЛА
От ярки слънчеви лъчи огрян
на трона си седеше Патаран.
Короната отметнал настрана, ...

....
Тя побърза да грабне химикала и нетърпеливо го насочи към своя дневник.
"20.11.2020г." - и спря.
По стените на крехкото й тяло, се блъскаха хиляди чувства. В тях се удряха, безмилостно, думите, които опитваха да пропълзят по вените й, докато стигнат пръстите на дясната й ръка, която държеше пис ...

Постигам себе си мъчително и бавно –
на капки скъдни сбирам се в безкрая.
Душата се разпръсква все по-плавно
в пространството – тунел със изход – края.
И осъзнат не искам да си спомням ...

https://www.youtube.com/watch?v=xdAsPJsYkI8&t=22s

Вълкан Чакъров беше свикал съвещание на инженерите и бавно отпиваше от чашата си, в която съдържащото се двадесетгодишно тройнодестилирано бижу всеки момент щеше да стигне своя край.
-Два пъти проверихме, господин Чакъров. Новата филтрираща система е изпуснала.
-Кои бяхте там?
-Всички, които помагах ...

Из моловете, като пеперудки,
прелитат прелестни създания.
Разчитат на дълбоките си глътки,
изпращат най-първичните послания
разкрили деколте и секси кълки. ...

Любовта от пръв поглед е нещото,
което не мога да скрия.
Ти ме заслепи.
Ти си всичко,
което виждам, когато затворя очи. ...

Късно заспивам
и късно се събуждам.
В съня ми за малко се появяваш ти,
а аз сякаш гледам всичко отстрани.
Лъч светлина ми погалва лицето, на ум крещя: „ Не сега“.. ...

Когато любовта подава ни ръка,
мислим, че злото е на нашата глава.
И бягаме, и търсим си подслон,
а само свободата може да ни бъде дом.
А бащата тук е учи своите деца, ...

На кръстопът... Разцепва се на две -
сърцето ми - на болка и надежда.
Ту страда то, ту искрено зове
след неочакваната наша среща.
Изправен съм пред трудната дилема - ...

Аз селянин съм по професия
земя работя на концесия
с мотика, плуг и сърп и чук
реколтата събирам тук
Роден кат сиромах в града ...

Зимата не ще си присвои
ни лискащите ведра,
отде се спускат струйкащи пътечки,
ни обгорелите от дългото стоене
под короната на слънцето листа, ...

На сцената актьори сме. Играем
все ролите си същите, горим.
Пак в драма романтична се желаем.
Сюжетът е за зрителя любим.
В началото е първата ни среща ...

ЧЕРНА СТАЯ
Мечтая някой ден да се заключа
в стаичка със тапицирани стени
и никой никога да не научи,
от болка как съм вила – цели дни – ...

Къде се срещат Богове и хора?
Под клепките на хоризонта спят
дъхът на вятъра и изгревите в розово
във вид на подредена тишина,
от календарни случки или спомени ...

Ще се изгубя като бряг от лодка устремена
към дълбоките води на океана
Ще изчезна разбита в пясъка
като бяла морска пяна.
В живота твой си мислех аз, че съм константа ...

Бе тъмно, тъмно като здрач и тъкмо бе навечерието на празника - Коледа. Зимни виелици, зародени от бурния, смразяващ,северен вятър,разнасяха сковаващите си, ледено-призрачни стонове, песни и гласове. Сняг започна да се трупа, като от минута на минута той все повече и повече започна да се увеличава, ...

Трепет
Някой свири на китара
и приглася с топъл глас,
а душата се разтваря
да политне в този час, ...