Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от ...

Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...

…
Родино, ще те оставя,
имаш въздух ядовит,
в теб душата днес вкушава
само злъчка, само стид. ...

Пияни катерици замезват със фъстъци
и прогонват махмурлука със айрян...
Омлет си пържат луди пъдпъдъци,
а шимпанзе си прай коктейл с банан.
Лъвът бе Дядо Мраз и си почива ...

Тече през долина свещена
библейската река Йордан.
Морето Галилейско прекосява,
там в ниското да секне в своя бяг.
Видяла чудеса велики, ...

Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.
Сядам на пейката стара - ...

На дърво като седя е топло,
а на камъка – студено.
На нивата през пролетта виждам всичко във зелено.
Вдигам си главата,
покачен на канарата, ...

Младоста е чоколадо со вкус на рум
а во неа се буди
љубовен антагонизам
рибарите ја ловат емоцијата
во езеро што се бранува ...

Вечност... 5
Лятна нощ звездите па́ли,
вятър в клоните играй...
Нежно сетивата га́ли –
даже сам в нощта мечтай... ...

Прегръщам те с аромата на деня,
потапям се в устните ти страстни!
Обливам тялото ти в светлина,
сърдечен удар- искра любовновластна!
Вселената в ръцете ни е луда, ...

земна несрета —
в хартия превърнати
толкоз дървета
що за просвета —
в хартия изчезващи ...

Ще помоля вятъра да ми откъсне
от всички хора по земята,
по една мъничка щастлива мисъл
и в писмо да ми я прати.
О, туй не е кражба ...

Иди при бедния -
да те нахрани.
Последния си залък ще даде
и ще затвори всички рани
с мазолестите си ръце. ...

Ако в спомен някога потърсим,
тръпнещият полет на крилата,
като бреме времето отърсим.
И потърсим в делника душата.
Можем ли да прекроим, по мяра, ...

Не бързай да казваш,
че всичко е грях,
което все още държи ни.
На скорост пораснах,
но малко се смях, ...

Никога не бях виждала по-тъжни очи от твоите. Напразно се взираш в лицата на хората. Търсиш нея. Чакаш я, но тя те остави, а ти търпеливо се надяваш, че тя ще се върне. Няма я. Все още не вярваш. Колко дни и нощи стоиш на едно и също място и очакваш. Покрай теб минават тълпи от хора, но не и тя. Би ...

Остави ме, отиде на небето,
не се сбогувах с теб дори,
но ти винаги ще си ми в сърцето
и любовта към тебе ще гори.
И винаги до края ще те помня, ...

В този свят сбъркан,
на страх и омраза,
аз мразя да мразя!
Да обичам обичам!
Искам!!! ...

Един въпрос почука не наслука
след полунощ на дървена врата.
Нощта отдавна мъчеше се тука,
а вятърът метеше пустота... Пътят!
Поеше исполински дъб сред нея, ...

Лакирах си ноктите в червено –
разлистени макове…
Прозрачно бельо –
дантелени блянове…
Черна рокля следва извивките – ...

Искат да бъда покорна
и искрата в мен да забравя
да се преклоня пред неправдата
и маска лицемерна да сложа.
Но, в мене чувства бошуват ...

Направи ми една услуга, брате.
Знам, че искам от тебе много.
Но малко ли вино и сълзи изпихме
С тебе двамата на тая маса?
Отрежи ми ръката, брате. ...

Тиха нощ покри градчето.
Изгряха хиляди звезди.
Щастливо е небето.
Щастливи сме, и аз, и ти!
Топъл вятър ни галеше косите. ...

Не си далеч.
Не си изчезнал.
Дори не си на разстояние.
В сърцето ми лежиш -
нежен плен ...

- Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- ...

Прекрасен ангел, паднал на земята
Облечен във небесна светлина
Решил да се откаже от крилата
За да разнася по земята любовта
Той дълго търсил, борил се и страдал ...

Не звъни телефонът, оглушал от мълчание,
във слушалката дишам, но не ти се обаждам.
Не разбра ли, копнежът е на инч разстояние,
а мечтите-химери упоени са с жажда.
Милиони надежди ще останат без музика. ...

Искам да те вдигна от съня ти
(а ти някъде в далекото отлиташ),
за да видиш мъничкото чудо –
под снега са цъфнали липите.
Котките се качват по балкона ...

Надеж ти чувам за крај
за она време
кога ќе престанат
шаховски игри
со човечки судбини ...

ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...

Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...

обвинено е
животно в „чума“ — и — на
заколение —
в една страна с послушно
свойско поведение

Спомням си някога в онова наше детство някъде през 80-те, като деца, които играят в близост до главната улица, често когато се наложеше да отидем "надолу" с анцунг по пешеходната алея, по някакъв свой начин не продължавахме по нея с него. Имахме някаква своя представа, за това как трябва да бъдеш об ...

Не си ми нужен, вече съм сълза -
отронена и стъпкана в тревата.
Душата даже малко озлобя
понеже я забравих на площада.
Не идвай, пътят е трънлив дори за мен, ...

И все по-често слънцето мълчи
в небето, остаряло помежду ни,
а облаче с разнежени очи
измисля захаросаните думи.
Дърветата танцуват две по две ...

Абе, жено завистлива,
чак пожълтяла си като слива!
Няма ли за теб една пръчка,
виж си лицето - бръчка до бръчка!
Бръчки от злоба, да знаеш... ...

Колко малко ни е нужно
за една усмивка нежна.
Топла обич сгушена
във прегръдка светла.
Колко малко трябва ни ...