***
- Е, ще си намериш други нисши за подарък на сияйния ми син…Той така или иначе,не оставя на мира, всяка свободна висша и… - Мага не довърши, генерал Налл бе избледнял и сега тя можеше спокойно да вижда сенчестия пейзаж през тънката ципеста мембрана. Висшата се засмя. През нейният вътрешен поглед ...

Март! Усещане за пролет.
Нощ. Луна, звезди... Жена!
Път, мечти, любов и полет.
Жажда, миг и топлина...
Зима, студ и болка стара. ...

1. Не бери на сердце опрометчивые обеты и клятвы; не клянись изреченным словом, когда неисполнимы содержания. Мир повеления стонет: нет долгов, нет ростовщиков, нет должников, нет алчущих мзды. Мировое управление денег падёт – дело мгновенное. Обнуление всех возмещений – всеобщее ожидание. Сами по с ...

Думата може да бъде
най-нежното цвете,
и най-острия нож.
Любов и ненавист.
Позор или слава. ...

Любовта свободата избира,
да живее пленена не може,
като птицата в клетка умира,
щом заключиш към брачното ложе!
Към плътта е нетрайна - угасва, ...

Плачеха, плачеха та се късаха. Едно тъничко девойче се бе вкопчило в баща си и тропаше с крак „Не си я давам, не си я даваам, тате... не си я давам!“ - пищеше то. Скърбящите съвсем спряха да се сдържат и стоновете им почти заглушиха звука от пръстта, която затропа по спуснатия ковчег. Изредиха се вс ...

Книгите се носеха из въздуха застоял
в помещението.
надникнах през огледалото на множеството паралелни светове...
разлях се в десетки мои варианти
които ме чакаха ...

Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихъра,
извлича те на вън ...

Аз си имам баба. Верно.
Ти си бабата на всички.
И от бяло и червено
си изплела мартенички.
Връзваш ни ги и наричаш ...

КАРТИНИ ОТ
Блестят мокрите от дъжда тротоари.
Звездите посаждат там свои цветя.
Луната целува букетчета минзухари.
Клоните сплитат среднощна дъга. ...

Когато Роси и Виктор отидоха на село с баба си,тя им каза,че непременно трябва да ядат от плодовете на огромната стара черница, която расте в двора от незапомнени времена. Според нея, още когато нейният дядо купил мястото и построил къщата, дървото било тук и съвсем не било млада фиданка, а разклоне ...

Равнини и планини.
От изток, - морски синини,
дъх на здравец и момини сълзи
и още нещо,
напомнящо за много, много ...

Не капка дъжд,
а мръсен отпечатък
по счупено и кърваво стъкло...
Животът с теб
е миг безумно кратък. ...

Тя отмести погледа си. Тази бяла орхидея ѝ напомняше на нещо. Ненавиждаше цветята, но сега виждаше в това нещо повече от своята ненавист. Белотата, може би. Забравена, вероятно ненужна, болнична белота. Или тичинките, които... Те приличаха на болка. Да, значи в цветята има болка – каза си. И реши ед ...

На ръба на мълчанието
не намирам дума,
на която да стъпя здраво
и пропадам
в бездната на многоточието. ...

Коварството е в сетивата.
Съзнанието уподобява и внушава,
че незначителното, мимолетно” аз”
значимост от пръстта създава.
Каква игра градена от илюзии! ...

Шепота на тишината
Вик човешки, толкова ненужен,
защото светът се ражда в тишината,
вятърът шепти литнал над цветята.
Любимият шепне за любовта ...

Тихо. Тихо нашепват пеперудите...
А ти чу ли ги?... Поспри.
В коварната песен на заблудите,
таен стих за надежда ехти.
Отдавна си забравил какво е топлина... ...

„Стига се смяхте! Нямате мяра!
Като че ли
на панаир сте! Сякаш в хамбара
бръмчат пчели.“
„Шт! Не шумете! Кой обикаля? ...

Нощ кръшна!
В звездно покривало,
с траурни макове, сова – сама.
Ах, дъще!
Как те покрихме печални ...

За раковоболните не давате вие,
ама от субсидиите не се отказвате!
Даже и България да се затрие -
вие само джоба си ще опазвате!

Малък жест,
Малка стъпка,
Малък допир...
Малка глъдка.
Малко по малко... ...

тридесет и три -
прелом - и подир тях - по
младостта - въздъх

Предвидим или не,
тоя ден си отива.
И подвил колене
ляга в лунната нива.
Пак отнася насън ...

Влезе ми снежинка
във окото.
Подминатият вчерашен
фрагмент
е предпоставка ...

The world is sitting on a boiling pot
And every moment it is going to burst
Cause enemies are waiting for a shot
But noone wants to shoot at first.
Cause politics has some protective rules ...

Запролетените мечти цъфтят,
преместват облаци в душата
и пускат ги да извалят,
за да полеят с тях цветята
наболи върху рохка пръст, ...

А трябваше да хвърля химикалката...
От листи - списъци с покупките да правя.
И вместо стихове да пиша - жални,
да те целувам страстно. До забра̀ва...
Живота е такава залъгалка! ...

На другата сутрин бях все още на ръба на силите си, макар и да чувствах тялото си съвсем леко възстановено. Мускулите се бяха отпуснали, но душата ми, Алекс, душата ми беше крайно изтощена. Отоците по краката ми ги нямаше и въпреки че продължавах да усещам тъпа болка в слепоочието и гърба, то тя беш ...

Родино моя, нямаш ли от мене нужда,
за някои майка си, за другите си чужда.
Нали и аз дете съм твое. Твоя кръв.
Защо реши да ме пожертваш пръв.
Не знаеш, Родино, колко си ми свидна, ...

Аз не спирам, избирам, римувам,
до поле от мечти се редя –
и в красивите нощи бленувам
за шейна от безкрайни слова.
Долетях от земите на Рая, ...

Молете се за вашите души,
че техните во веки не умират.
А оня връх клокочи, не мълчи
и тътенът от урвите извира.
Сърцето щом е българско, тогаз ...

Обещах... Ще те намеря.
А беше всичко сякаш вчера.
Нима отмина цяла ера
към теб откакто тръгнах аз?
Океани, планини ...