Ти не знаеш
Ти сигурно не знаеш как боли,
когато ти отраднат любовта
и колко парят мъжките сълзи,
когато сам останеш във нощта? ...

Ще бъдеш ти любов...
Ще течеш по мойте вени
Не ще покрие те покров
Не ще идеш във забвение
Ще се разливаш бавно... ...

Близки сме ний като изгрева с залеза,
свят между нас – любовта ни дълбока.
Нижат се дни в на разлъката наниза,
дружно вървим, но в различна посока.

Остават точно две минти
До очакваната среща
Която искам да опиша с думи
Но не мога, не е лесно
Колко мъничко звучи ...

СЕЗОНИТЕ НА СЪРЦЕТО
Пролет – светла, пъстра – беше мойта младост,
пълна с песни, радост, танци и игри.
Слънцето блестеше в небосвода ясен –
обещаваше красиви и чаровни дни. ...

И щом принцесата измести Пепеляшка
"Назад, назад, моме Калино"
Когато пожелая да съм нечия
измислям си гора непроходима
за да си струват болката и пречките ...

На склона южен и сенчест
на мощен гръб, на Стара планина
от векове расте и диша
безбрежна букова гора.
Могъщи стволове стоящи ...

Шефа
гази
по душата ти
и без това разплетена.
винаги усмихнат ...

Смени местата!
В едно многодетно семейство
с пет броя все малки деца
уволнен бе мъжът. Това не подейства
ни на него,ни на младата му жена! ...

Някой друг е слушал песните ни.
Знам, че друга си целувал по устните.
Днес не пропусна птичия поглед.
Светът е погълнат от малкия спусък.
Ей сега ще изстреля началото си. ...

Автор: Генка Богданова
Напи се Прасето ни с вино червено,
пияно забрави, че прасе е родено.
Огледа се в калната локва под бора -
видя се единствен стопанин на двора. ...

Тук липсва всяка малка суета
и каменно е, някак много тихо.
Стоя. Пред мен – затворена врата,
зад мене куп листа танцуват с вихър.
В очите ми сълзи се спотаиха ...

Обърнах се за секунда и тогава то изкълва очите ми,
обзет от болка така и не видях на къде отлетя.
Любимото ми малко мое, единствено на света соколче,
писука пред прозореца сега, а аз не мога да го видя.

Какво ли е да нямаш чувства!?
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора... ...

Носталгия
Е, свършва и това поредно лято.
За път се готвят прелетните птички.
По домовете си, отидоха децата
и къщата остана сам-самичка. ...

Ще дойде, зная, пролетта,
но... вече нямаме крила!
Стойка Теодосиева
Животът днеска си личи,
след толкова години брак, ...

Духва вятър и шýма от спомени
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени. ...

И защото е утрин
и защото е вечер,
и защото е мислено
и защото е речено,
и защото е тъжно ...

РАЗМИСЛИ НА ЧЕРВЕНО
Видях една стотинка да се жълтее на пешеходната пътека пред старата банка, докато чаках на тротоара светофара да светне зелено, и се сетих за една случка в Хановер. Мамка му, всеки път, като отида там, ми се случват разни преживелици, някои от които и до сега не мога да проумея.
...

И какво по-лошо от това
душата ти да е в затвор, в окови.
Без срок на задържане.
Без право на оспорване.
Стоиш, търпиш и чакаш. ...

Силата на едно сърце
Младата жена се надигна по тъмно, набързо облече вехтите си дрехи и тихо пристъпи към вратата. Улавяйки желязната дръжка, тя за миг се спря и извърна глава към леглото – в тъмнината се дочуваше тежкото и равномерно дишане на мъжа й, който след малко също трябваше да става за раб ...

Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...

Sometimes I dream that I’m a bird
And I’ve been cuddled by twilight.
An early riser mower runs
Along the stellar crickets tide.
The heavens buttonhole’s embroidered ...

За моята Муза
На времето бе Музата ми все при мене.
Аз като влюбен за ръцете я държах!
За нея днес душичката ми стене,
къде се крие вече не разбрах. ...

Мене ме пакуваат во читалната
се правдаат со мојата вистина
го гледаат светот со моите очи
и сонот ми се претвара во копнеж
а јас имам желба ...

Живот сега
Дойде вече време,
да загърбим старото бреме.
Да бъдем ние всички
задружни като птички. ...

казват че животът
е монета с две лица
но тази е
залепнала на пода
и нямам нож ...

Да обичаш нарцис е път изгубен,
да обичаш нарцис е тегло,
наперен горд и самовлюбен,
в своето знатно потекло.
Че е вечно прав дори си вярва ...

Гледам те от разстояние,
вече нямам търпение
да имаме проблеми заедно.

Будеше се всяка нощ в два и половина. Понякога синовете му още не се бяха върнали от живота. От нощния живот.
„Така е по-добре – казваше си. – Поне не ме будят.”
Случваше се понякога и да го будят. Когато се прибираха преди два и половина. Не им правеше забележка. Никой не го караше да спи в кухнята ...

Крещи в мен тишината.
Разкъсва душата.
Кукувицата се е скрила,
самотна и плаха.
Чакам да дойде – ...

Заплаха за отвличане получих,
подписана: „Мюнхаузен, барон”.
Причината това да ми се случи
била в неуважителния тон,
със който в монолозите съм писал ...

Изтръгва се от мене тишина…
Изтръгва се от мене тишина,
потъва във дълбокото красива,
обвива ме с нетленна светлина,
усещам се невидимо щастлива. ...

Болчице, моя болчице,
рязка като светкавица!
Скука таиш в очите,
ала в сърцето си раснала.
Скрита някъде в тъмното, ...

Стъпки по пясъка
Вървя сам, ето ме мое море,
сиво и мрачно е вече твоето небе.
Вече студена е всяка твоя вълна
с тях ме поздравяваш отново сега. ...

ПО ТЕБ СЕ РАЗХОДИХ
По теб се разходих
без измамни преструвки
и не съм те залъгвал
с фалшиви милувки. ...