Срещате ги често
в този пъстър свят:
първият е старец;
третият е млад;
вторият – учител ...

Надеждата е лястовица бяла,
разперваща свободно своите криле.
Една-единствена, но оцеляла
с невинното си чисто сърчице.
И долетя надеждата крилата, ...

С времето точността му започна да я ядосва.
– И не можеш ли да закъснееш пет минути? – питаше.
– Защо да го правя? Не е хубаво. Шефът принуждава всички да го чакат. Винаги във фоайето има по двама-трима кибици. Според мен това е неуважение.
– Не говоря за шефа ти, а за теб. – Жената оправяше къдрава ...

В чантата ми е затворено морето,
шуми зад рамото ми вятърът горещ,
нощно ехо разпръсква се в косите ми,
а ти вървиш, вървиш до мен.
Вървиш и нещо ми разказваш, ...

Не мога да те пусна и не искам.
Не зная как без теб да продължа.
Очите си затварям... стискам, стискам,
повтарям си, че сън е и лъжа.
Но щом повдигна клепки само мракът ...

Поетите са, като ято -
готови винаги за полет,
следващ силата на сетивата!
С любов - гореща, като лято,
раждаща живота, като пролет - ...

Лятна обич,
случайна, нечакана,
по детски затичана,
безгрижно мечтана.
Вълшебна, суетна, ...

Утрото разплакано се мръщи.
Небето посивяло е от скука.
Ограбен спомен, отново се връща
да заживее скришно тук, при бука.
Ще дойде буря и тя ще отвее ...

До мен да си, дори и да умра,
до мен да си пък нека ме презират!
Когато дойде неусетно любовта –
обичаш дори да те убиват!
Ела до мен в прегръдка ме гушни, ...

Погрешен повик на сърцето.
Залязват изгреви сънувани.
Вик на чайка до морето,
събужда спомени преплувани.
Моряк един – неканен гост, ...

По Еньовден се случват чудеса
и слънцето по-силно днес блести!
Окъпах се във сутрешна роса,
а сянката ми весело трепти.
Облякох се във риза от коноп ...

Докато стиховете ми зоват,
ще бъда тук във този сайт,
на този кръстопът.
Дорде очите ми се взират,
ще боли и стиховете ми ...

По време на приятния юнски следобед, гарата на големия приморски град кипеше от живот. Туристите, които посещаваха морския курорт бяха извънредно множество. За последния месец населението неспирно се покачваше. Тая гледка терзаеше ума на нещастния дух, който обитаваше гарата вече близо два века. Как ...

Притисната от пресата жестока
на множество финансови стени,
избрах пътеката, с посока,
която преобърна мойте дни.
Бях в колектив, работех здраво, ...

Дълго търсих цветя по мярка
да прегърнат нежните ти ръце.
Има в градината, но ходих и в парка
да събера най-достойния букет.
В очите ти се оглеждат тези цветя ...

Моля те, прости
Дали ще може твоето сърце
укорните ми думи да прости?
Душата ти душа е на дете!
Очите ти – две момини сълзи! ...

За да вляза в душата ти, драга,
магистрала ли да построя?
И със моите чувства на прага,
като влюбен ли да постоя?
И да чакам широките двери ...

Има нещо сбъркано с този свят днес,
поел в грешната посока.
Вече не мога аз да спя нощес
щом зная какъв е порока.
Загубени търсим правилния път ...

И пишат... И дишат...
Поети им викат.
И чувстват... И искат...
Човеци им викат.
И лягат и стават... ...

И са голи стрелките
на смутеното време.
То не дава. Не пита.
Идва само да вземе
преболелите страсти, ...

Докато съм жив..
Когато спреш да ме обичаш ще е страшно.
Когато ти омръзна с любовта си,
когато ще съм мрачен от злощастност,
когато се загубя в самотата.. ...

В панелните блокове истинска тишина не съществува – съседите отдясно вечно вдигат скандали, отляво по цял ден и цяла нощ плаче бебе, бабата долу недочува и държи телевизора максимално усилен, а отгоре почти през цялото време долита ритмичното скърцане на леглото. Трудно ми е да се съсредоточа над ел ...

Потайно живее.
Ранено от времето
и стенещо в мрака,
като прекършена роза,
а още ухаещо. ...

ЧАСТ ШЕСТА
Линейката спря в двора на единствената болница в града. Медицински служители вкарват тялото към дългите коридори.
Аз оставам отвън. На стара олющена пейка снаха ми седи. Приведена, с длани крие лицето си. Обикалям в кръг, нервен и отчаян. Искам да заплача, ала сълзи липсват. Пресъхнали са ...

Гледка ненагледна:
Беседката любовна,
цветята е прегърнала
и лъчите на слънцето.

Това е прощална вечеря –
тишина, бяло вино и сбогом.
В тишината успях да намеря
сто причини, без които не мога
да задраскам годините време ...

Понякога си те спомням.
Ей така, от нищо, без да искам...
Като си те спомням, не че ми олеква.
Ако пък ми беше празно, безразлично,
ако в ума ми гласът ти нивга не отеква, ...

Когато някога пристъпвах,
да мина прага на света,
аз свойте пъзели скалъпвах
и търсех книги да чета.
Като пастирче често ходих ...

Кълба от мисли..
мъгла от несподелени чувства
Мечти в загаснала жарава
любов преследваме
като за последно ...

Подсилих пикселите
на пищната си Ful HD резолюция,
почти го дакарах до 4K,
за да те усещам напълно
в твоя 9D формат! ...

Ти и аз: Това не е случайност,
дива страст, прищявка на телата,
а съдба, взаимна всеотдайност,
топлина струяща от сърцата.
Ти и аз: блаженство, чудна нега, ...

Човекът е логичен индивид,
но често грешки не признава,
а щом с любов е бил надвит,
повярвай – бързо се предава.
Предал се е, но не е победен, ...

В твоите очи видях изгреви
и залези, в твоите очи видях
искрящи звезди. Там, на
мястото наше, полегнали
на зелени и тучни поля, под ...

Небесна съм, защото притежавам
небесни тайни, музи и черти.
Спокойна стъпвам в звездната жарава,
създавам неспокойна стих след стих.
Достигнала вселенските поляни, ...

компетентното мнение все посочва
в кой как е правилно да се вкопчва
ангажираното с проблеми съзнание
точица в собственото си очертание
все си мисли творчето на отношения ...