Било ханско време във стара Родина,
владетел велик, наречен Кубрат,
отгледал си челяд от сина петима
и щерка красива, Хуба добра.
Преди своя край извикал чедата ...
- Ти помниш ли дните, безсънните нощи -
на твоето дълго дежурство без смяна?
- Не беше то вчера, но помня ги още -
и силната болка по теб изживяна!
- А помниш ли още, как аз ти се молех: ...
Не се огорчавай от моя отговор!
Не искам да страдаш, в болка тъжиш.
Това не е падение, или твоя позор.
Не ми говориш. Вече бягаш, мълчиш.
Ти искаше ние двама побелели, ...
Глава IV
- Мите, краят на ваканцията май ти хареса, а?- попита го майка му докато слизаха по пътечката за паркинга.
- Да, мамо! Това е най-интересното място на което сме били и- въздъхна детето- благодаря, че ме доведе тук. Иии много яка пещера- и страшна, и тайна- с бясна река, ама много яка!
- Сам ...
На МОН хомосексуални брошури
предизвикват тревогата ни за децата.
Кои са тези министерски карикатури,
що искат да разпространяват разврата!?
Загрижени сме за моралната чистота, ...
След доста време най-накрая двамата се разбраха да се видят . Тя се чудеше какво да облече и къде ще я води. Отвори гардероба и извади малката, черна рокля. Тя беше добър избор за почти всичко.
- Хмм. Ако ме заведе в парка ще изглеждам глупаво. Ще си помисли, че съм се нагласили специално за него... ...
Хвърли си баничката, Госпожа!
И не със мазни пръсти - мойта книжка!
Едва ли друга да издам ще се реша,
така че с уважение я пипай!
Държиш да даваш ум? Не я петни! ...
Първо и второ.
Веселбата на сватбеното тържество необратимо вървеше към своя финал. Бяхме участници в церемонията по бракосъчетание на един вехт другар с някаква тайнствена варненска нимфа. Казвам „участвахме”, защото бяхме двама от стария приятелски кръг от махалата, а бяхме само двама, защото съби ...
Две гълъбчета, под крилата скрили
парченцa животворна топлина
и в снежната виелица стопили
леда, обхванал техните сърца.
Очи в очи едно във друго впили – ...
От сватбата, на която ми се падна главна мъжка роля, в спомените ми са се запечатили не повече от десет незабравими момента: гръмкото „да“, с което обвързах земния си път с този на съпругата ми; целувката в присъствието на множеството развеселени приятели и роднини; подписът, осъществен пред професи ...
19,15 – 20,00 часа
Оглеждам се. Само тримата сме в коридора. В апартамента е тихо. Дори глухо звучащият глас на Василев не се разбира и може да се приеме за лек фон…
- Какво?
Здравчев ме поглежда триумфално…
- Жена ми миналия месец имаше рожден ден. И ти се смя на усилията ми да намеря оригинален по ...
Не могат дълго време да се укротят вълните
в очите на жена, предадена от обичан мъж.
В една самотна лодка отплават мечтите,
затиснати от камъни в чували пълни с ръж.
Илюзиите се разбиват бавно по брега, ...
Обичам те в ранното утро притваряща сънливо очи,
събуждам те, но съня те приветства обратно уви!
Сънуваш и говориш си с мене ти,
понякога получава се смешно дори.
Гласът ми те унася и пак потъваш в съня, ...
Валла билля!
Истинска циганка си беше. В махалата денем шумът бе от викове, коне с каруци, детски глъч, бой и смях. Оградите бяха ниски и съборени, та всеки прескачаше откъдето си иска и непоканен се озоваваше навсякъде. Къщите бяха с широко отворени врати, а основните занимания се случваха пред дом ...
Не ме обичай! Грешница съм в бяло.
Отдавна скрих мечтите си в мълчание.
Разпръснах цялата си светлина в душата ти.
Сега лети! Небесносиньо е началото.
И нищо че е зима, вихрено – дъждовна, ...
В горещите вълни на пясъка,
две песъчинки влюбено пулсираха.
Издухвани от порива на вятъра,
се губеха, но после се намираха.
Притихнаха. Не вярваха в раздялата. ...
От „Карта̀ла“ излетяла – трън в небесната пета̀,
ти си вишна неузряла и жадувана Луна.
Аз те пиша в кръгозора на съня и на деня,
страстно дишат тези хора, като пролетни цветя…
Днес в града се случи чудо! Изгоря самият град, ...
Започваш със червено-бяла прежда,
закичена за здраве и любов.
И сетне дните твои се нареждат,
един след друг със мощ на порив нов.
Понякога си мразовит и снежен, ...