Една мисъл тревожи ме отскоро,
настигна ме, промъкна се едва - едва.
Бях я позабравила, но върна се отново,
преобърна целия живот мой до сега.
Изгубена съм в мислите си, моля се за светлина. ...

Сутрешен новинарски блок
Добро утро!
Нощес в катастрофа загинаха двама,
за болните пари и лечение няма.
Пребиха дядо, за да му вземат дървата, ...

Рима подир рима,
стъпка подир стъпка,
бавно те изпивам,
глътка подир глътка,
но оставам жаден ...

Тази вечер си жълтица.
Светиш и напътстваш.
Виждам със притворени очи.
Селянинът в притчата
на моста - ...

Като скитница из улиците ходех.
Не знаех накъде да вървя.
С чужди проблеми вечно се борех.
А моите - стояха на страна.
Преди бях доста първична. ...

Те са актьори на камерна сцена.
Те са герои от странна пиеса,
все недовършена, все продължена...
Той е разбойник, а тя е принцеса.
Лесно заемат измислени пози, ...

Искам те да дойдеш късно през нощта.
Не, не сега! Нека да е изненада!
Да почукаш на вратата
със бутилка във ръка.
Да отворя в нощната прохлада. ...

Една жена говори с ветровете...
Една жена говори с Ветровете,
а може би разбира и вълните...
Кипи под нея яростно морето
и монотонно блъска се в скалите... ...

Цар Соломон и Савската царица*
(поема)(
Историята в страстна върволица
е вписана и в книгите свещени: **
– За Соломон и Савската царица, ...

3 част
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ...

Сега трябва да възстановя храма,
да върна белотата му,
която някой със тъмна душа осквернил е.
Да върна стария му облик,
такъв какъвто нявга бил е… ...

Зимна приказка...2
Зимна вечер... Вятър стене....
Снежни вихри се въртят,
в някакво проклето време
на един объркан свят... ...

Кажи ми, циганко, какво видя
по линиите чудни на ръката ми?
Ще ми предскажеш ли, че любовта
и щастието чакат пред вратата ми?
Разгледай линиите и предричай... ...

Обичам те! Обичам те красиво.
По-хубаво, отколкото в легендата -
за мъж обикнал горска самодива,
пристанала в живота му, последна...
Обичам те! Обичам те със нежност - ...

Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до г ...

Мои бели братя и сестри,
разцъфтели в бяла тишина,
пременени с бяла обич,
приемете бялата ми мисъл
с бялата ми питаща душа. ...

Гларус изповядва дребни страсти.
в мазето на Живота.
Крещи, намерил някаква огризка.
Не иска и да знае,
че главоломно сме се устремили ...

Тихо се спуска нощта
от изумрудното небе.
Звездите изгряват бавно
една по една
и галят земята с лъчи ...

Изгубена в теб, без глас и лице,
Бях и не бях, в сянка живях,
За теб дишах, твоя живот преживях,
Бях и слънце, и сняг, и море,
на чужда радост се радвах, ...

Ще се разтворя в
красотата.
Само миг –
и реката ще впие
побелели пръсти ...

И търсим все на корена му ряпа,
защо и как, заровени в къртичини.
Калта полепва, трови ни и цапа,
а луд поет пак пише - за обичане.
Възхитата си искаме, букета, ...

Думи без значение са само думи,
но в сърцето удрят - като куршуми.
Казва "Липсваш ми", но пише с други
или търси си почасови услуги.
Как да вярваш ти във време тъй разделно ...

Затвори прозореца и пусни завесите
да не влиза и лъч откраднат.
Слънцето толкова естествено
свети за сити и гладни.
Онези дето с рибарски мрежи ...

Били в гората да работят ..
Оттам видели, че селото им гори …
Какво ли е - да изгориш с молитва в Бога …
А после само ти да се спасиш?!!
…. ...

Една година вече съм сред вас,
приятели, другари по перо.
И много често без да знам и час,
споделях мисли, чувства... във едно.
И вие бяхте моят коректив, ...

отвъд
е
см...рт

/Две изгарящи свещи/
Не лекувай раните от сърцето ми!
Остави ги! Нека болят и кървят!
Нека напомнят, че тук – в ръцете си
горящи, скрих щастието... любовта! ...

Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черн ...

За да пея, се нуждая от самотна стая
и приятел, който да ме нахрани,
когато забравям.
Човек, който да чувства
всичките ми мисли, ...

Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ...

Ти си ми чашката. Аз съм чинийката.
Похлупакът съм аз, ти – към него съдинка.
Аз съм иглата. Ти си конецът.
Ти лист хартия си. Аз пък – писецът.
Ти си ми Принцът. Аз съм Лисицата. ...

Глава XX
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ...

Лекар в Пустинята...
Великодушна е Съдбата,
илѝ пък ловко се преструва,
щом с трик в Посока непозната
те тласне без да се шегува... ...

Странично се родих за по-напряко,
развързах възела на старото имáне.
Огледах кръстопътя, казах «Яко!
Ще поживея малко, пък каквото стане...»
Но влюбих се в живота ти безкраен! ...

В съзнанието на Диди телепатично се прокрадна името на това гигантско образувание - Циклопа! Окото на Циклопа се хранеше със слънчева светлина. То имаше връзка с най-ярките звезди от галактиката, в частност със Сириус C-D и с необичайно ярката звезда VEGA от съзвездието Лира. Мисълта за Циклопа й на ...

Ще си тръгна от теб, без да плача,
без да тряскам врати, без скандали...
без да гледам назад, без очакване...
Ще си тръгна от теб...почти цяла.
Ще изправя главата си гордо. ...

Вечер край Океана...
(балада)
Внезапно разлюля се Океана
на залезът в загадъчния мрак,
но вятърът да духа бе престанал, ...

17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ...