„Стига се смяхте! Нямате мяра!
Като че ли
на панаир сте! Сякаш в хамбара
бръмчат пчели.“
„Шт! Не шумете! Кой обикаля? ...

Нощ кръшна!
В звездно покривало,
с траурни макове, сова – сама.
Ах, дъще!
Как те покрихме печални ...

За раковоболните не давате вие,
ама от субсидиите не се отказвате!
Даже и България да се затрие -
вие само джоба си ще опазвате!

Малък жест,
Малка стъпка,
Малък допир...
Малка глъдка.
Малко по малко... ...

тридесет и три -
прелом - и подир тях - по
младостта - въздъх

Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.
Пак отнася насън ...

Влезе ми снежинка
във окото.
Подминатият вчерашен
фрагмент
е предпоставка ...

The world is sitting on a boiling pot
And every moment it is going to burst
Cause enemies are waiting for a shot
But noone wants to shoot at first.
Cause politics has some protective rules ...

Запролетените мечти цъфтят,
преместват облаци в душата
и пускат ги да извалят,
за да полеят с тях цветята
наболи върху рохка пръст, ...

А трябваше да хвърля химикалката...
От листи - списъци с покупките да правя.
И вместо стихове да пиша - жални,
да те целувам страстно. До забра̀ва...
Живота е такава залъгалка! ...

На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беш ...

Родино моя, нямаш ли от мене нужда,
за някои майка си, за другите си чужда.
Нали и аз дете съм твое. Твоя кръв.
Защо реши да ме пожертваш пръв.
Не знаеш, Родино, колко си ми свидна, ...

Аз не спирам, избирам, римувам,
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.
Долетях от земите на Рая, ...

Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...

Обещах... Ще те намеря.
А беше всичко сякаш вчера.
Нима отмина цяла ера
към теб откакто тръгнах аз?
Океани, планини ...

Родина... думичка една,
а сбрала смисъла огромен
за род, за мама, за земя,
за бащин дом с огнище спомен.
За шарено букварче, чин, ...

Бели, едри пеперуди,
са изпълнили нощта сега.
Снежни спомени смълчани,
падат в сладостна мъгла.
Виждам как долита птица. ...

Моя родино - древен завет,
днес призови ме в синовен ответ.
Мама и тате да прибера
с потни чела от далечна страна.
Дядо да лее сладки сълзи, ...

Мал не отделяше очи от неговите и мълчеше. А Хари имаше чувство, че изведнъж морето се е надигнало и той потъва в солените води под кила на кораба.
- До изгрева остават няколко часа. - каза тя толкова тихо, че мъжът едва я чу. - Посвири ми на пианото! Както някога.
Имаше нещо нередно. Тя се държеше ...

УСТАЛОСТЬ МЕТАЛЛА.
Ватага босоногих мальчишек с закатанными штанами, спешат на стадион, несутся по пыльной дороге, горячая пыль сзади жёлтым облаком висит, наполняет пыль отвороты штанин и чубы стриженых голов. Мальчики удаляются, облако падает по ширине всей улицы, пыль медленно оседает, ждёт, когд ...

Не бях добър. А можеше да бъда.
Не бяха думи моите слова.
Бях горд. До самоотверженост.
И до глупост при това.
Понеже нямам вяра в чувства, ...

Благодаря на Бога, всеки ден...
дори когато сякаш съм в мрака,
дори да съгреша е пак със мен,
от грешния си път да се обърна, чака!
Благодаря на Бога, всеки час, ...

Разкъсаха се облаците сиви,
залят бе небосвода в светлина.
Затичаха хлапетата – игриви,
щом стопли се студената земя.
Окичваха се с мартеници цветни, ...

Веднъж един приятел,
(плешив и побелял)
взе да ми подмята,
че май съм остарял.
Загледа се основно, ...

1. Сказано многое, ничего не одобрено от времени давнего. Повтори снова. Добралось, и каждому придёт его день, - несть благодарность Создателю обязан. Сквозь волны поколений дошли правильные: привычки, и традиций, и обычаи. Человеку перед Богом со здравием ходить, исполнять заветы Его. В них сила, о ...

Името ми е Дебора
Дебора, лична девойка.
Името ми е старо и българско,
и произлиза от дебър,
дърво пищно, клонато, ...

Беше студено на вън.Севернякът се бе распасал днес, та за кратко време застели тротоарите с листа.Зимата май наднича вече зад баира.Мислех си, за баба Шина.
В такова време, едва ли ще е излязла , а аз ще мога да се прибера навреме в къщи.Да направя някаква вечера, да се представя добре пред семейств ...

Монологично Автобографична Изповед
( Уводната част от проект за книга със заглавие Съзвездие от перли - историята на пройдоха-парвеню с отлична диплома за лекар влязъл по неволя в битка на живот и смърт с регресивния аутизъм на един младеж )
На купон съм при една мацолана от по-така хайлайфа на Плеу ...

Пак съм тук
Пак стоя пред къщата позната.
Пролет е. Красива е нощта!
Като просяк чакам пред вратата:
тук остана нявга любовта! ...

Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...

От мене ли, към мене ли отиват стъпки?
Биньо Иванов
Когато я видя за пръв път, Пеньо Апостолов, по прякор Апата, не повярва на очите си. Снегът, който от два дни трупаше преспи в градината, бе спрял и луната, бледа и призрачна, правеше всичко наоколо да изглежда нереално и малко зловещо. Първо видя ...

Аз другият човек не зная
какви пожари е преминал,
дали си има паник-стая,
разделял ли се е с любима,
дали е просил без надежда – ...