Заглеждам се в деня след теб.
Прилича ми на някого, но… Не!
Не е ни редно, ни възможно.
И все пак… Същото на цвят небе…
Готово и на слънце, и на дъжд. ...

Стихотворение от отвъдното
Във ковчега няма да ми пука
за всички вас останали след мен.
Че бил съм нявга нейде сгазил лука
едва ли ще е важно в този ден? ...

Свят, основан на
парѝ, примитивен е,
зъл и противен...
............................................
свят ...

Моето дълго пътуване почна -
днес ти пиша от много далече.
Мъдреците са казали точно -
много хубаво не е за вечност!...
На прозореца срещу липата, ...

Сърцето ми за кой ли път ме съди
и битката със него е загубена...
До края на живота си ще бъда
виновна за това, че в теб съм влюбена...
Виновна съм, че другите след теб ...

Било отдавна, някога било, било преди години
едно Сърце изхвърлено в море, едно Сърце от камък
Било отдавна, някога било и минали години
едно Сърце във бурното море, само било и каменно
Било отдавна, в пясък и вода, едно Сърце изхвърлено живяло ...

Ела, седни да ти разкажа приказка,
в която имало едно момче.
Било тъй, влюбено! Направо истински.
В момиче с бисерно сърце.
Не сещал никога такава обич, ...

Когато с гръм разцепи се земята
и хиляди светкавици проблясват,
от ужаса побягва тъмнината,
а в нашите души, мечти угасват.
Не го виня, небето се прочиства ...

Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм ...

Идваш с всяко начало
на пъстрото лято.
С песента на щурците.
И с усмивка рисуваш
чаша с кафе недопито. ...

Няма нещо по-чудесно,
с Бога да си в общение,
трудното с Исус е лесно,
отдай му почит с хваление...
Слава и хвала отдай му, ...

Утре отново щом останеш сам,
моля те, не ме търси,
надали ще мога отново да го преживея.
Утре когато самотата те обгърне,
моля те, недей да тропаш на моята врата, ...

Зимата... дойде през Юни!
Аномалия ли!? Кой да каже?
Май зависи от това!?
Който има влас, глави да реже...
А ние, простолюдието... ...

Тъжно е, мрачно е и признавам боли
от неказани думи, от скрити сълзи.
От паднали клони и ранени крила
От празни огнища и разбити сърца,
които не удрят в ритъм, но спят. ...

Пазарен ден е днес.
Търговец на души
на огнедишащ пес,
приветстван от тълпи
пристигна. ...

Днес навърши шестдесет години. От доста време се беше приготвила за този ден. Като се замисли, май от десет години се беше приготвила. Когато предупреди в Академията никой не повярва на ушите си. Тя да се пенсионира? На тази млада възраст? Не, не искаха да се съгласят, но тя остана непреклонна. Беше ...

КАЖИ МИ, ДУША
Държа душата си в длани,
а тя ми се усмихва умълчана.
Питам се,
дали аз в шепи я държа, ...

Понякога небето ще се мръщи,
понякога ще плачат и звездите.
Понякога и в лунната ни къща,
студено ще е като в леден вихър.
Понякога ще бъде тъжно. ...

Намалявали сме катастрофално! Ами то какво друго може да случи. Я си спомнете как са ви приспивали – с приказки. А и вие сте стояли вечер с книжка в ръка, премрежен поглед и безкрайна надежда, че докато дочетете тази страничка и малкото човече ще е вече в страната на сънищата. И какви приказки сте ч ...

(Романизиран коктейл от реални необичайности.)
В просъница чувам алармата.
Събуждам се!
А то вече станало време да се попогрижа и да попоработя около насъщния нещо да изкарам.
Отивам в големия град. ...

Когато те сънувам
нощем
във шеметния дъх
на тишината,
разбирам, ...

Днес мама не плете дантели,
разприда само тишината.
А времето отне ѝ пламъка,
със който срещаше ятата.
И птиците не носят радост ...

Пее си песен прибоя
слуша я морския пясък-
мокър е цял от пороя
пак изсипал се с трясък.
А вълните пълни с жива, ...

Светна небето над руската пустош,
сякаш изви се заря.
Хора и улици бързаха пусти,
атомът изгоря.
Мирният атом избухна внезапно, ...

Ослепях да гледам колко много мъка има на земята.
Боледува моята душа.
Оглушах да чувам писъците на тъгата.
Онемях, защото нямам думи да я изрека.
Не издържам... ...

Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва, ...

Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ...