Хитър Петър, когато бил малко момче, се хванал за чирак при един терзия. Там чиракувал и племенникът на майстора - Стоянчо, който бил доста глуповат и мързелив. Сутрин трябвало да се донесе вода, да се измете шивачницата, да се запали кюмбето през зимата, да се подредят топовете плат. Двамата чираци ...

Откакто дядото на моите деди
Суталк-тракиец, шампиона олимпийски
на щит намазан със масло изправи се
и никой не успя да го събори
душата ми засели се във теб! ...

Загубих усмивката от своето лице,
ти пък открадна моето сърце.
Не попита и в ума ми се настани,
по този начин неволно ме нарани.
Всеки някога е бил наранен, ...

Спечелих щастие
и почнах да купувам
коси, от вятър напорист
очи изпъстрени
с искри, които все лудуват ...

Тук се връщам след много години.
Пари болката. В ляво. От спомени.
Вместо китното дворче – пустиня.
Като мъртви ръце – сухи клони
за прегръдка протягат се. Молят. ...

Забравихме си чашите на масата.
Бутилка, полупразна. Пепелник,
препълнен с връх от нервни фасове
и няколко салфетки със сълзи.
Последен ще остане този пламък – ...

Когато завърших медицинският институт ме разпределиха в този малък общински център. Няколкото селца, които пренадлежаха към територията му бяха почти обезлюдени. Шепа хора бяха останали в тях. Най си харесах село Здравченце. Не го търсете на картата. Може и да го намерите след време стига да направя ...

Върнах се откъдето тръгнах,
вървях, вървях,
стигнах до никъде,
не вървях,
не съм те търсила, ...

За теб аз бях готов на всичко.
И душата си на Дявола да дам.
Не ме прие до теб, но нищо...
Аз свикнал съм да бъда сам!
Ще мине време, ти ще осъзнаеш, ...

Есента ни пристигна с танцова стъпка,
но преди да започне да рони сълзи,
млад Амур я прониза и тя се зафръцка,
`щото чувстваше огън във своите гърди.
А брезичка „Кудрявка” затрепка със листи. ...

Защо в „Прощалната неделя”
и ти целуна ми ръка?
Едно „прости” ли ни разделя?
Прощавам ти! – ли да река?
За нощите, морето, плажа, ...

И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай.
Не защото не знаеш
колко пломбирани
зъба имам, а защото… ...

1989-та! Берлинската стена пада! Двата свята, изток и запад, социализъм и капитализъм се сливат! Кой, как свали стената? Как дойде началото? Какво различаваше двата свята? Задавам си тия въпроси, защото тръгна дискусия за живота. Дали е бил по-хубав преди, или след падането на стената? И преди съм м ...

– Ох, как боли направо ме изгаря,
ако си пипна стомаха сигурно ще се опаря.
Там усещам тежест, сякаш тегля вол по пътека неравна
и имам чувството, че е неизличимо – душевна травма.
– Приятелю, кажи какво те тревожи, ...

НА ТЪПАКА
Един глупак ме посъветва,
да се пръждосъм във света,
затуй, че в нашата страна проклета,
не виждам нийде Светлина! ...

Светла се събуди рано. Навън още беше тъмно. Отвори прозореца на спалнята и усети хладния септемврийски въздух. Отиде в детската стая. Седна на леглото на седемгодишния си син Николай. Погали спящото дете по главата и каза:
- Ники, хайде мамо, време е за ставане!
Детето отвори очи, обърна се на друг ...

Казват, че създадени сме, за да сме щастливи,
но илюзия е щастието щом душата ни е прикована в затвор.
Затвора е нашето земно тяло и се руши ден след ден, след ден ...
Някой си докарва щастие като взима дрога,
други пият алкохол – ...

Заключи се в мен тъгата,
ограби целия ми свят,
сива е дори дъгата,
в нюанси, но без цвят.
Посока неясна, липсват следите, ...

Някой живее в сърцето ми.
И ми прошепва : "Обичай!"
После бродира небето ми
със благодарности птичи.
Не ме измъчват съмнения. ...

Понякога не ти ли се иска целият свят да спре,
докато се почувстваш отново добре?
Понякога не ти ли се иска,
да се заключиш в стаята си и да плачеш,
докато вътре в теб не остане нищо? ...

Мълча.
Безсловесна съм.
Леко блесват понякога
само перата ми.
И в това отчаяние ...

Само аз мога със мисъл
теб да командвам.
Само аз мога да искам
без глад и без жажда
от теб да опитам ...

Пропаст е душата ми свенлива
Мълчание в себе си е притаила
Гонят се в нея бурни страхове
Лудуват в нея и студени ветрове.
Не си я пожелавай, много е студена ...

ОБЯВАТА...
Млада и стройна на 70г. търси галантен
партньор с кола, къща и прилични доходи.
Да не пие и пуши. Да не играе на карти и табла
и да не се заглежда по жени! ...

След мене ще останат само песните
и думите, в душата ми надничали.
Ще каже някой: – Хич не бе от лесните!
Но иначе не бихте ме обичали.
Не само име беше ми Надеждата ...

Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър ...

“Можем ли да имаме любов? Ако можехме, любовта трябва да съществува във вид на нещо – субстанция, която човек може да има, да притежава, да владее. Истината е, че няма такова нещо „любов“. „Любовта“ е абстракция, някакво неземно същество, богиня, макар още никой да не е виждал тази богиня. В действи ...

Съдбата реши да я срещна отново.
Пътувах от Варна за София. Пристигнах, по-точно докараха ме по-рано на аерогарата, пих кафе, после нещо безалкохолно. Времето не минаваше. Чекирах се, влязох във вътрешния магазин, където уж е по-евтино. Накупувах шоколади, марципани, бисквити и една бутилка токайско ...

Раздипля се край мен и ме обсипва с ласки,
цветенца водораслени , седеф по смуглата ми плът.
Играе си със слънчевите зайчета и за последно –
всичко му е свидно, диша с пълна гръд.
Преди да го оставя във властта на зимата, ...

Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".
И не зная къде съм заровила ...

Този свят опредметèн,
не е за мен, не е за мен.
Душата в плен осакатен,
и огорчен, и озверен.
Този мъж обременен, ...

О, младост! Глупост...
Ти, надеждо мътна...
Нима си някаква всеядна паст?
Илюзиите ми събра и глътна.
Над себе си ти дадох власт. ...

Щастието е обратно на нещастието
За да си щастлив даваш всичко
Или си щастлив или нищо
Но понякога нещата не стават така както искаш
Не стават колкото и да опитваш ...

Да се прегърнем от извора,
с радостта на първата младост.
Сърцето ми пее,
че вижда вашата радост!
Виждам звездите до луната, ...

Ако ти предложа моето сърце
ще ми отвърнеш ли със същото?
Или ще ме отблъснеш със ръце
и ще ме гледаш ти намръщено?
Ако ти предложа аз любов ...

изведнъж светът спря
(не да се върти)
а да прави
впечатление
с миризмите си ...

Защо не съм човекът, който искрено копнея да бъда?
Защо не мога да чувствам, да мисля, да спя,
защо не мога да открия пътя си към същността?
Защо не виждам друго
освен безгранична самота, страх, опасения, ...

Още е Лято!
И нищо че сутрин
с одеало в мечти се завивам –
Топлината е Свята!
В порив есенно-мощен ...

Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда, ...

Повярвай, страшно искам да се случим!
Така, че сякаш почва да боли.
В живота нищо даром не получих.
Препълних две морета със сълзи.
Сега поискай ме и твой ще бъда! ...