Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
388.8K resultados
Стъклени топчета
🇧🇬
Стъклените топчета от детството...
Всички, до едно ги бях изгубил.
Днес ги търся. Сбирам си наследството,
разпиляно в младостта ми луда.
Някой да е виждал моите топчета? ...
Открай време споменът битувал
за Чичо Скрудж с несметните богатства.
Той стиснат бил, живеел в охолство,
на хората присмивал се лукаво.
Противник бил на Коледните песни ...
Да се прибираш всяка късна вечер и влязъл в онази тясна калдъръмена улица, водеща към уютния дом с топливо, да очакваш зад теб появата му. Сгушил се в себе си, обръщайки глава назад, да виждаш идещата му сянка, която неотменно всяка вечер, в същия час и минута те придружава. Едно черно, с черни очи ...
Най-скъпи са ми онези минути,
които прекарвам скрито със тебе,
уж само говорим, а сърцето препуска
и душата ми, жадната, пее.
Най-желани са ми онези докосвания, ...
Прегръщам те! Дори се вричам!
Дали да вярвам, че вече се смили
Очите ти! Аз много ги обичам!
Огряват ме с топлите лъчи.
Пресъхнали реки в душата ти откривам ...
Rebel Heart
Be yourself, there is no one else!
Another day, gotta give‘em Hell!
It’s burning straight through the dark!
This rebel heart! This rebel heart! ...
Остани тази вечер до мен!
От топлината ти нежна така се нуждая...
Студено-самотен е зимният ден!
Роден свободен и волен в безкрая
се носи орелът, така окрилен... ...
Ще се прегърна сам и ще си тръгна.
Без друго моите ръце не те докосват.
Не знам в какво съм се превърнал,
но вече нямам сили да го нося.
Това сърце е непотребно. ...
Изяждат ме собствените ми чудовища.
Плътта и вътрешността ми гризат хищно.
Обсесивни ужаси превръщат ума в гробище.
А зверовете вдигат там тържество пищно.
Опитах да ги изгоня. Да си идат не пожелаха. ...
Обидите убиват. И напразно
опитвам се да залича следите
от всеки камък, хвърлен най-омразно,
с целта да затъмни искрата в дните.
Обидите са болка. И прорязват ...
„Няма надежда!“ - Тя го поглежда.
„Има надежда.“ - Той занарежда:
„Само изглежда, че няма надежда!“
Погледа свежда и се навежда
Нежно, два кичура с пръсти подрежда, ...
На прага сме на Новата година
и ето на – сегашната измина.
Да правя ли обширна равносметка?
Дали платих за тока мойта сметка?
Остават ми водата, телефона ...
Ти си жена за любов! -
извикал морякът сподавен.
Морето погълна викът,
донесен от вятър нехаен.
Излязъл на сред взора морски, изваян от бурни вълни, притиснат от чувство на болка, под небосклона с ...
ПАРФЮМИРАНИЯТ СКУНКС
- В къщата е влизал крадец!- каза Виктор на брат си Кейд, И то не за първи път, вече няколко плюшени играчки ми изчезнаха!
- На мене нищо не ми липсва...О, не, чакай!Бейзболната шапка, която ми подари баба, я няма! Нали си спомняш, че те питах дали не си я вземал?
- Ще се наложи ...
Погледна ме в очите. Бяхме само на дъх разстояние. След толкова време отново се срещахме. Беше се променил. Бях и аз променена. В сърцата си обаче всеки от нас носеше болка. От нещо изгубено. Нещо, което и двамата закъсняхме да поискаме един от друг. Не можех да повярвам, че до вчера този мъж беше п ...
Върху живи въглени стъпват краката ми, Непоносима е болката в душата ми. Дъждът не гаси жарта – дори разгаря я.... Не само, че крещя,но и съм сама! Върху лед е хвърлено сърцето ми и оковано от нестихващи сълзи. Слънцето не ще успее да разтопи толкова измами, толкова лъжи. В пустиня са чувствата безб ...
Войници бяхме двамата със теб,
пазители докрай на светлината,
израствахме във всеки следващ ден,
споделяйки със шепот тишината.
За тебе бях момичето – дъга, ...
Ако днес се родиш, рождеството Ти пак ще е същото –
ще блести като синя снежинка в пустинния мрак.
Ще затворят вратите си всички. Насъщните къшеи
ще прекръстват надежди с усмивка, горчиво-добра.
Поминуваме тъй. И светът ни не е за обичане. ...
Вече пета година поред Браил сбираше младите момци от селото да ги прави коледари. На Игнажден ги викаше у тях и почваха с подготовката за коледуването. На топло край огнището си кичеха калпаците с чемшир и учеха песните, дето ще пеят по къщята. Жена му Минка стоеше встрани на едно столче до чекръка ...
Едва дочаквам вкъщи да се прибера,
захвърлям чантата на пода и сядам да чета.
Още с първа страница - светът около мен
от моето съзнание изчезва, заличен.
Аз вече съм в различен свят, вълшебен и красив, ...