Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край. ...

Може да има вина тази жена,
може подкуп да е получила,
но каква е тази страна,
в която болна от рак туй е заслужила -
белезници на краката да и слагат? ...

Ако имаш две ризи
носи си ги
напук на ближния .

ДЕПРЕСИЯТА
В депресията омразата се ражда
солена – прилив на солено море,
горчива – хинин без подслаждане,
отровна – отрова от змийско небце, ...

Мъжкото рамо по-здраво от камък,
на него да се опреш като дете,
пробужда силен горещ пламък,
и топли твоето сърце.
Верен приятел наш, ...

Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...

Той винаги е в наличност.
Рядко го търсят, защото не може да върши почти никаква работа, но въпреки това знаят, че е налице. Той съществува. Потрябва ли, ще възникне. И затова го търпят – като сечиво, което ако е ненужно, поне не пречи и не създава главоболия. Това също е достойнство: най-вече на ли ...

Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...

Ще удължа безкрайно времето,
секундите ще слея с часовете,
минутите – в столетия. Зеленото
мълчание на светове далечни
над мене цял живот ще свети. ...

По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...

Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...

И КАКВО ОТ ТОВА? - II
1.
Очите й се разшириха като в анимационен филм.
Гледаше ме... Застинала... В крачка... Поразена... Като че виждаше призрак... То така си и беше...
Познавах тези очи. Колко пъти съм се взирал в тях – до мен, под мен, понякога гледайки ме отгоре... ...

Няма скрити пътеки към чисто сърце,
няма здрави ключалки, няма, даже врати,
за да влезеш навътре и да видиш душа,
стига само да минеш прага с две стъпала...
Интернет радиото звучеше с пълна сила през колонките. Песента се лееше нежно, посипвайки със снежинки от чувства и така натежалото от мъка и са ...

Тя бе решила да живее истински и пълноценно на тази земя. В слабото ѝ, и красиво тяло бе събрана толкова обич, че преливаше и струеше през красивите ѝ сини очи. А очите ѝ сияеха тъй както сияе само нашето българско неописуемо, благодатно небе. Усмивката и топлеше и носеше такова успокоение на всеки, ...

Мечтая за широк простор.
Необятни небеса.
Красиви поляни с цветя.
И теб.
Мечтая. ...

Обичам те, скъпа, в коприна.
Сърцето ми, кубче от лед,
рисува изящна картина,
в градина на думи от мед.
Отричам греха на гърдите. ...

Надигам глас, когато трябва да се браня
и обичам всяка фибра на същността си.
Душата ми със смях и ведрост аз храня.
Уверена съм, както не съм била преди.
Волята ми расте от ден на ден по-силна. ...

Човек и да поумнее - не може да избяга от съдбата си...

Дали знаех, че така ще боли?
Дали знаех, че в сърцето ще боли?
Дали съм си мислила някога преди,
че така ще ме нараниш точно ти...
Човека, на който вярвах най-много, ...

----
На Ани
Изплашена, че любовта все пак ще вземе да се случи,
а ти – след вечност самота – да те обичат се отучи,
оставяш я като кутре за ласката ти да подскача, ...

Не тялото ти ще жадувам аз,
изваяно от горещина и жажда
не нежните ръце, които ме обгръщат.
Не устните, даряващи със страст,
която до последния ми ден ще ме разяжда. ...

Сляп китарист съм, без перце и струни,
китарата е просто къс дърво.
И тишината пламва, помежду ни,
изгаря сетни късчета добро.
Пианото без глас е просто мебел, ...

Катери се !
Недей да се отказваш!!!
Бори се!
На себе си доказваш!
На никой не робуваш! ...

''Имението Уелс''
Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч. Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат. Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под. Миризмата ...

Всичко, което прави той, е едно малко чудо - начинът, по който седи, опрял лакът в коляното си, небрежността съчетана с предизвикателството, които образуват цвета на очите му… Като студенти, ни учеха, че такъв цвят се получава като смесим червено и черно - като романа на Стендал, въпреки че никога н ...

Oпушено като угаснал фас,
сърцето ми ще се пропука
на иглен връх, димящ от страст...
И всичко може да завърши тука.
Ще хвърлям боб. И карти ще редя. ...

Убийците на сънища,
възпламенени,
мародерстватс покоя
и плячкосват ужас.
Раздират утехата ...

Видях бездомник.
Сляп и глух.
Подадох му ръка.
Реших от го ей така.
Купих му храна. ...

Хубаво чувство е любовта,
няма нищо общо с жестокостта,
особено, когато е лятна,
от нея няма по-приятна.
На брега аз те зърнах, ...

НА ЛЮБОВ ПО-БОГАТА
Времето – равномерно повтарящ се вик
в разранената, кървяща гръд на вечността,
с пръстите си ноктести изрисувала лик
на вселенския път върху мраморна скала. ...

-Вече не знам какво искаш!
-Искам само малко любов...
-Не осъзнаваш колко много изискваш!
-Нима е толкова ужасен моя зов?
-Какво означава това? ...

На брега сам пред залеза застанах.
Юли ожарил е тревите пак.
Под мене скалите порят вълните
като призрачен кораб без знаци и флаг.
Към тях разсърдено морето ...

Тя беше просто едно малко момиченце, седнало на полу счупената пейка в кварталната градинка. Май беше там всяка сутрин, когато излизах за работа, но не й обръщах внимание – просто едно дете от квартала.
Понякога ми се струваше, че ми се усмихва, възможно е и аз да съм отвръщал механично на усмивката ...

Весела глъчка, безбройни, засмени,
към нова мечта, напред устремени,
зелени дървета, светлинен поток,
шум на река, въдичен скок...
Старата дама с куче в ръка, ...

Незнайно как - но всяка вечер
ти в мойта стая тихо се промъкваш,
а след това - бушуваш в моя мозък,
като подпийнала на бала херцогиня...
А после пък - подобно на диспечер- ...

Свежият въздух на топли вълни
се носи край морския бряг,
морето солено пак шумоли,
пенливи вълните шептят.
Слънцето с огнени устни гори, ...