Ако бях художник....
Щях да нарисувам любовта си
огнена и споделена.
Щях да нарисувам младостта си
крехка, но по духом несломена. ...

Очи красиви като сияние в нощта,
лице прекрасно изрисувано като картина,
устни нежни като цвете,
усмивка придаваща светлина,
сърце туптящо в ритъма на любовта. ...

Остави драконите да спят -
стигат им раните нанесени от хора.
Остави ги, те не щат повече от човешката отрова.
Остави ги - нека в мир почиват те поне,
някъде там, надалече, отвъд звездите, ...

и все повече
вместо фотоколажи —
фотоголажи
________________________
* - еротично-иронично

ХАЙКУ
Очакването
Подкосените крака
Сърце на врабче
18.02.2020г. ...

Кой не знае, че след есен
зимата ще ни завари?
Сечко мразовито бесен
мята лютите шамари.
Всичко живо заледява, ...

В гората си имаше правила и старият змей Горянин държеше да се спазват. Той управляваше с тежка ръка и без милост за никой. Наказваше със смърт всяко горско създание, което дръзне да влезе в контакт със смъртен. Затова се разказваха толкова зловещи легенди за самодиви, таласъми и змейове. След като ...

Между двете ни длани
се разтваря земята.
Планини, океани
и пустинните пясъци.
За самотния колко ...

От призивите да обикнем ближния
обикнахме и своите палачи.
Под тези топли грижи на Всевишния
сърцето пей и гарван грачи.
И фарсът е в промишлени количества. ...

На 19 февруари преди 147 години е обесен един велик българин – Васил Левски. Може би – най-великият, може би – не, за величието няма мерни единици. Днес има много мераклии да бъдат велики поне колкото него. Ликът на Дякона виси на много места – в кабинетите на много правници, в офисите на много бизн ...

Той би прихнал да се смее при други обстоятелства, но аз говорех съвсем сериозно и нещо в тази стая, с тези четирима Различни мрачно седнали около разнебитеното казионно бюро, го накара да си замълчи. И по-добре, сега нямахме време за спомени.
- След като се изяснихме... - започна Иля с нетърпящ въз ...

Очакването е с обветрено лице
и поглед дълъг като хоризонт,
с отпуснати във празното ръце,
полюшващи се като скършен клон.
От бавното изтичане на времето, ...

Студът пристегна подир Сечко
и бялото не се накъса,
улуците проспаха химна
под покрива на свидна къща.
През лепкавата скреж едва проби, ...

Съдбата ли? Хах!
Пуши разсеяно дългата си цигара и кокетно попива червилото в края на устните с безименния си пръст.
Можеше да съм друга. Можеше и да съм някъде другаде.
Бих могла да съм цвете, върху което неволно е стъпило детско краче и да забавя временно фотосинтезата си, крещейки безгласно от бо ...

В една страна сънувана,
невиждана, нечувана,
живеели във кошници
танцуващите нощници.
Във кошниците сгънати, ...

(Стихотворението, с което участвам в хумористичния конкурс „Очи към себе си”)))
Един грипак ми кихна в магазина
от има-няма метър и полвина.
Изпръхтя, опръска ме и вижте на,
нещо между конщина и свинщина. ...

Не ме въвличай в твоя филм –
там дебне Тарантино.
Стрелби, бекграунд с гнус и кръв,
мачизъм, реплики неприемливи.
Не бива. Спомените са мечта, ...

Ти си стихът,
който
в любовна поема
искам да впиша
с красиви слова ...

Мястото беше заето,
пихте накрак две кафета.
Ти си обра от каймака,
аз за утайката чаках.
Утрото бе мразовито, ...

Светът е полудял от необичане.
От мрачни страхове и от съмнения.
Душата си и тялото, събличах ги
и нямам грехове за изкупление...
Животът е кармично пътешествие. ...

Истински ценности ли имаме,
или бай Ганьо копираме?
Лесните пари ли са целта ни,
или с труд да заслужим светли бъднини?
Само с истински идеали ...

Залез в Сахара...2
Някога в Сахара...
на Марина...
На Залеза оранжевия мрак
прогони бързо сенките далече, ...

Мое горско пиле!...
Моя Нежност луннокоса
и зеленоока ти,
дали си в утроба носена
или пък в мечти?... ...

Живот в къщата на Призраците...
Разправяли са ми за нея
и помня, слушах с интерес...
Там никой вече не живее –
там призраци се гонят днес... ...

Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...

На всички колеги, с които съм работил: с любов!...
Аз
1. Болката
Като муцуна в криво огледало
пак Болката от ъглите се хили, ...

Не се намират лесно истински приятели...
Те са рядкост като диаманти...
Светът е пълен с всякакви предатели,
Лъжци, продажници и интриганти...
От тебе взимат си и си отиват... ...

Някак лукаво луната наднича
в моя прозорец, душата орисала.
Казал бил мракът, че ме обича!
Мен ли? Такава – бодлива и кисела.
Носел Вечерница – с мен да будува, ...

Когато компът ти забие,
а системата умре
на тебе бира ти се пие,
а това не е добре.
Не ще да се качи проекта, ...

Ремиксът и в Youtube: https://youtu.be/b8TQcJDokVY
Оригинал: https://youtu.be/oJWZy1EXOzU

/ СЪЖАЛЯВАМ /
1. Куплет
Ако трябваше да върнем времето назад,
отново щях да бъда най-голямото ти разочарование.
Не би ме нарекъл свой приятел. ...

Размаха крилца,
устреми се в безкрая -
една гиздава птичка
с разкошни перца.
Изви грациозно ...

Защото Господ даде ми очи,
сърце ми даде, даде ми надежда!
И глас ми даде – да не се мълчи,
душа ми даде – в нея се оглеждам!
Защото Господ даде ми мечти ...

Тайнството отвътре възхищава,
погледът навън твори.
Личността твърдо отстоява,
същността готова да дари.
Нравът сърцето удивлява, ...

Добре дошло ти бяло пеленаче!
Приветствувам малкото юначе,
а то е кротичко в тоя здрач
и не знае що е още плач...
Какъв ли ще го носиш нрав, ...

Ден 92 на воден режим
Градът бавно се прегъваше пред силите на Акомат и бандата престъпници,които не харесваха нормалния живот,
Злодеите искаха да превърнат света в огромно бунище, за да властват над хората.
"Задругата на акото", беше видяла слабост в лицето на цивилизацията, която без своето основн ...