А казват знаели да плуват,
проблемите и в алкохол,
от много мисли се надуват,
заемат целия ни хол.
Избиват в римите банални, ...

В сънищата вярвам, само в сънища,
в тях е чиста моята душа.
Из росата газя във просъница
и след туй на слънце се суша.
Ако вярваш силно, вярвай в сънища. ...

В една пролетна дъждовна нощ, вървейки по празните квартални улици, ме спира непозната възрастна жена. С очуден поглед ме пита:
- Какво ти има дете? Защо си толкова тъжно?
- Любовна мъка бабо.. - отговарям и с насълзени очи.
Старицата помълча малко и рече:
- Седни чедо! Разкажи ми! Та да ти олекне н ...

Детето в мен непрестанно умира -
от гняв, от укор или във борба.
Мечтае изгреви, пепел намира
и вечно мечтае за свобода...
И все се чуди дали ще порасне ...

Не помня то къде остана,
изгубено в отломъци сърце,
збравено и с нелечима рана,
принудено по пътя си да спре.
Не ще го търся, нито ще го моля! ...

Колко хубаво е, когато си дете,
да си зрял значи да те боли,
да имаш тревоги, страхове,
да се бориш с дяволи,
да знаеш, че ще си отидеш някой ден, ...

Посадих дръвче
малко, клонато
от силния вятър
му правих заслон
с вода го поливах ...

Порцеланови нотки на страст се разбиват в душата ми, докато мислено ти подарявам пеперуди.
Хиляди цигари изпуших, чак прегорях от желание да бъда част от света ти.
Гласът ти лекува раните от минала любов, събужда трепети...
Изяществото ти и аз се се сблъскваме отново.
Не мога и до днес да го прогоня. ...

3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. ...

Застраховка любов_1
Не знам сънувах ли те, или бе до мене.
Косите пак ни се бяха оплели,
мечтите огромни криле,
летяха красиви и много смели. ...

Забързани във дните неуморни,
препускащи като часовниковите
стрелки, забравяме за ценното
ни вчера и ний деца тогава сме били.
Забравяме за този свят тъй топъл, ...

6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само ...

Във небето летят
пеперудокрокодили,
розови са те на цвят
и са сладички и мили.
Снежинките пък имат си крачета ...

Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, ...

На Габриел, Павел и Иван
Мои палави стихчета,
мои немирни деца,
тъй ви е било писано
да се явите сега. ...

Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожен ...

Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...

ВИДЯХМЕ ВСИЧКО ЩО Е БЪЛГАРСКО БИЛО
На 02.11.2007 г. дванадесет автора от Сандански, Петрич, София, Благоевград, Сливен, Кресна и др., заедно с председателя на МВП – Катя Ерменкова и с преводача на МВП – Иван Тупалов, бяхме посрещнати, с много топлина, от македонските поети и техните представители Зо ...

От празна чаша пия аз
на дните тихи суетата,
а нощем буден към Луната
летя – неводен от компас.
Летя, изпаднал в тих екстаз, ...

По следите на Изгубеното време...
Веднъж, в магична люлякова вечер
застанал сам пред морската стихия,
замислих се как Времето изтече
в нелепата житейска залисѝя... ...

Първи юни! —
На света
веселостта!
Първи юни! —
Децата! — ...

Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...

Ярък лъч светлина,
осветява моята душа.
Надежда нова се роди
и даде път на новите мечти.
Но ето нещо пак ме дърпа ...

Неможещи, Нечуващи, Невиждащи, Но искащи
Нечувстващи, Незнаещи, Но мислещи
Безславно оковани с бронята на чувството
В капана на материята, на греха и лустрото.
Затуй се борим всеки ден, кой както може ...

01.06.2019
Доброто,хвърлено в морето...
Веднъж,минавайки по улица безлюдна
видях премръзнали-баща и малка дъщеря.
Сандвичи продаваха-задача трудна, ...

Ръката ти внезапно се отдръпва.
И в миг светът се сгромолясва.
Заглъхват в мрака тихите ти стъпки.
Сто мълнии пред мен проблясват.
Реките вече ще текат обратно, ...

Публиката знае!
Тя усеща, когато
извадиш сърцето си
и го поставиш в ръцете ѝ!

С ръце и поглед жадно ме събличаш...
Очите ти блестят във тъмнината.
Не знаеш ли: телата си приличат?
Физическа обвивка на душата...
Ти мислиш, че без дрехи ще съм твоя... ...

Когá умрéм!
И трева да нѝкне,
и бодѝл да рáсне!
Сега нéма да го бъде!

Никой не е готов за това! Никой не е роден,за да знае какво е! Разбираш го веднага, когато ти подадат малкото половинметрово вързопче в родилният дом при "изписването". Всеки от нас е " изписан", но никой няма спомени от този ден. Ако трябва да попитате някой, това е гордият татко. Той помни и ще по ...

Дойдох, видях, живях
и нищо не разбрах.
Надежди, страст и грях...
И бях аз и не бях!
Видях, живях, живях ...

Екзистенциално... № 5
Светът се е побъркал!...
Светът е пощурял!...
Не вярва вече в: „щъркели” –
тъй – много остарял!... ...

По-страшно няма от самотни стъпки
по мокра улица, сред полунощ.
Ти тръгна, без да се обърнеш,
оставиме сама в нощта.
Всеки тръгна в своята посока, ...

Към българския народ с Любов!...
... българската нация е в депопулация
и въпрос на време е вече кога ще изчезнем...
Народе български защо ли
все влачиш робската съдба: ...

Заслужих вече своя хляб -
през дните си не бях и слаб.
Макар житейската вълнá,
че зидаше пред мен стена.
Но аз бленувам своя Рай ...

САМЕНЖА
Завкадрами Белоручейского леспромхоза Зубов, каждое лето выезжает в дунайские рыбхозы заключать взаимонужные договора с бедные лесом хозяйства. Все знают, где Зубов – там трудонормы с вершками округляются.
- А? так- так…
Рыбхозы командируют бригады свободных в зиму людей валить далёкий лес. ...

Лилии и две сърца...
Помня те с букет в ръка.
Падна над града нощта,
без гласа ти - самота.
Пет лъжички сладолед, ...