затъмнение
мидичка скрива
цялото небе

зад решетките на миглите ти,
аз отивам на свиждане
с мое минало отражение -
усмихнато като лято,
както в нощта, когато ...

Самотна душа,
разкъсани мечти...
Нестихваща тъга
плуваща в сълзи!
Тихо стенание ...

Една забързана пчела
ми прошушна на ухото,
че пролетта отново е дошла.
Да тръгвам. Няма да ме чака.
Завързах пъстрия си шал, ...

Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...

Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ...

Как далечното бе близко,
а високото – понятно?
Колко много те обичах.
Вятър ли изду платната?
И къде те бе отнесъл, ...

Да те стопи умората на сън,
да се напълниш хора и бълхи,
да сториш и ума си и гласа
тихи.
И дългото да ти се вижда кратко, ...

Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...

Измислените приказки са призраци,
които се размазват по стените.
Превръщаш се в пореден Буратино,
попаднеш ли в прозявката на кита.
Износват се въздишките в отмала. ...

“Eто те и теб. Дълго тe чаках.”
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ...

Пада тихо живота в краката ти
и те моли за глътка любов,
не е милост, а кръст е съдбата ти,
а денят си остава суров.
Как да търсиш житейската истина ...

На десния хълбок
чертаеш с нокът
графично
привличане.
На левия хълбок ...

Странникът странен
все настрани го влечеше,
все по криви пътеки вървеше,
с трънен венец закичен,
за едни кроткият луд, ...

Назови ме по име, когато
бели люляци нежно цъфтят
и небето покрие се в злато –
с пролетта заплени се денят.
Назови ме по име когато, ...

Аз, иначе не пия сам изобщо.
(Сега е някак си по изключение).
Луната - напълнява тази нощ,
със вълчия ми нрав. По съвпадение.
Аз, иначе не вия от тъга. ...

Ich sehe nur weiße Seiten, sie machen mir Angst,
denn ich kann sie nur schauen – sie verwandeln sich in Last.
Ich sehe nur weiße Seiten, ich weiß es aber nicht,
wo soll ich anfangen – die Dunkelheit wird zum Licht.
Ich sehe nur weiße Seiten, nichts beeindruckt mich mehr, ...

Депутатите
видимо напълняха...
Народна парá!

(монолог на един “включен”)
И както се казва, добре дошли в голата реалност, скъпи мои! В така наречената – “матка на света”, която не е чак толкова сложно да се опише. И ето ви няколко правила, които би трябвало да следвате, за да можете достойно и максимално успешно да си изиграете ролите на тази ...

Вий да знайте: аз не съм тъкава!
Вятърничава и празноглава!
Имам мозък! Не е плява!
Ама, има тилипат тъдява!
Аз съм като даскалица строга! ...

Кажете как пресилено се пише,
какво е да изтръгваш трудно думи?
С бездарник, графоман ще те опишат –
това са етикети от „Разумни“.
Щом пишеш, значи нещо в теб извира, ...

Всяка моя гримаса,
усмивка,
поглед
останаха затворници
в огледалото на очите ти. ...

XII б неповторим,
Мой клас така любим!
Семейство мое през последните пет години,
Някой сте заедно и от детските градини.
Аз дойдох малко от далече, ...

Малко ми се иска да се вледеня,
когато във сърцето ми е зима...
А после, когат' се стопля и поспя
да усетя как Любовта я има...

Една звезда в небе далечно свети...
до нея пратих своето сърце,
и не защото мразех греховете
а тез който нараняваха моето сърце.
Съдбата казват, играе си със всички... ...

Ето, че писмото вече е към края,
но адреса твой все още го не зная...
Имаш ли си там имение и къща,
дето уморена вечер се завръщаш.
Пращам ти го, мила, с вятъра Крилатко, ...

През какво ли преминах, живота си сринах,
вратата на рая видях, но подминах
много неща преживях - не загинах
и тези неща от сърце ги проклинах
Минах през ада, горях и на клада, ...

Цял ден минутите се гонят,
подухва вятър в птичите крила,
а слънцето лъчи пробожда
в разпукващите за живот листа!
Цветята се усмихват с палави оченца, ...

Много болка преживях,
много от този свят видях
и налага се сега да плащам
за всеки свои грях,
кръвта и сълзите пролях ...

Щастието е в моментите, когато вървим по улицата хванати за ръка.
Щастието е в стъпките на нашето дете.
Щастието намирам, прегърната от твоите ръце и усмивката ми свети,
докато гледам с взор как расте пред очите ми любовта.
Как играе и ръчички в пясъка плете. ...

Туй всеки здравомислещ знае.
Земята с форма на катма е.
С други думи Земята
си е баш като катмата.

Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ...

Отиде ли си вече любовта?
(Отишла си е сигурно. Далече).
Остави ме със жлъчна суета -
горчива, като его на обречен...
И нека да боли до пълна немощ! ...

Ако бях коза, щях да си пусна брада
и да се ветрея по поляните
да гоня листата по хълмове
и да хрупам кора от дървета
да нагазя с крака сред ливадите ...

Дивен букет от полски цветя
днес украсява моята стая.
И става света
омаен и нов,
ухае на здравец ...

Нов живот започвам да живея,
старият от днес оставям,
дори и мъчно да е, ще се смея,
болката от днес забравям.
Живота стари, вече си е отишъл, ...