Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
386.7K resultados
Пейзаж
🇧🇬
Ето, ето, свършва полето, след него идват планини високи и реки дълбоки
Пеят птички пременени из клоните зелени
Животинки шарени тичат из цветята алени
Във водите чисти плуват рибите златисти
О, човече, опомни се, ти природата пази си ...
Бих искала да разпростра разума на широко, а от него да струи размисъл за онези - дето са загубили себе си. Онези еднаквите, дето нали се сещате, копират ги на ксерокс. Страшно е! Захапали са едни машинки в ръцете си, които смучат от същността им, завъртат ги, като ураган и не ги пускат. Тези машинк ...
Танцувай с мен. Прилепи ме, завърти ме.
Удави ме с аромат на любов.
Разтопи ме в тази жежка омая,
на едно страстно и нежно танго.
Разкажи ми с ръце и трепет на тяло ...
С нещо ново, снещо старо взели за късмет,
да изпратим и посрещнем по "масло и мед".
По-богата, плодородна пълна със цветя,
като наша майка родна нека да е тя!
Да закриля и отрича, както е дошло, ...
Ти беше моето по-добро Аз. Аз... Бях една от тези, които те предадоха.
Последната...
Страхувах се да ти призная колко те обичам.Страхувах се да бъда себе си.
Искаше аз да затворя очите ти....
Как ще забравя онези сдържани мъжки сълзи,които капеха право в сърцето ми? ...
Всеки ден той правеше все едно и също, седеше пред прозореца си и наблюдаваше света отвън. Не че в него имаше нещо интересно (беше си същият когато беше на тридесет години и не се беше променил много, макар сега да беше на шестдесет), но очакването нещо да се случи го крепеше и годините минаваха няк ...
Как искам да го няма календарът.
Една безбрежност да си подарим.
Снежинките с финеса на стъклари
да разтопяват празничния грим.
Как искам никой днес да не умира. ...
Джипът най-после спря. Войниците се взираха в мрака, но освен някакви силуети на сгради нищо друго не различаваха. Фаровете осветиха портала на военен обект и караулния войник на пост. Той се приближи към автомобила и размени няколко думи с началника. След няколко минути бариерата се вдигна и команд ...
-Никъде не ходим, сине - каза Васил. -Дори днес, на Нова година, когато хората празнуват, ние сме си тук. Ще се чуем с майка ти довечера да си честитим празника и толкова. Какви удоволствия имаме с теб?
Васил и синът му, Илиян живееха в малък апартамент, близо до центъра на града. Преди няколко годи ...
Различен съм от твоите любови.
От знайните и тези - анонимните.
Тестото ми замесено с отрова е.
Убивам с лекотата на намигване.
Различен съм от другите мъже, ...
Прехвърляш спомен подир спомен,
подреждаш в пъзел всичко неживяно
останало пропуснато, мечтано,
рисуваш на живота си картината:
опитваш се да разгадаеш миналото ли е минало ...
Отива си годината. Не беше лоша.
По-малко плаках, повече се смях.
Не спастрих пукнат грош, обаче
с приятели добри богата бях.
В градината ми розите цъфтяха, ...
Един човек ме срещна сред житата,
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...
Не ме съдете – знам, че съм грешил,
а има ли друг някой във живота,
със дума, дето нож не е забил
или не е злорадствал със охота?
Не ме съдете – земен съм човек, ...
Пътуването отново ме изтощи. Махнах излишното количество дрехи, храна, килограми, разговори. Оставих важното – вода и две очи да гледат. При това силно слънце и тези нагорещени хълмове водата не стига. Като си облизваш устните да ги овлажниш, те са солени и напукани. Можеш да намериш дренки, джанки ...
Тази Зима тъй дълго я чаках -
моята в бяло облечена булка!
Пролетни сълзи дъждовни изплаках,
слънчево свирих на лятна цигулка...
Есенно пъстри край мене цветята ...
Отведи ме надълбоко във душата си,
дръж ръката ми във своята ръка
и по кожата ми слагай отпечатъци,
за да бъдеш с мен щом празна е нощта.
Отведи ме там дълбоко в мислите, ...
Родих се в град Плевен,но живея в град Левски. Тука 20 лева струват яките прически. Високи са цените ама кинтите са малко. И децата вече пият бира вместо топло мляко. Кметицата е тъпа,а пицата е скъпа. Мръсницата ми вика искам с теб да се къпя. Сузанита е певицата отново на корицата. Искат да я чука ...
Навън валеше сняг. Седемнадесет годишната Ани стоеше на прозореца и се радваше на падащите снежинки досущ като малките деца. Кестенявата и чуплива коса се разстилаше по раменете и, а светло кафявите и очи светеха като бенгалски огън. Но въпреки това тя не беше красавица. Нямаше хубава усмивка. Държе ...