В тази топла майска привечер въздухът беше натежал от аромата на цъфналите люляци,преминаващите вече лалета и от медения прашец, разнасян от работливите пчели. Обагрен в пурпурно слънчевият диск се сливаше с хоризонта и го възпламеняваше така, че всеки погледнал право в него виждаше как земята и неб ...

Накъде така, дори без чантичка в ръка?
Къде отидохте сега, защо оставихте ни тук, така?
Плачем ний и молим се, скърбим.
В съня си искам да ви срещна и нещо мъничко да ви прошепна, нещо малко но значимо, едно "Обичам те" неповторимо.
Колко тиха бе сега нощта, сякъш и тя потънала в тъга. ...

Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави ...

Христос е там... В пещерата... В плащеница...
Римските войници Го пазят...
Израелтияните вече
Спокойно си
Тръгнаха по домовете... ...

Душата на поета е като птица,
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...

"Я душу дьяволу продам за ночь с тобой"
Опитах. Девалвирала валута
оказа се душата ми съдрана.
И Дяволът не иска да я купи -
не искал по- големи грешници от себе си във Ада. ...

Разкажи ми ти! В какво се влюби?
В тяло нечие или лице?!
Но тъй, принцесо, ще загубиш –
слуги на времето са те.
Когато то ги промени ...

За тебе бие ми сърцето,
и твоето за мен, нали...
помислих си и след което,
си рекох, ах... дано, но на дали!
Започна дъжд от очите ми да вали, ...

Къде си ти, Звездице Витлеемска!
Защо не светиш на тази тъжна Пасха!
Вечерят идните Апостоли.
Тринадесет дихания и само две ръце,
които разчупват хляба на бъдещето... ...

Знаете ли как говори тишината?
Ако имаше начин да я чуем,
щеше да ни настръхне косата
от милиардите звуци нахлули.
Вселената крещи, ечи, взривяват се ...

Майка ми винаги казваше „за всичко си има време под слънцето“. Когато чуех тези думи, знаех че със сигурност каквото и да я помоля, каквото и да направя, за да я накарам да каже „да“ за каквото и да е било, е просто една празна работа. Но нали знаете, че всяка наша житейска „философия“ се обръща сре ...

Как искам
да опиша любовта,
разкъсваща сърцето,
как искам
да опиша любовта ...

Останах силно впечатлен от есето на Йоана, озаглавено: "Бог е създал съществуването? Съществува ли Бог?", намиращо се в Откровения на линк:
https://otkrovenia.com/bg/eseta/bog-e-syzdal-syshtestvuvaneto-syshtestvuva-li-bog
Естествено то породи у мен редица размишления, които беше невъзможно да вместя ...

Не беше ден – тежеше като болка,
забила обвиняващ пръст в небето.
И времето дори мълчеше – локва,
в която да се давят часовете,
а сянката на кръста бе стрелката ...

Глава трета
Сценарият
На следващия ден наистина ми звънна този г-н Хоган и поиска да се видим. Нямах причина да му отказвам, напротив, чувствах се виновна и задължена. За момент се зачудих не трябваше ли да съм поласкана, че Джеръми Хоган ми определи среща, лично ми звънна по телефона. Колко ли млад ...

Вървиш приведен в уличките тесни,
тежко е, кръста свой на гърба си влачиш.
Войници с шлемове и копия те мушкат,
тълпата те замеря, името ругае.
Вървиш нагоре, хълма за да стигнеш, ...

Здравей, обич моя! Здравей, моя несбъднатост! Толкова неща искам да ти напиша. Такива които вероятно никога няма да прочетеш.
Здравей, не съм писала отдавна. В момента съм пред лаптопа. Слушам музика..."нашата музика". Представям си, че ти си мислиш същото каквото и аз когато я слушам. Мисля си за т ...

Предадох нощите
които те обичаха
захвърлих клетвата
с която те мълвях
изгоних ведмите ...

Черното небе отвори се и взе ви!
Остави ни сами, остави ни сами да плачем, потънали в безброй сълзи.
Отново спускам черното перде, отново мъка загрози това небе.
Знаем вече, двама сте поне!

Простете тихите окови
На покорените ни висоти
несподелените любови
и споделените некрасоти.
Простете ревността и мрака, ...

Вързвам въдици за попчета. Ние, въдичарите на Бургаския мостик, въпреки че виждаме, как рибарите с многото мрежи, от януари до средата на април, обират едрите лихнуси и стронгили, не се отказваме от своята слука. Каквото е останало, за нас е. Предимно дребни и средни попчета, а понякога и някое по-е ...

Животът в България, през двадест и първи век, не е свобода, а слободия. И режимът не е демокрация, а автокрация!

Почакай, в върни се... постой още малко,
да тръгнеш сега ще е жалко...
Нека изпием и последната капка
от любовта безумно кратка...
Избърши от лицето сълзата поредна... ...

Аз съм поет със ново видение,
ново видение за любовта.
Във празничната ти душа намирам приказки
за детската невинност и незряла красота.
А може би такъв си трябва и до днес да бъда-мъничък поет, ...

През решетката на мъката
се вглеждам
в пъзела от моите мигове
живот -
някои си пасват, други веч ...

Професор Митев отдавна не гледаше телевизия, не четеше вестници, беше отвратен от всички медии… Потърси спасение от войнстващата, чалгаджийски превъзнасяна от тъй наречените журналисти пелена на низостта, която бе спусната над крехките кълнове. С неимоверни усилия успя да обзаведе в дома си собствен ...

Два облака облякоха небето
в дъждовносив изискан габардин.
Надвисна над църковните кубета
единствен шалът му сребристосин.
Но вятър млад издърпа синевата, ...

На една истинска жена!
Една жена
Една жена, а хиляди надежди!
Една жена, а толкова мечти!
Една жена, и милион копнежи! ...

Разпѐти петък...
Че грехът изкупен е,
светът усѐти...

Ако крия в себе си Юда:
какво ми остава тогава?
Да вярвам в Исусово чудо,
щом за сребро ще се продавам?!
Да сея истина трънлива ...

По тялото ти ще прокарам дъх,
с ръце ще те обвия, като в примка.
В едно ще са материя и дух,
страстта ни повали, запали димка.
Не е виновна тука любовта, ...

Снахата изпуснала сина, той хукнал по сайтовете и ми звъни. Имало пътуване до Краков, евтина авиокомпания, направил заявка за хостел , осигурил всичко, аз му трябвам само за компанията…
Бе, не ми се пътуваше – таман се прибрах от Бяла Слатина. И, казано честно – краката трудно издържат, диабетът бие ...

Ето как една жена би обяснила какво иска, ако имаше акъла и честността на мъж. Ако трябва да определя жанр, това е комедия, божествена комедия...
Възпитан - да ми отваря вратата, да не ме излага пред хората. Но не наистина възпитан, че да му се качват на главата...
Добър - да се отнася добре с мен, ...

Помня, в една от нощните утопии на София, познах страстта към живота в острия ѝ поглед, толкова перфектно съчетан с безчувствено пронизващите отдавна изгасналата тръпка в стомаха ми скули. Помня, в очите ми нейният живот бе – филмова звезда. От търсещата някой да я издърпа от дебрите на себепокушени ...

Не се бавѝ, не чакай, мое лято,
да блеснеш в морски и небесни багри!
Дори и календарът сам отмята,
а цифрите му стават все по-драги
и всеки лист светлее като злато ...