Две гълъбчета, под крилата скрили
парченцa животворна топлина
и в снежната виелица стопили
леда, обхванал техните сърца.
Очи в очи едно във друго впили – ...

Случват се в живота ми неща
хубави и лоши, за беда...
Този ли, или е онази?
Едва ли има смисъл в това ;)
За мен важно е, че е лъжа...

Надеждата ни: ще хвърчи ли?
Да има вятър.
Най-любопитните търчиме,
и аз с канапа.
Боли. На китката усукано ...

От сватбата, на която ми се падна главна мъжка роля, в спомените ми са се запечатили не повече от десет незабравими момента: гръмкото „да“, с което обвързах земния си път с този на съпругата ми; целувката в присъствието на множеството развеселени приятели и роднини; подписът, осъществен пред професи ...

19,15 – 20,00 часа
Оглеждам се. Само тримата сме в коридора. В апартамента е тихо. Дори глухо звучащият глас на Василев не се разбира и може да се приеме за лек фон…
- Какво?
Здравчев ме поглежда триумфално…
- Жена ми миналия месец имаше рожден ден. И ти се смя на усилията ми да намеря оригинален по ...

Като под индиго
дните все едни и същи си вървят.
Суркат се да търсят пътищата на мечтите,
после спихнали мълчат,
Живия живот безмилостно, ...

Не могат дълго време да се укротят вълните
в очите на жена, предадена от обичан мъж.
В една самотна лодка отплават мечтите,
затиснати от камъни в чували пълни с ръж.
Илюзиите се разбиват бавно по брега, ...

Обичам те в ранното утро притваряща сънливо очи,
събуждам те, но съня те приветства обратно уви!
Сънуваш и говориш си с мене ти,
понякога получава се смешно дори.
Гласът ми те унася и пак потъваш в съня, ...

Под съвършената ми погрешност
незаслуженото величие
на сляпото самодоволство
е птица Рух,
стиснала в нокти ...

Валла билля!
Истинска циганка си беше. В махалата денем шумът бе от викове, коне с каруци, детски глъч, бой и смях. Оградите бяха ниски и съборени, та всеки прескачаше откъдето си иска и непоканен се озоваваше навсякъде. Къщите бяха с широко отворени врати, а основните занимания се случваха пред дом ...

Не ме обичай! Грешница съм в бяло.
Отдавна скрих мечтите си в мълчание.
Разпръснах цялата си светлина в душата ти.
Сега лети! Небесносиньо е началото.
И нищо че е зима, вихрено – дъждовна, ...

В горещите вълни на пясъка,
две песъчинки влюбено пулсираха.
Издухвани от порива на вятъра,
се губеха, но после се намираха.
Притихнаха. Не вярваха в раздялата. ...

От „Карта̀ла“ излетяла – трън в небесната пета̀,
ти си вишна неузряла и жадувана Луна.
Аз те пиша в кръгозора на съня и на деня,
страстно дишат тези хора, като пролетни цветя…
Днес в града се случи чудо! Изгоря самият град, ...

was LIEBE ist
ich fühle
SIE
ist ohne Worte
POESIE ...

Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...

Крилати бели коне посещават съня ми.
Силни, волни и диви.
За къде ли толкова бързат?
Развели във вечността свойте гриви.
По-бързи от вятъра, рият с копита. ...

Защо неправдата във този свят цари...
защо изчезнаха добрите хора!?
Къде остана човешкото, боли...
от пошлост неразбрана.
Днес никой не иска истината да научи... ...

Наздраве! Чаша вино стискам.
Пиян ли! Не, не ми личи.
Не знам. Но може би не искам
да заспя без тези две очи.
Ще пия! За голямата любов! ...

Вратата към раздялата отварям.
Сърцето ми усещам как се пръсна.
Но ще се справя, аз не се предавам,
ще бягам, докато не те напусна.
Предупредих те, ти не ми повярва, ...

Дори да нямам куче... Бих го кръстил "Бяс"...
То диво щеше да е... И премерено приятно...
И моята порода е такваз...
Дали човекът куче е... или обратно?!
Защо богати с разум, ала мерзки зли... ...

Времето за което се ражда един човек,
Времето за което умира един човек,
Времето за което спасяваш човек,
Времето за което се влюбваш.
Не, това не става за миг, ...

Той чакаше пред входа на болницата, крачейки нервно напред-назад. Проверяваше често колко е часът; стрелваше с поглед вратата, когато някой я отвореше. Бе притеснен, копнееше да разбере дали всичко е наред.
Поредното изскърцване на вратата. Един санитар я задържа отворена, за да може да излезе пацие ...

ЛУННО БЛЕСТЯЩИ ЗЕНИЦИ
Пеперуди в мрака не летят.
Изгарящи търсят светлината.
Мимолетен вик е техния път,
но разтварят цвета на душата. ...

Тя получи поредното известие на телефона, на което не обърна особено внимание. Всеки път щом качваше снимка в мрежата се изливаха съобщения от сорта на „ЗДР.КО ПР.” и подобни на това. Понякога, макар и по-рядко дори получаваше директни предложения за секс. След време започна да ги трие без да ги чет ...

Не искам да звучи банално.
(Всички пътища до теб ще извървя).
Посланието ми все ще бъде силно,
а в очите ти - поредната сълза!
Дори когато легна на легло, ...

Един робот се влюбил във жена.
Не в каква да е. В една!
Една-единствена за него на света!
Всичките му платки и диоди
прегрявали щом доближи входа. ...

​​​​​​Ще ме намериш
в песента на вятъра,
в слънчевия лъч
ще ме познаеш...
Ще ме чуеш ...

Навънка ще бъде
студено.
Ще се срещнат
вълчият ти смях
и вълчият ми глад. ...

Зимата отново присви устни и започна да шета. Реши да ни нагости с още една бяла пита. Докато месеше във висините, посипа брашно над нас, толкоз, че всичко побеля, ала само колкото да не са сиви улиците и душите ни.
Днес беше една от онези съботи, в които мързеливото пиене на кафе бе станало специал ...

Пътят пред мен е безкраен,
нищо че краен съм аз.
Имам си син Божидарен.
Той ще поеме
волана от мене ...

Веднъж ме заговори тишината,
познах я, беше мила и добра,
гласът ѝ – сякаш шепот от реката,
но в него се долавяше тъга!
И тъй, заслушах се в словата: ...

няма какво да си кажем с теб
сладоледа свърши почти
хващай якето и бягай напред
въгленчето изгасна уви
а беше живот с очила ...

Обитавам малка кибритена кутия,
четири стени и прозорец-често в ъгъла се крия.
Не допускам чужди хора, нямат място тук,
царство на мизерия, миризма на боклук.
Ключалката ръждива не пропуска светлина, ...

1. И может ты слышал сказания и мудрствования древних: духовников, мудрецов, волхвов, - имели они святость и прямоту, чтобы возвещение их в новое время дошло, привнесли многое, не всё ведомо, а посыл памяти дан. Всё сказанное, - от древности изначальной идёт. И не время ли нам привнести то, что пове ...

Усмихни ми се, момиче!
Слънце влюбено изгря.
Чурулика пойно птиче
по зелената земя...
Ти не гледай боязливо ...