В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме -
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата ...
В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...
Странници сме ние в "откровения"
ако не ни четът то защо тях да ги четеме!?
И защо да се хабиме щом не ще ни отразят...
Странници ,с очи отворени за словото,
словото на истински човек... ...
Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...
Ние сме тука заради вас.
Чуйте ни ! Чакайте! Не ни гонете!
Наш е среднощният, блудният час.
Някой ще мие утре нозете ни.
Някой ще мръзне. Ще го боли, ...
„Системата е гнила“, фразата ще остане,
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...
На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ...
Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ...
– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...
на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост. ...
В камък се превърна сърцето ми.
И ето държа го във ръка...
За тебе снимах го, за до го видиш.
Искаш ли да ти го подаря?
Но чудно снимката аз гледам ...
Биаджо Антоначи - Не мога да живея повече без теб
---------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci & Andrea Dessi
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи & Андреа Деси ...
***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ...
Боже, пази Бойко Борисов, Боже!
Да, първобитен е. Толкова може.
Само се страда от тази чума,
а за овцете игра куршума.
Ала пази го, че Бойко е фактор. ...
Религия за смели
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...
Петъчно... Понякога имам чувството, че съм заобиколена с идиоти....
ПРИЯТЕЛИ
Най- добрите учители в този живот,
са приятелите в овчата кожа,
те, те следват, уж до тебе стоят, ...
Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...