Ах, ти земльо родна
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...

Боса пак видях със нова
да танцува боса нова.
Пяха (тя е черноока)
“Очи чёрные” в караоке.
Но жена му, що говеждо ...

По улиците запустели
снегът промъква се любим.
Разстила белите постели
и с теб по тях вървим...
По покривите се катери, ...

С тях заобичах
книгите, стиховете
и поетите...
Дълго топлеха
старите ти писма. ...

Пропуква се небето в този сън –
Там Боговете пак са полудели!
Пороен дъжд вали и всичко вън
е под вода от няколко недели!
И на Земята ни изчезват езера! ...

С усмивка весела, звънлива,
пристига принцеса щастлива,
дванадесет жребци възседнала
и от безкрая към нас побегнала.
От бяло злато ù са косите, ...

и човещинáта
уби я парáта...

Помни, че никой не е по-велик от теб и че ти не си по-велик от другите!

Пламъче сред леден свят,
трептиш в световната неволя
и с твоя пламък, непознат,
но силен в светлата си роля.
Тънка струна е душата, ...

Тя, майката една е!
Жена с главно име!
Изгубила нозете
от дълго чакане в студовете.
Превила снага ...

Добър вечер! Как си, лястовице бяла,
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата, ...

Катраненият дим от заводите,
жестокото тракане на влака,
празната къща, пълна с хора;
неизмити чинии и счупено огледало,
слаба оценка в училище, ...

В памет на Ина Иванова... Почивай в мир, слънце
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст. ...

Търся те
в себе си,
както морето,
свойте дълбини!
Искам те, ...

Със точността на светофара
отмервам всяко вдъхновение.
Тъгата ми е малка гара.
А нощите ми са смирение.
Прегръщам всяка топла дума ...

Розите изсъхнаха безмълвно,
няма никой да узнае от какво.
Късно и без време,
без въпроси, само по тъга,
някой сам е, не съжалява, ...

Пазарно-парични отношения има и при съпружеската любов…
Преди нямаше секс – размножавахме се чрез аплодисменти и лозунги. А се целуваха само държавните ръководители…
Проституцията превърна случайните срещи в планови…
Едно време медиите поддържаха духа, сега след полунощ крепят друго…
Избран, за да н ...

Коледа е. Пак е бяло, тихо.
Сняг затрупва спомени и пътища.
Гушат се врабчета под стрехите.
А семейството ми не е вкъщи...
Рождество е. Празнично и свято. ...

Загубих си очите –
от дълго взиране и чакане
на едно несбъднато желание,
по-голямо от имане.
Загубих пътя и посоката, ...

Раздира вятърът платно - надежда,
но корабът - живот се носи пръв.
Брегът далече е и всеки миг прецежда -
през чувства - несъсирената кръв.
В душевни рани тялото ми глождят ...

Снежинки като дъжд се леят
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят ...

Върви часовникът, не спира
Промъква се в нас страхът,
Че утре или някой ден, всемира
Ще иска да разкажеш за мигът.
Какво направи, на кого помогна? ...

Любовта е безвреден и понякога полезен психически проблем.

Любиме, както никога до сега,
пъстрите багри обсипи с цветя.
За да отвориме врати към нежността,
който излъчват топлина.
Тази любов гори, ...

Животът е пълен със мъка и радост,
с победи, предателства, всякаква гадост.
Душата, сърцето каляват в несгоди,
мамят с съблазни откакто проходи.
През всичко минава земния път, ...

ФБ-ПРИЯТЕЛСТВО
Не знам защо във Фейса ме спохождат
самотните мъже на този свят.
Предлагат ми приятелство – тревожни
дали поканата ще потвърдя. ...

ВЧЕРА, МИГЪТ И УТРЕ
Спъвам се в думи,
изговорени от подмолни уста.
Летящи куршуми
пронизват вече ранена душа. ...

Когато ти е наложително да посетиш едното място, тогава всичко друго остава на второ място.
Наричат “последен глупак” този, който върши нещата като първия човек.

Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...

Лотосите снежни цъфнаха в стъклата.
Бели таралежи храстите повиха.
Дълго е вървяла през града мъглата
сякаш е река с вързани копита.
Нещо ме задъхва, нещо ме измерва. ...

Много дълго мълчах след раздялата,
но сърцето от обич болеше
и не знам какво толкова чаках -
тази обич без гордост да беше.
Може би да вървим под звездите, ...

Астрална спирала нанизана като
конец на игла гръдта пронизва.
На смъртно тяло - одеяло бяло.
В стая сякаш рисувана от сини,
лилави и бели цветя - ...

По Шопенхауерски натаралежен,
Научих се от топлото да бягам;
Във горските ни социални мрежи
прибраните бодли са все по-ясни,
Че само чакат целзият да скочи, ...

В бързината съм оставил
там на рафта
ненужните вече за теб -
незримите парченца от дух.
И топлинката от обич. ...

Доцна во ноќта
си ги средувам мислите
додека времето само порамнува сметки
а црните птици носат лоши вести.
Вистината се бори за поглед во височина ...

Със змиите останах прокуден.
Пепелище от пламък поглъщащ.
Бог
и цар
в своя рай тъй безлюден. ...

"Кронос,мощния властник предишен,
царуващ над всички безсмъртни,
поглъщаше всичките, щом в коленете
майчини дойдеха те от свещената нейна утроба... "
-Из "Теогония" ...