Коледа дойде. Похлопа на вратата.
Отворих й, ала тя заплака.
Къде са всички - скоро ме попита.
Очите ми, тъгата - не успяха, не скриха.
Животът ни разнесе - бързо й разказах - ...

Не бе пушил от една седмица и копнежът да запали цигара сякаш владееше цялото му същество. Представяше си как дръпва здраво и дробовете му се изпълват с блажен дим, как главата му се замайва приятно и идва мечтаното успокоение. А после насладата става по-наситена с всяко следващо засмукване.
Знаеше, ...

Не ме поставяй в общи знаменатели!
Не съм клише със мъжки пол.
И нямам списък, съдържателен -
къде, с коя съм лягал
гол. ...

Трепети, трепети
коледни трепети,
минали шепоти -
детството връщат
за ден. ...

Нощта е тиха, нежна, бяла и красива,
за да видя точно Теб очи затварям.
И думите подреждат се в молитва,
писма родени във сърцето ми разтварям.
В тази нощ не искам нищо друго, ...

Ангелско лице
главата на дете
Ангелско звънче
гласът на дете
Ангелски думи ...

От хубав път на кръстопът
Де всички съгрешили мрат
Да избирам не умея
Азе там далече не вирея
Да се върна аз не смея ...

Нека да си поговорим
с думи озарени, чисти!
Слънцето ни прави хора
и денят ще ни пречисти.
Днес душите ни разтварят ...

За тези, които са вечно в сърцето,
които са с нас и в най-трудния миг.
Които щом зърнем, ни грейва лицето
и звън от камбана е техният вик.
За тези, които са нашата болка ...

Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов

Свири Вятъра
на върха на скалата
рапсодия в сино небе...
на Живота театъра
парче от душата ...

Витлеемска звезда
над земята изгря,
дългожаждана вест
ни яви: благочест
Младенец се роди ...

Пленително тази нощ светят звездите,
мелодия нежно звучи във душите,
елхата, окъпана в злато, блести
и Коледен дух във сърцата трепти.
Прекрасна магия в нощта се вселява ...

преди на всички
начала началото
Любов било е
преди на всички
начала началото ...

Преди толкова стоки не сме виждали, а сега виждаме…
Еднопосочен джоб…
Интелектуалната стесненост се разширява…
Безгранично ограничен…
Глава като изтръпнал крак… ...

Бъдни вечер е светло начало
в този свят от недъг ослепял.
В този свят от греховното цяло
взел причастие, родом от кал.
И съзирам прилежно постили - ...

Копнея само да те зърна.
Да видя как се смееш.
Копнея за миг да те прегърна,
да видя как за мен копнееш!
Арно лице, белоснежно, ...

ВЪЛШЕБНИЦА
Едно момиченце видяло
как в очите гледа го смъртта.
Мъката отвсякъде валяла,
но то прегърнало и таз тъга. ...

Отвисоко, някъде Отгоре
Бог изсипва щедро белота.
Скрива злоба, грижа и умора.
Замаскира гняв и суета.
Вледенява мислите тревожни. ...

Птица плаха в гнездото си се скрила...
отчаяно с крила, гнездото си укрива...
невярваща, че за доброто, лъжовно са
продали не само собствените и раздели.
А хишници да... колкото си щеш!? ...

Да се събудиш оздравял….онзи момент, в който усещаш само соленият вкус на преминалата висока температура. Халюцинациите са в миналото. Не ти се привиждат мостове, нито кръстопът, а за обратен завой да не говорим. Онзи момент, в който усещаш главата си просто изтръпнала, но не те боли. Знаеш, че нещо ...

Каква съм аз? Престорено добра.
Грешите! Душата ми е крехка и ранима.
Протегнала бих винаги ръка
и за един човек съм истински любима.
Сърцето ми не е крайпътен хан. ...

Сънувах ужасяващ сън. Теб те нямаше. Пуф, и само за миг, бе изчезнал от животите ни. Времето бе хубаво. Слънцето ни се усмихваше и галеше, сигурен съм, че и ти ни наблюдаваше от горе. В гробищата, пред малката ритуална зала, се бяха събрали стотици черни силуети с черни дрехи и само цветята им прида ...

Връщаше се от поредното изморително дежурство в болницата. Беше Коледа. Искаше да се прибере в къщи, но се насочи към най-близкия хранителен магазин. Беше постила и всичко виждаше в пасти и мръвки. Хората вече редяха ястията по масите, а тя нямаше нищичко приготвено.
- Ще си взема някоя изстинала ма ...

Ято птици – и вятър.
И безкрайно небе.
Шепа есенно злато.
Носталгичен рефрен.
Вечер в синя спирала. ...

Боже, какъв ден! Изпитвам облекчение, че почти е приключил. С нетърпение очаквам един специален мъж. О, не ! Не е това, за което си помислихте. Имам предвид Морфей. Като се замисля, не мога да не го сравня с някой от познатите ми мъже- точно когато най- много имам нужда от тях, те изчезват безследно ...

Глухонеми стени го обгръщат отвред
и пленена от орис надежда
пали огън в душата – невръстна наглед –
за да може без страх да проглежда.
Колко липсва му дом с глътка чиста любов – ...

Ушите ме болят от дълбоки метафори и красиво написани думи. Думите нямат значение ако утре се събудя и не чуя сричките на "здравей" от теб. Нито има значение ако скрия сълзите си с дъжд в някое сложно изречение върху бял лист, който може би някой някога ще намери или пък никога няма да види.
Ушите м ...

И ето старата година
Позавъртя се и отмина
Дванадесет месеца ли бяха?
Защо тъй бързо отлетяха?
Сменихме календара пак ...

Дочакаме ли този час – Рождествен,
в душите ни блаженство ще изгрее.
Щом озари ни Той – духът Божествен,
в сърцата любовта ще се разлее!

Месеците са години
годините са дни
Векове са били
светове са се избили
Отчайващо е мили ...

Младото семейство на Елисавета и Виктор Христови имаше повод за голяма радост! След сватбата преди две години Елисавета роди в края на тази година момиче! Всичко премина добре с раждането и в АГО-то на областния град изписаха майката и новороденото момиченце два дни преди Коледа.
Бащата с благодарно ...

Наистина нямах представа...
от двама ни кой беше прав...
и двамата носихме маски,
и роли играхме... Нали?
Сега щом сме толкоз далече... ...

Преваля слънцето.
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад... ...

Във миг животът ми се срина,
угаснаха копнежи и мечти.
Надеждата нанякъде замина
и слънцето ми вече не блести.
В полусън редят се бавно дните, ...