Чашата пада - троши се и край,
разлива се виното - разделят се две студени ръце.
Дали ръцете студени са, или сърцата са сковани от лед?
Отдавна изгаснал е пламъкът - не гори, не тлее дори.
Отдавна един до друг с тебе стоим, ...

Глава Втора
Решението
Спомнях си онази семейна вечеря сякаш беше в деня преди заминаването ми, а всъщност вече бяха отминали месеци. С майка ми седяхме на масата, препълнена с всякакви вкусотии. Яденето беше топло и ни изкушаваше със своята чудесна миризма. Слънцето отдавна бе се оттеглило от поста ...

Всеки се вълнува от любов и игри,
какво правят двамата,
когато са сами
Как се преплитат
чуждите съдби ...

На Анджелина много ми приличаш,
особено във сънища дълбоки.
Дали е `щото още те обичам,
или на мозъка - шега жестока?
Но сутрин ме спохождат и въпроси, ...

Той:
Кога, кога да те обичам?
Не знам! Защо ли даже питам...
Искам. Как, как да те обичам?
Липсваш! Ела да те обичам. ...

Жадувам тайно есента мъглива.
Нестихващият ромол на дъжда,
изпращащ всяка капчица игрива,
танцуваща по моите стъкла.
Гората пожълтяла и сънлива, ...

Ще пренапиша вятърно света…
Не мога да съм лоша и сърдита,
единствено се стапям от тъга,
родена съм безкрайна и открита -
частичка от вселенската душа. ...

Екранът на телефона ти
не свети -
най-освобождаващото нещо на света.

Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...

Мислите - трохи отровни, реят се
в безтегловност, призрачни и хаотични.
Вече е различно. Време е да ги прокудя
в земи далечни, да замълчат,
щом не засищат ничий глад. ...

Понеже никога не питаш как съм,
ще кажа - Адски ми е зле.
Хиляда пъти съм ти го показвал
в стотици стихове, поне.
Все нямаш отговори, ще мълча. ...

Във ада съм днес. И ти ли ще идваш?
Живее се лесно – просто гориш
и няма избори тежки, не питаш
"Ще бъдеш ли утре? Дали ще сгрешиш?"
Тук няма значение какъв си ти всъщност. ...

Твоето небо е моја хартија
таму горе некој друг пишува
за пофалба без награда
за ловоров венец
за луѓето што се како дрво без корен ...

Душата и Сърцето
В най-тъжните си дни –
„пускам” си небето,
„ефир” му ставам – и вали..
ала днес Сърцето, ...

след пиршествата
на слънчевия урожай
по крайпътните ивици
на олиселите ниви
стърчат недокоснати ...

Is there any value in my life
You asked me with some pain in your voice
- A lot of creatures have to strive
But staying on the Earth is your choice.
- Will I find the meaning in existence, ...

Бяхме някога познати
и Приятели...
Мислех си, ще победим,
врекох се във този тим...
.................. ...

На дъщеря ми
Ябълчице моя, със зелени очи,
най-хубавата песен изпя ли?
Луната нощем те целува с лъчи,
а денем – слънце те гали. ...

Под сянката на валс танцувах дълго,
и пеех в сянката на глас.
Не знаеш как ли се целува мъка,
почукала на твоята врата.
Припявах бавно като в смях последен, ...

Останаха ми шепа мидички морски,
спрях да гледам погледите хорски.
Исках вече новото начало,
да си построя бунгало,
да си свия аз гнездото, ...

Раняваш ме с милувка неотвърната
и цвят красив за теб не покълна.
И щом дланта ми тъй я задържиш,
нещо в мен отвътре ме разкъсва.
Когато в обичта ни вричаш се, кажи... ...

"Искай, искай, винаги искай" Искай винаги, каквото и да става. Искай да се събуждаш до любимият човек и да галиш косите му така, както утринното слънце гали телата ви. Искай целувките, искай усмивките, сълзите, прегръдките, думите...Искай да усещаш аромата на кафето, димът на цигарата, ромоленето на ...

По нестинарски въглените газя,
/нали съм огнена жена./
Жаравата?! За мен не е омраза,
а път... Обречена съдба.
Понякога гори ми под нозете. ...

Така ми мирише на село!
На чу̀брица, сол и пипѐр!
На баба, терлици изплела.
И стария дървен фенер.
На кучето лая вековен, ...

Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива, ...

Разказът е удостоен с ІІ място в националния литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя”, преведен на руски език и публикуван в Русия и Канада
Чакахме пред вратата на нотариуса вече два часа. Всички бяхме изнервени и ядосани. Секретарката му ни предупреди, че бил на някаква непредвиден ...

Ясно ми небе притъмня!
Хем забуча, хем загърмя!
Побегнáа вси звездици,
слънчови мал'и сестрици!
Остала е сал Деница, ...

20.00 часа.
Срещу мен е училище „П.П.Славейков“…
Е, не срещу мен, а срещу кооперацията в която живея…
И не цялото училище, а само прозорците на четвъртия му етаж. При това тия на коридора. Високо вдигнати, само вечер се виждат осветени, а денем понякога зяпам как слънцето се отразява в стъклата на н ...

Нима е грях, че те обичам?
Нима виновен съм, че моето сърце за теб копнее?
Уви, не съм го искал да ме измъчва непрестанно,
и щом те видя да забива бясно, неуморно.
Стотици мисли, нахлуващи в ума ми без покана, ...

Решихме Криси да замине за Швейцария и на място да види какво може да направи.
Аз се прибрах и Борислав стана като ме чу да влизам.
– Защо не спиш? - минаваше 12 вечерта.
– Намерихте ли я?
– Не още. ...

Какво се случва, аз не знам,
Ти ще отговориш,
накъде отивам, аз не знам,
Ти ще ми посочиш.
Защото моето сърце ...

Сепия
Как фантазирах, Любов, че се връщаш
в измислените ми градини,
където веднъж избягах от къщи
и пропилях толкоз години! ...

Когато топлината си замина,
студеното почука на вратата.
Така се случи предната година –
жужаха спомените в тишината.
Разгоних ги с надеждата за грешка, ...

Искам да се спра
Но сякаш не мога
Нещо ме предизвиква
Да те целуна отново
Искам за момент ...

Илюзия във любовта не искам вече мила
обичахме се много, безразсъдно,
любовните ти послания във фейсбук помня,
но помня и студеният ти глас с който ме отблъсна
По сто пъти в деня ми се обричаше в любов ...

Феята на сънищата
Преди много много години на края на света се родило едно мъничко, сладичко момиченце. То приличало на малко нежно цветенце, затова го нарекли Цвети.
Сложили го в снежнобяло креватче и започнали да му се радват. Детето се усмихвало на сън.
- Колко е красива! – промълвила майката. – ...

Да нагазиш до колене тревата
на поляните през животворния май,
да набереш билки за лек и рани,
през зимния студ за чай!
Да вдишаш кристалния въздух, ...