Да сме спонтанни като нея, реката,
смело спускаща се в планината –
без да планува и пресмята, знае тя,
че е и капка, но и пак е океан.
Така тече с доверие към бъднината! ...

За мнозина траките са извор на вдъхновение и до ден днешен. Тази огромна общност от индоевропейски племена, дала на света Орфей, Залмоксис, Спартак, цяло богатство от оцеляла и до днес обредност, дала някои от най-способните императори и военачалници на Римската империя, не спира да удивлява всяко е ...

Кога си одам накај дома
попат облаци ме следат.
Далеку од мислите на лошите луѓе
правам град за тебе.
Ти си сакан човек ...

Създай ме Боже ...моля те ...съгради ме...
за моя мил.. любим... Ти ...сътвори ме...
От най-вълшебния прашец...
снага извай ми ...за да искря...
в неговите ръце отрудени и нежни ... ...

Кога входната врата ще се отвори?
През тъмни коридори ще премине,
към ключа ръката ще протегне
и светлината, мрака да огрее.
Кога входната врата ще се отвори? ...

На Вярата!
Кога наниза пъстроцветна броеница,
от години,сезони,дни?
Кога Времето извървя-
със мен? ...

Декември мълчи. Стена̀ от неволи.
Падат на капки лъчи.
Смисъла гоня. Моля за броня.
Сладкото вече горчи.
Думи корави. Студ и забрани. ...

Усещаме се, сливат се устните,
пиеме от насладата заедно.
Докосваме се. Сливат се телата.
Изригва енергията, дишаме.
Изпълваме се, галиме се, всичко! ...

Да пием за последната любов,
онази, която всъщност те убива,
застанала до тебе, редом с тебе,
ти дава много и ти взима всичко!
Да пием за последната любов, ...

Бродирам в душата си смирение.
Изплитам нови бримки доброта.
Да съм смирена май е намерение,
което аз ще сбъдна... Не сега.
Пришивам си усмивки на лицето. ...

Камък
Камъкът на мястото си тежи,
направил си място в земята, лежи.
Не го поклащат бури и ветрове,
не се помръдва и при дъждове и снегове! ...

Белият приказен град
искам отново да зърна.
Белият приказен град
лято със спомени върна.
В белия приказен град ...

Самотен той на масата седеше
И тъжно гледаше навън!?
А мислите му, тъй далече
отлетели като в сън.
Дали я вижда или в спомен ...

Влязох в църква на пръсти с надежда и страх,
тишината обгърна ме с плаща си.
С изкупителна свещ до олтара се спрях.
но помага ли тя при нещастие?!
С цвят на восък жена се стопяваше там, ...

Две планети... аз и ти
пак си сваляме звездите
искаме да бъдем заедно... мечти
уви всеки има път по който да лети
Две планети... аз и ти ...

Памир със снежен връх
пробожда като с меч небето,
животни диви вият, търсят стръв,
под него във безкрая се е ширнало полето.
Ханска шатра, войните сурови, ...

Процепи бели разцепват прахта. Слава погубена разделя снопа. Надежда погубена някъде в онази низина. Вяра не вярна заровена дълбоко в нечия душа. Народ без водач изгубен в нощта. Свят без свят носи само смъртта. Герой недочакан скрит нейде в маза. Предател слухти и дебне в борова гора.
Къде затихна ...

Този гаден телефон не звъни. Гледам го през пет минути, не – през четири. И? Нищо. Чакам и пак нищо. За какво ми е този телефон, като не звъни. Тъпо! Звънни. Пише име започващо с твоята буква. „Да, да добре.“ Поредният, който иска нещо. А аз какво искам? Телефонът да звъни и там на гадния много цвет ...

Кърви душата всяка нощ!
със стихове недосъбрани...
Ще те открия
като Слънце
жадувано във зимен ден. ...

Животът ми е
наниз от
касови бележки
и мъжки снимки...

Съседите пак спорят със апломб:
дървата скачат, чушките от Македония,
кой влиза и излиза питат с остър тон,
като агенти днешни са от петата колона.
Въртят на пръста си ...

22,30 – 23,00 часа
- Ей там има празно място – соча на полицая, но и той е забелязал свободната зоничка и паркира...
Слизам, оглеждам се. Обикновен жилищен блок, с обикновената редица автомобили отпред, та дори леха с цветя дели паркинга от плочките пред кооперацията. Вадя от джоба листчето, което м ...

Не изисквам, аз съм просто момиче,
не разбираш ли – давам ти всичко,
да ми бъдеш... мечтата, душата, сълзата
и неволята нейде в горите далеч,
да ми бъдеш... ...

Ако дишах за последен ден,
щях да те прегърна.
И за последно ако гледаш мен,
с любов ще те обгърна.
За жалост днес е всеки ден ...

Различните са Божиите грешки
и като Него носят своя кръст.
Горчиви залци и обиди тежки,
преглъщат без желание за мъст.
Различните, те нямат ореоли, ...

Цигулка стене в тишината –
в парижкото метро.
Плачът намери път в сърцата,
а значи – пътя към Добро.
Лъкът извлече тъжни нотки, ...

Прегръщам те отново, Ден!
(Какво ли друго ми остава...)
Нали на мен си отреден...
Какво ми носиш? Мъка? Слава?
Или нечакан син копнеж? ...

Старец мил и белобрад,
с ботуши и калпак.
Радва всички, цял във сняг.
От децата чакан пак.
Хвърка бързо със шейна, ...

Закъсняла среща
Срещнаха се в късна
есен.
След дълъг Път в
очакване... ...

Каквото и да става
по света широк
мислѝ с оптимизъм,
кат добър пророк!
Не оставяй за миг ...

Беше вечерта на двадесет и четвърти декември- Бъдни вечер. Ясно съзнаваше, че вече закъснява, но и не бързаше, нямаше желание. Новият, лъскав автомобил плавно се движеше по вече заснежения път и наближаваше крайните квартали на града. От далече се виждаха премигващите светлинки, жълтите, червените, ...

Животът ме гледа със строго око.
Всевиждащ Циклоп*, кове ми съдбата
Босоного е моето бъдно добро,
вериги му стягат краката.
Дрънчáт моите мисли нечути ...

Ще достигна последната тайна врата,
ще се скрия зад прага й вечен,
ще провеся над бездната морни крака,
на бога докрая обречен!
Ръцете ще впия, за да я открехна ...

Sanremo 2012
------------------------------------------------
Ариза - Нощта
Санремо 2012
--------------------------------------------------------------- ...

Тази сутрин Мея със събуди с горчив вкус в устата. Може би прекалих снощи с пиенето - помисли си тя. Напоследък често пиеше сама. Изпитваше върховна необходимост от това. Животът й си изтече някак неусетно, или поне хубавата му част. Тази мисъл я гнетеше и не й даваше покой. Току-що навърши 61. Спом ...

Слънчев лъч се сбори с мъгломрака,
сцепил облачния шал,
хлъзна се по долината,
светна в цвят горящ воал.
Криптирано локално чудо, ...

В капки дъжд ... разтваряш душата ми
с всеки спомен, смутил тишината ти.
Сякаш миг от влюбено лято
се разлива по твоите длани.
Сякаш пулсът на лунните залези ...