О теб да залепна,
не се отделя,
цял в тебе полегна
и не се родя.
. . . ...

Човек избира
сам - дали и на кого
да се опира;
най-добре - на свише, за
да е с душа спасена...

Ежедневки 122
1. Маскирах се, като мафиот... и станах уважаван бизнесмен в България...
2. Звездите не ми говорят... слушат ме...
3. Имам всичко, което нямам... в мечтите си...
4. Богат съм и имам хобита... ако бях беден, щяха да са диагнози... ...

Поскърцва вехтата каруца
край килнатия, прашен плет.
Кобилата с взор сведен куца –
мъгла, униние навред.
Млад – каруцарят, с черна шапка ...

Сърцето само постави си присъда
да бъде твое даже след смъртта,
загърби всичко, във което вярва
и те допусна смело в моята душа.
Но те изгуби преди да те намери, ...

Г О С П О Д Е Б Ъ Л Г А Р И Н
Хора,огледайте се,ослушайте се,осъзнайте се!
Ние сме само прашинки
в огромната Бездна на Космоса,
изтъкана от от закони,превенции и традиции. ...

В тихото на мрака все те чакам,
примигващо да ми се присъниш,
капки восъчни горещо те оплакват
и като в роман очаквам да се сбъднеш.
А тишината ми мълчи пак с твойто име ...

Недей ме пуска, моя болко!
Ако ме пуснеш, ще се пръсна.
Ще издържа, но още колко?
До утрото. А нощ е. Късна.
Не ме оставяйте, свирачи! ...

Крадци крадат ме всеки божи ден.
Безбожници.
Всичко крадат: песните, дрехите,
коня с каруцата, пътищата, земята,
водата и занаята. ...

Идва време, което не пита
дали го чакахме, търсихме, искахме...
То настъпва неусетно и не канено,
както есента пристъпва тихо
и напомня със своите багри, ...

Убиваш ме със ласките на думите,
убиваш ме с мечтите за целувка,
и с лудостта, която няма име,
но в мислите ти все към мен препуска.
Потънал във очите ми възкръсваш ...

Зад ъгъл на уличка тиха
стаила се, чака депресия.
Макар недовършила стѝха,
извика ме за фотосесия.
Октомври довя я с листата ...

Тя гледаше кървавия залез зад хълма. Дърветата като мрачни стражи, протягаха ръце към помръкналото небе. Хълбоците ѝ се повдигаха бавно и ритмично. С всяко вдишване настъпващата нощ нахлуваше в дробовете ѝ. Хладният въздух лекуваше нараненото ѝ сърце. Чудовището се събуждаше в сърцето ѝ. Още един дъ ...

ЧЕТЕНЕ НА НОЩНОТО НЕБЕ
... там, дето вятър кестените клати
и чорли некосените треви –
като че ли му плащат три заплати
през моите поляни да върви, ...

Такъв съм аз
В спомените ти ме запази!
Знам, загубеняк съм! Съжалявам!
А сърцето иска да крещи!
И душата ми не се предава! ...

Питат го:"Левски с какъв куршум -
сребърен ил обикновен, е убит?",
а той прояви "гениален" ум:
"С обикновен!", какъв "ерудит"!
Малко е да кажа, че немея, ...

Ние и вие, аз и ти. Без очаквания, или поне не съвсем. Не трябва да има много значение кой съм аз и кой си ти, това тук е нещо самостоятелно, но и доста зависимо. И от мен, и от теб. Кога го четеш, някой може би ти го чете, а ти само слушаш, не съдиш.
Виж при мен е друго, аз не мога да променя момен ...

Денят се сменя с нощта.
След бурята Слънце изгрява.
Тъгата , тихо и плахо,
своята пролетна песен изпява.
Често близкият път става далечен. ...

Светата Книга е преддверие
на Рая - който
трудно се
постига

На майка ми
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял ...

В живота всичко случва се, когато трябва.
Защо да страдам- всичко отминава.
Любов и хора от мен си заминават.
Само самотата докрай с мен остава.
Любов дарявах ви, когато страдах. ...

Ветеринарният лекар носи кръста на тъгата,
пред невинността на животните,
техните очи — прозорци на доверие,
без думи, но с неизказани молби за помощ.
Невинни души, в които няма измама, ...

Топла си, като лятното Слънце,
нежна, като пролетен дъжд.
Жадувам те, като зимата, винце
както есента, морския плаж.
Сезоните всички събираш ...

Понякога съм чужда в този град.
Попаднах тук едва ли не случайно
и беше лутане, от крайност в крайност.
Поне красив е, роден и познат.
Понякога, когато всички спят ...

Мое его -
твое иго,
твое его -
мое иго.

Легнах снощи,
във сълзи,
причинени от снимки стари.
Колко нощи,
колко дни ...

– К`во се хилиш бе, дребен масов убиецо? А-а-а, не! Хич не ми се умилквай! Въобще не съм в настроение за котешките ти номера!
Аделина внимателно побутна топлата топчица мъркаща нежност, отъркваща се усърдно в краката ѝ и привидно сърдито обърна гръб на самоуверения риж мъжкар. Разбира се, всички ней ...

Объркана душата ми преброди
най-тъмните си кътчета сама,
безпътна безнадеждно скиташе
на мислите в безкрайната гора.
Предавах се без битка на страха, ...

Там гларусите крият се зад немите комини,
а аз изгубих се във този древен град...
Потъвах и изплувах в погледите на туркини
и сякаш бях намерил друг неземен свят.
Тук две реки се сливат, както сливат се две съдби. ...

На Петя – съученичка и приятелка
Финно присъствие,
но осезаемо. Талант
и вкус във всичко.
Заразителен смях. ...

Зад силиконовите устни,
зад привидно съвършеното лице
и фигурата в скъпи дрехи,
ридае празно счупено сърце,
което чака истинска утеха. ...

И капят, капят тихичко звезди,
луната с пръсти сребърни бразди,
препълнената ми с въздишки чаша...
Безброй звезди... Една да беше наша,
ала не би. Нощта е саможива, ...

Октомври си тръгна тихо, без нищо,
замина далече по пътя напред.
Нивите пусти сега са летище,
остана за вятъра джобен билет.
Рисува простора смело ноември, ...

РИСУНКА НА ЛЮБИМАТА ЖЕНА
... понякога във вашите компютри рисувам ви я с Б-2 мек молив –
Жената, след която всяка сутрин си казвам, че светът е тъй красив,
две обечки, камея, тъмна шнола – и рокличка надиплена – солей,
понякога сънувам, че е гола! – дошла да ми рече едно: – Здравей! – ...

Its answers are so much in details,
It's capable to do all our tasks.
It makes the best in services and sales,
Imprudent questions it would never ask
It leads statistics of all our searches ...

Гласуваме, гласуваме -
затуй ли съществуваме?

Помня как с насълзени очи
пийнал, татко през зъби ми каза:
"Чуй, от мен запомни - не бъди
тиха, кротка трева - да те газят!
Трън бъди - и зъбат, и бодлив, ...

Изтече времето ти с мене
като дъждовен плач в олука.
Нима сме вече примирени
и праведна скова ни скука?
Защо не мога да протегна ...