тихи разговори на студени стълбища
тайни и егоцентрични мисли
не събуждай неща които спят от години
докато Земята се удря в двора ми
лягам до нея и издишвам ...

Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ...

Къде си ти, къде си ти,
сърцето ми за теб тупти,
търсят те моите очи,
изпълнена съм с мечти,
да бъдеш мой... ...

През прозорците грее,
а тази тъмна стая
бива превземана от спомените,
когато усещахме, че сме покорили света.
Бяхме неопитни, ...

Сърцето ми живее неспокойно
в очакване на теб,
сърцето ми - прегръдка от въпроси,
които дишат във съня ми.
Сърцето ми е заразено от страх, ...

Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха зап ...

От толкова много удари в гръб
не зная още как съм цяла...
Но въпреки болката - вървя
и душата ще опазя бяла.
Боли ме, че дори луната ...

Бабо, идвам си. Отвори ми вратата.
По широкия път на тревите си идвам при теб.
Подранило е тази година планинското лято
и бъзакът е свил своя цвят като пряспа от мед.
Приготви ми земя. Знам, че твоята вече я няма ...

> Къде са границите и къде е краят
>
> на чувството, достойнството, честта?!
>
> Мариана Бусарова ...

Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи, ...

Смях на пеперуди
Пролетта събуди.
Бликнаха стопени ледове.
В слънчевата пазва
зимата залязва. ...

На кръстопътя на живота,
изправен съм за кой ли път.
Дали да избера посока,
или звездите ще решат.
Стоя, изпълнен със съмнения, ...

-Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвист ...

„Съвършена доблест е човек да направи без свидетели това, което би бил способен да прави пред всички хора“
Ларошфуко
В едно време на деградирал морал, в което към човека се отнасяме като със стока, в което е важна цената, а не душата, думата доблест все повече губи смисъла си. Хората са заети с печа ...

Между хълмовете бели -
гориста планина.
Тихо под върха се гуши
злачна долчинка,
а под нея се е скрила ...

Протегнах към тебе ръка
С пръстите си исках твоите да уловя
Две длани преплетени са като крила
Докоснах те плахо: едва-едва
Повярвах... ...

Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...

Кого да приветствам в този свят голям,
в кого да се влюбя май и аз не знам?
Че светът е тъждествен на паричните страсти,
че хората са сякаш нискостеблени храсти.
Че светът е луднал, че сме станали птици ...

"Цветята са мисли на природата за любовта"
- Бетина фон Арним
Кокичето разцъфва
в ранна пролет.
Срамежливо къпе се ...

Рано сутрин по пътечка
крета баба буболечка,
на гърба, вместо одежда,
носи житен клас и прежда.
Житцето е за децата ...

Благодаря ти, че те има,
за тебе мисля и на сън дори.
Заспивам вечер с твойто име,
в съня ми идват духчета добри.

Един от малкото спокойни дни зад щанда, вече следобед идва, а от сутринта всичко е гладко: доставчици, клиенти, заявките са дадени навреме, дори и ревизорката Гинка мина още сутринта през витрините без да намери нещо с изтекъл срок. След обедния пик настъпваше времето за почивка - прозорецът, когато ...

Аз търсех себе си, едно изгубено дете,
изгубено във времеви континуум...
В пътешествието си неволно аз открих,
че не само аз съм изгубена...
По пътя си срещах се с деца, ...

Голямо изпитание е да устоиш на трудностите.
Но понякога по-голямото изпитание е да посрещнеш сбъдването на мечтите си без да се уплашиш и да избягаш. Без да се скриеш в познатото, равното и удобното.
Някой ден, ако си с чисто сърце, ще се сбъдне - всичко, за което си мечтал.
Ще дойде изведнъж. Не в ...

„България ще
се възроди за чудо
и приказ“ - твърдят
господин Чỳдов ведно
с госпожа Приказньòва! ...

Не знам откъде да започна! Така съм слисан от постъпката на моята обичана съпруга, която от любов не знам как да наричам!!! Затова, каквото име да чуете, все е за нея – Миличката, Душката, Бубулинче,Чоченце, Шушенце и прочие. Чудите се защо съм седнал да ви се оплаквам и за да разберете, ще раздипля ...

От всяко разминаване боли,
флуиди се разбиват хаотично.
В душите ни неистово гори,
но вътре си остава...твърде лично.
От всяко разминаване боли ...

Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.
Налага ми се често да умирам ...

Защо ли млечносиви дни се заредиха?
Защо така застинал е градът?
Защо прозорците са черно-тихи
и сградите изтръпнали мълчат?
А беше време, плуваха безгрижно ...

Да бях смирен!
О, само ако бях,
бих сетил сладостта да бъда никой
и в мрака на прогледналия страх
бих молил Бог да спре да ме повдига. ...

Вървя по стари каменни павета,
а багри стотици пъстреят край мен.
Нежни и крехки, изящни лалета
люлеят снаги в априлския ден.
В алено, жълто, лилаво и бяло - ...

Стамен Милионера седеше на уличната пейка пред своята къща и си мислеше колко несправедлив е живота. През всичките години, докато ходеше на работа, все се надяваше, че като се пенсионира един ден, ще тръгне с жена си по екскурзии и почивки, ще обиколи всички онези места, за които е мечтаел като млад ...

Като Любовта няма друга сила във света.
Любовта премахва тежестта от сърцето
и го прави по леко от перцето.
Любовта хармонията носи,
прекрасната и дреха никога не ще се износи. ...

Елизабет искрено се надяваше, че стаята, в която влезе, е нейната, защото колкото и да се опитваше да сдържи сълзите си, вече нищо не виждаше от тях. Затвори вратата и опря гръб на нея, а познатият грак на Франк я поздрави. Беше кацнал на перваза. На перваза на отворения прозорец, от който трябваше ...

Изниза се и март. Пореден лист
изгуби срамежливо календарът.
Април приижда - млад и напорист.
Лъжите му въобще не се повтарят.
По детски чиста, крехка резеда ...

Слънцето изгрява, но аз се взирам в тъмнината.
Плувам в плитката река, но потъвам в дълбината.
Тук съм на земята, живея, но все едно ме няма в играта.
Все сред хора, но се чувствам сякаш съм сама в гората.

„Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка кр ...

Разголвам тъмнината ти
и бавно...
изземам всяка клетка самота.
А в дланите ти
вплитам нежността си, ...

Във вторник
исках да танцувам
сряда е ден за целуване
по средата на мисълта
и в края на действието ...