В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме -
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата ...

Менудо/ Сон бай Фор (кавър) - Твоята любов къде е?
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Alejandro Jaén
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алехандро Хаен ...

> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...

Аз съм Пламен и живея
във обрулена страна,
но далеч ли съм от нея,
не струвам пукната пара!
Аз съм Пламен в мен гори... ...

В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...

Странници сме ние в "откровения"
ако не ни четът то защо тях да ги четеме!?
И защо да се хабиме щом не ще ни отразят...
Странници ,с очи отворени за словото,
словото на истински човек... ...

Великолепно е сутрин!
На реката брега
посреща утрото в сребърен блясък...
С плисък на нежна и мека вълна
глеща нежно кристалния пясък... ...

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...

МОЯТА МОЛИТВА
/в акростихове/,
Аз и моите събратя
Били сме и винаги ще бъдем твои чада.
Вярваме в теб и твоята благодат. ...

Ние сме тука заради вас.
Чуйте ни ! Чакайте! Не ни гонете!
Наш е среднощният, блудният час.
Някой ще мие утре нозете ни.
Някой ще мръзне. Ще го боли, ...

„Системата е гнила“, фразата ще остане,
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...

Флирт с бутилка водка,
и чаша... за коняк.
Спомени... разходка
назад до Слънчев бряг:
Картонено трабантче, ...

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ...

Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ...

Узрял е залезът. Върти танго,
налива във очите ми огромни
най-пивкия целебен алкохол,
а пито на аванта се не помни.
Не проумявам с детската душа, ...

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...

Любов и вино, вино без любов
напомня за пожар и дим.
Прехласват се и го отпиват -
възторг нетраен и необясним.
Изконна жажда, прекомерност ...

В ПАРКА
Лежа в зелената морава
и гледам синьото небе,
там облачето облък става,
дъжд дали ще ни донесе? ...

на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост. ...

С и н и я т Ж ъ л т и я т
к в а д р а т к в а д р а т
с в е т л е е т ъ м н е е
Р а м к а т а
с к ...

СИЗИФ
Как си, Сизифе?
Камъкът все по-тежък,
а с годините ти все по-слаб.
Няма как да се спреш, ...

В камък се превърна сърцето ми.
И ето държа го във ръка...
За тебе снимах го, за до го видиш.
Искаш ли да ти го подаря?
Но чудно снимката аз гледам ...

Биаджо Антоначи - Не мога да живея повече без теб
---------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci & Andrea Dessi
--------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи & Андреа Деси ...

***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ...

Светата Събота поднася
с безкрайна нежност чашката с кафе.
Отпивам и унасям се
в очакването да разсъмне по-добре.
И слънцето да скочи по-високо, ...

Джузи Ферери - Никога не ме забравяй
------------------------------------------------------------
Autori: Tiziano Ferro & Roberto Casalino
-----------------------------------------------------------------
Автори: Тициано Феро & Роберто Казалино ...

Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято със дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.
Огнени ритми. Искряща жарава. ...

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ...

И идваха... към мен летяха...
Идваха... пагубни и тъмни...
Идваха обречени и черни...
С времето не ги забравих..
Изрових ги... спомних си... ...

Боже, пази Бойко Борисов, Боже!
Да, първобитен е. Толкова може.
Само се страда от тази чума,
а за овцете игра куршума.
Ала пази го, че Бойко е фактор. ...

Религия за смели
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...

Петъчно... Понякога имам чувството, че съм заобиколена с идиоти....
ПРИЯТЕЛИ
Най- добрите учители в този живот,
са приятелите в овчата кожа,
те, те следват, уж до тебе стоят, ...

След скандала бурен...
В миг един,огромна тишина...
А след нея ,въздишка тъжна!
-Целувка ,сладост ,по устните сега
се спуска...романтична!? ...

Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...

Вървях бързо. Започнах да тичам.
В слушалките - любимата песен.
Мислех си как да спра да обичам,
тичаща в мъгливата есен.
Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора. ...

Изкълвани са зрънцата обич.
Умират птиците сами.
Ненужни стават всички стихове
и ударите на сърцето ми
са в точката на своето замръзване. ...

в този град безлунен
няма нито думи
нищо живо не лети
само аз останах
и едно призрачно пиано ...

/сонетна броеница/
1.
С очите си докоснах красотата
на не́принадлежащото море.
С душата си почувствах свободата ...