Волята на предците,
когато бъде осквернена-
изопачена за едно имане,
прахта е омерзена!
Потомците ще плащат ...

Воюваш с мен откакто се познах
в очите ти, като във огледало.
Не исках да повярвам, че е грях.
Понякога приличаше на Рая.
А друг път...сякаш стъпвах по въже, ...

Не ме поливай
няма да поникна.
Повярвяй…
тази почва не е моя
Една любов по –истинска, ...

Набързо месецът се извъртя
и моят хигиенен ден настъпи.
Сапунът ми е с мирис на цветя,
не ползвам шампоани разни... скъпи.
Накисвам се, да шупна аз добре, ...

СТЪПКИТЕ ТИ ЛЮБОВ
Съществувам чрез стъпките ти, любов.
По тях се изкачвам до върха на дъгата.
Кръгозорът ме обгръща в нежен зов
и палитра нежни цветове за душата. ...

Няма късна любов. Стига тъпи съвети!
Оглушахме за думите зли.
Етикети градът на душите ни лепи.
Ние слепи сме. Тях ги боли.
Няма грешна любов. А разбрана погрешно. ...

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА
Сняг се сипе на парцали
и затрупа де що има,
а къщурките заспали
пушат, вън е зима. ...

Понякога забравям,
че домът ми е без покрив.
Без четири стени.
Без прозорци.
Без врати. ...

Джузепе Унгарети - Бдене
Veglia
Un’intera nottata
buttato vicino
a un compagno ...

Джузепе Унгарети - Ведрост на потапяне
Allegria di naufragi
E subito riprende
il viaggio
come ...

Джузепе Унгарети - Войници
Soldati
Si sta come
d'autunno
sugli alberi ...

Джузепе Унгарети - Сутрин
Mattina
M'illumino
d'immenso.
---------------------------------------------------------------- ...

Auferstanden aus Ruinen
und der Zukunft zugewandt,
laß uns Dir zum Guten dienen,
Deutschland, einig Vaterland.
Alte Not gilt es zu zwingen, ...

В какво се превърнахме, хора?...
Такива ли бяхме, такива ли станахме -
да бъдем, не чужда опора,
а просто - сеир наблюдатели.
Къде ни отидоха чувствата ...

Менудо/ Сон бай Фор (кавър) - Твоята любов къде е?
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Alejandro Jaén
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Алехандро Хаен ...

> Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ...

Аз съм Пламен и живея
във обрулена страна,
но далеч ли съм от нея,
не струвам пукната пара!
Аз съм Пламен в мен гори... ...

В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ...

Странници сме ние в "откровения"
ако не ни четът то защо тях да ги четеме!?
И защо да се хабиме щом не ще ни отразят...
Странници ,с очи отворени за словото,
словото на истински човек... ...

Великолепно е сутрин!
На реката брега
посреща утрото в сребърен блясък...
С плисък на нежна и мека вълна
глеща нежно кристалния пясък... ...

Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ...

МОЯТА МОЛИТВА
/в акростихове/,
Аз и моите събратя
Били сме и винаги ще бъдем твои чада.
Вярваме в теб и твоята благодат. ...

Ние сме тука заради вас.
Чуйте ни ! Чакайте! Не ни гонете!
Наш е среднощният, блудният час.
Някой ще мие утре нозете ни.
Някой ще мръзне. Ще го боли, ...

„Системата е гнила“, фразата ще остане,
а хора придобиха нечувано има́не,
вече са милиардери – в дворци са, не във къщи,
а ти само се дзвериш и фацата намръщил,
се маеш – к`во ли стана, за някои е кофти, ...

Флирт с бутилка водка,
и чаша... за коняк.
Спомени... разходка
назад до Слънчев бряг:
Картонено трабантче, ...

На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ...

Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ...

Узрял е залезът. Върти танго,
налива във очите ми огромни
най-пивкия целебен алкохол,
а пито на аванта се не помни.
Не проумявам с детската душа, ...

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...

Любов и вино, вино без любов
напомня за пожар и дим.
Прехласват се и го отпиват -
възторг нетраен и необясним.
Изконна жажда, прекомерност ...

В ПАРКА
Лежа в зелената морава
и гледам синьото небе,
там облачето облък става,
дъжд дали ще ни донесе? ...

на Теодора
„ Вие не знаете, не знаете какво е да си сам.”
След следващия дом ще се изгубя.
Ще падна от душата си – скала
назъбена от нямане и грубост. ...

С и н и я т Ж ъ л т и я т
к в а д р а т к в а д р а т
с в е т л е е т ъ м н е е
Р а м к а т а
с к ...

СИЗИФ
Как си, Сизифе?
Камъкът все по-тежък,
а с годините ти все по-слаб.
Няма как да се спреш, ...