Дъжд, който се изливаше навън. Сякаш плачеше с болка. Вятър, който ехтеше като че ли имена на смъртни, изгубили се някъде из гората на дивото, отдалечено от града. Той извиваше снагите и короните от листа на дърветата. Караше ги и те да чувстват непоносимост от неговата болка. Валеше ли, и валеше. С ...

Срещите - съдби човешки
вече не броя,
някои щастливи, други - с грешки,
от таланта си не се боя!
Да виждам право във душите, ...

Оставаш там… в междуредията премълчани,
в писмата, дето никой не запечата.
Във здрача на въпросите неизказани,
където всяка тишина е заплаха.
Оставаш там… в недовършени изречения, ...

Чуй ме, тихо ще говоря!
Чуй ме, за теб сега се боря!
Чуй ме, докрай, поне веднъж!
Чуй ме, после всичко ти задръж!
Чуваш ли - ...

Два акаунта кликат смъртофони на маса.
Инет и Янет чатят помежду си инвитро.
Сервитьорката ги познавала поотделно, издадоха се.
Кафетата не прекъснаха срещата им тъчскрийн.
У реала на виртуала няма чудеса.

9. Нулев резултат
Сам се учудваше на ловкостта, с която успя да проследи набелязания обект. Сякаш цял живот бе живял в гората, а не сред бетона на цивилизацията.
Човекът му се стори лесен противник, а видът му потвърди мнението, че е в доста напреднала възраст, но все пак секирата в ръцете му, не бе ...

И пак ще започна от 6-ти октомври 1973-та.Беше хубав слънчев ден. Само от пет войнишки дни, бях навършил двадесет години.Нали съм роден на 1-ви октомври 1953 година...И на този Ден на изкуплението и опрощаване на греховете в Държавата Израел...Празникът е Йом Кипур-един от големите еврейски празници ...

Вълнуваш ме сега както и преди!
О не, не моля те - не говори…
Нека този път аз да се изкажа!
И не се страхувай – не е за те накажа.
Далече стоя от тази отрова ...

НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО ЗАВЕЩАНИЕ
... тъй както всеки жив Човек все някога потъва в мрака,
живея – дишам втори век! – но трети няма да дочакам,
ще хлътна – нейде в пустошта на Времето си отлетяло –
детенце бях, бях мъж – баща, и старче с овехтяло тяло, ...

- Телата плават - чу го еднократно.
Не беше глас. По-скоро звук, наподобяващ пукота на пръчки, може би идваше от собствената му глава, всякакво друго обяснение бе нелогично. Наоколо нямаше никого. Гората го обграждаше, а клоните сочеха обвинително. Луната се смееше грозно отгоре. Тя нищо не прощава ...

Изречението, наречено човек
Цитатът на Йордан Радичков: „Човекът е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки." Разкрива идеята, че човекът е сложна и противоречива личност- създаден с обич и вдъхновение, но неизбежно допускаш грешки, които са естествена час ...

Рикен стоеше с лице, пълно с неразбиране и объркване, докато Грен четеше съзнанието му и го гледаше с пълна концентрация право в очите. На избрания воин му трябваха десет секунди, за да види, че момчето няма задни мисли, мотиви или тайни, които да крие, след което се обърна към своята любима и ѝ ким ...

ПРОЛОГ ( Посвещение на Музата )
5.
Аз, Странникът мечтая - образцов
да се издигне твоят чар над ада
и в битие, и в Рай, в два нови свята ...

П Р О С Т О Т А И П Р О С Т О Т И Я
Ако успееш да вкопчиш
в БЛАГОРОДНА КАВГА думите
по закона за единство и борба на противоположностите,
ще избягаш далече от ежедневното скудоумие, ...

КВАНТОВА ТЕОРЕМА НА ЛЮБОВТА
Автор: Марта Маркоска, Р. С.Македония
Ние сме като звездите,
които падат
в собствената си гравитация, ...

С времето свикваш да ти горчи.
Свикваш да те хулят, сочат с пръст!
Научаваш се, макар да те боли...
да преглътнеш тоз горчив ненужен хап.
С времето, по дяволите, писна ми... ...

Турнирите? Не ги броя отдавна,
не с врагове – с живота си се бих.
Окичи ме съдбата ми безславна,
с ръжда и кал. Пеша съм днес и тих.
Венците цветни другите ги взеха, ...

В предела
Понявга впримчен си в предела –
прикътваш само две сълзи.
Печал душата е обзела.
Едва пристъпяш, но пълзиш. ...

Надеждата е светло тайнство,
едно мистично същество,
което денем, нощем странства,
незнайно как при мен дошло.
Във сънищата разцъфтява, ...

Ето ме, стоя пред кръста. Виждам Спасителя разпнат за мен и моите грехове, но защо съзирам в хората около мен вместо сълзи, подигравателни усмивки, сякаш са искали Той да умре.
„Ехо, хора, не виждате ли какво се случва? Невинен човек бе обвинен!"
Той не трябваше така да страда, от кръста стражата ве ...

Когато осмисля живота съвместен,
преминал сред грижи, тъги и терзания,
наместо задружен и с полъх божествен –
раздори, без прошка и без покаяния.
След болест – раздяла. Развръзка кармична. ...

Здравейте! Приятно ми е - Стела!
Наближавам петдесет (под секрет).
Образована! Неомъжена. Зодия "Дева",
но... с мъжете, за жалост. нямам късмет.
Бях на шестнайсет и срещнах Илия. ...

Когато от топъл дъжд
планината бе окъпана веднъж,
аз и татко с колата
отидохме на хижа в гората
с много добро намерение - ...

Тя е изискана…
Когато минава
се олюляват дърветата.
Отминава.
Не оставя дори трапчинка ...

Дядо Коледа, не премина
без тебе и тази година,
в шейната сте със Снежанка.
Аз и братчето сме двамка,
имаме си мир, храна, ...

Ще останат само стъпки по брега,
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга, ...

Днес Ники имаше рожден ден и много се вълнуваше. Беше си избрал торта във формата на шахматно поле, с фигури от бял и млечен шоколад отгоре. Приличаше на истинска шахматна дъска с фигури за шах. Само че много вкусна.
Очакваха гостите около десет и половина сутринта. Майка им бе направила вкусни санд ...

Тој беше еден од многумина
и сакаше да го сакам,
дури ми носеше
полиња со афион.
Женственоста ми беше на штрек, ...

Лятото врати отваря
и ме омагьосва,
пия билкова отвара,
хубавея росна.
Простичко битувам, пиша, ...

На избледняла снимка от стар албум -
приведен над кариран лист,
упражнявам своя краснопис,
и задачките с едно наум.
Скъ̀тани като реликви в скрин, ...

С огромни усилия той,
едва притвори портата –
така милостив е Господ…
Къде забрави сопата,
няма в краката опора… ...

Когато дойдат тежки дни,
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.
Пътеките сами мълчат, ...

Ежедневки 168
1. Маскирах се, като дамска съблекалня... но дами не видях...
2. Яйцата си ги боядисвам само... с червило...
3. Тежа си на мястото... като надгробен камък...
4. Паднах в краката на хората... и ме прегазиха, като говеда... ...

И споменът за дядовия двор
със миналото мъртво ще те плаши.
Валери Станков
Самотата търси нови времена.
Самотата живее в спомените... ...