Само в съня си те виждам, а така искам да видя очите ти,помня ги сякаш беше вчера. Толкова сини... толкова дълбоки и топли. Мразя това че не ги виждам. А безкрайната ти усмивка... която така обожавам, всичко така ми липсва. Не знам как да се справя с тези чувства. Искам да съм до теб, все едно никог ...

Тимур, мургавата му компания и едни зомбита
Преди много години в едно малко градче, в едно малко жилищно блокче, за малко време живяхме в една малка квартира. Мама, татко, аз и малкото ми братче.
Две стаи на първия етаж и още две стаи, в които живееха нашите хазаи. Мило възрастно семейство.
Малкото ...

Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци ...

Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да ...

Прокурорът излезе от кантората доволен. Проведе няколко разговора по телефона, докато крачеше зигзообразно на улицата с широки и бавни крачки; на висок глас даваше инструкции, нареждаше. Опасяваше се, че срещата ще приключи по-зле. Този адвокат е опасен, но мекушав. Сигурно е влюбен в журналистката. ...

Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...

Непокорни са старите пътища,
незатрупани с преспи и листи,
от дълбоки следи на завръщане
са останали светли и чисти.
Непокорни са дългите вечери ...

И тази нощ ти няма да си същия.
Лицето ти ще пари от целувката.
Ще те болят очите от съмнение –
дали пък знае вече тя за чуждата.
Ще късаш от безсилие завивката ...

Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул!
нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!
Че утре ще завият зли фъртуни, ...

Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет ...

Скромно стъпвам по земята
облечена в кокичета.
Зима е.
към кръчмата несигурно вървя
отново... ...

Чувам далечния зов на фанфарите
в идния взрѝвен ден,
с тропота глух на изтерзаните,
на народа унизен,
повдигнал на дедите знамето, ...

Наближаваха. Мета усети как единият ù клепач почна да „играе” – това я притесни. Тя беше суеверна, а и не бе само от това – от малка знаеше, че примърдва ли неколкократно някой мускул, където и да е по тялото ù, нещо се случваше – винаги, и то нещо значимо. Основно следваха земетресения – по цял свя ...

странно как хората често казват че ще убият
малко време но истината е че се опитват да
убият безсмъртното
времето е това което ще убие
всички ни ...

Химикал и чаша вино.
Цигара, две
и двете ми ръце
Достатъчно...
Да те усещам и да те описвам. ...

***
Двете деца живееха в умиращото село Победа със старата си баба Янка. Родителите им, починали в зверска катастрофа, ги закриляха отгоре – Елена и Андрей невидимо наблюдаваха как отрочетата им растат, как се радват на заобикалящия ги свят, как споделят последната си филия на масата помежду си и ра ...

Аз съм българка, презирам
властолюбивите хиени,
българка да се наричам,
дните ми са преброени.
Аз съм българка изричам ...

Имало едно време едно момиченце, което не обичало Слънцето, не обичало Водата, нищо не обичало. А, май все пак нещо обичало – да мърмори.
Сутрин, когато го будели да става от сън, то мърморело:
- Не искам да ставам!
Когато му слагали да яде, то пак мърморело:
- Не искам да ям! ...

Знаеш ли,
да знаеш,
че не знаеш,
колко знаеш!?
Можеш ли, ...

Очите ми ти няма да забравиш,
ще си ги спомняш всеки ден.
Ръцете ми изписали за теб тетрадки,
ще ти липсват всяка нощ!
Ще говориш със приятелки и близки, ...

Всичко е тъма.
Той не знае светлина.
Но грее с душа.

Когато си отиваш съм сама,
два гълъба на устните ми плачат
и всички необичани цветя
на мене са наречени във здрача.
Когато си отиваш съм река ...

Ти го избрав најубавото годишно време
ти ја подарив најубавата градина
те засадив, ти расцуте
големото враќање на старата љубов
беше празник за душата ...

За миг отварям стария албум
и нежен спомен просълзи ме.
Да видя аз лицето ти отново,
и очите-сини отворени широко.
Спомена за теб да върна, ...

Мой живот, не покривай овошките
със студена и сива мъгла —
още имам недадени прошки
под цъфтящата лятна луна!
Не изпивай реките, животе! ...

За цял живот, аз всичко, що съм искал -
едно е то било.
Мечта голяма имах си и мисля:
,,Защо ми бе...защо!?''
Как искам своя блян да хвърля ...

Колата летеше по хубавата магистрала, наслаждавах се на приятното пътуване. По едно време се унесох, заспах… събуждайки се, погледнах и се смръзнах, колата „летеше”, обаче воланът се движеше без помощта на нечии ръце, разсънвайки се, се усетих, че тръгвайки на път, съм се качила в кола, управлявана ...

ПУЛС
Не ме оставяй дълго, ти,
пред прага
на твоята безкористна любов!
Душата си в ръцете ти полагам, ...

Помня, бяхме само двама
горе в Люлин планина,
там над Бонсови поляни
в заскрежената гора.
Там пътеката бе стръмна ...

Декемврийска сутрин. Неочаквано по-топла от предходните. Лек ветрец. Греещо слънце, отразяващо се в червено-рижавите ми коси. Прехода през парка доста по-приятен. Зареждащо и ободряващо начало на деня. Вървейки бавно, не бързайки за никъде(дори за работа) се наслаждавам на слънцето. Колко малко му т ...

Тя бе птичка млада и крехка.
Птичка с ранено крило.
Отдавна така се навехна
в едно преградно стъкло.
Тогава той я намери. ...

Све седеше на пясъка, гледаше с копнеж морето, което плискаше сапунена пяна на педи от петичките му, и чакаше да изтече задължителният час между къпанията. За майка му тоя час беше „време за здравословно ослънчване”. За него си беше чиста скука.
Огледа се и я откри по чадъра на разноцветни триъгълни ...

Бягам от теб – подреждам себе си.
Бягам от себе си – търся те.
Скривам се под завивките – покрива ме съня.
Не позволявам – ритам, мисля, спомням, страдам.
Унасям се и будя – къде съм. ...

Български хип-хоп

Един към друг вървяхме с тебе опипом
с товара на преглътнати горчилки...
Налучкваха сърцата ни посоката
на делника в ръждивата мътилка...
Когато се докоснаха ръцете ни ...

ПЪРВА ЧАСТ
1.
Телефонът иззвъня нейде след полунощ. Очаквах го – тук телефоните те събуждат най-вече, когато си се отпуснал, но, разбира се, пак ме изненада. Ръждясал, продран, тенекиено-повръщащ звук… Да ви кажа – дори телефонът, който нашите монтираха, когато бях в единадесети клас, имаше по-чист ...

На върха глава съм склонила смирено,
на колене съм застанала, но не е за дълго.
Не съм се предала, нито съм победена,
не бързай да ликуваш, недей се подлъгва.
Това не е краят, а малка почивка. ...