Автор: Генка Богданова
Нощта притвори сънено ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...

Очакваме дори и неочаквани неща...
Очакваме да станат чудеса.
Земята да обвие във любов
дори и тези който не искат да живеят.
Очакваме да има светлина... ...

Put some stress on those legs;
not a dress that begs
my permission for takeoff.

Бяха го кръстили със странното име Фъкълбери Фин. Може би в името му бе кодиран един от най-срамните глаголи, както и бъдещите му умения да си служи с изящните си дълги пръсти, защото "Фин" идваше като съкращение от Finger /в превод - Пръст/. Впоследствие животът му щеше да се развие много бамбашка ...

Без тебе е същото, само че толкова иначе.
И себе си лъжа, денят ми че леко минава.
Усмихвам се винаги. Нищо, че е насила!
Упора на всеки, учител, съветник, щом трябва.
И здрава колона във храма на вярата своя, ...

Мъчно мога да опиша с думи желанието си да пътувам през времето и пространството. Искам да можех просто да прегърна вятъра и да се озова там, където всичко е различно. Искам да можех да беседвам до безкрай със своя брат, слънцето, и със своята сестра, месечината. Искам да можех да протегна ръката си ...

Не беше толкова лош. Щастлива бях.
И сега се чудя, когато Април почука на вратата, ще влезеш ли с него?
Не се безпокой, ключа все още е в теб. Пък и за теб винаги държа отключено.
Ще се върнеш ли? Ще чакам пролетта.
Ще чакам теб.

Малко преди да свърши земният ми път,
искам да видя по-хубав светът.
Едва ли рай ще стане,
едва ли вечна правда ще настане,
но всеки може да допринесе ...

Със нос заврян дълбоко в екрана,
на виртуалната обител вход,
полегнал морно на дивана,
прекарваш тъй наречения си живот.
Събираш "злато", рейтингите качваш, ...

Листенце съм и спя в роса —
в сълзите ѝ блестя.
С дъждовен повей в небеса
и с птиците летя.
Пътувам сред цветя от смях – ...

Над мен отгоре висине
бездънно и красиво,
безкрайно като море,
от очите на жена по-синьо.
Кога съм виждал туй небе, ...

Чувствам се понякога...
като пантофка...
продупчена...
от палец...
с нокът мръсен! ...

- Митрееее, Митреее. Къде се бре?
- К`во си се развикала, ма Пено.
- Ела бре, котката отмъкна една риба. Ей га на покрива.
- И к`во искаш? Да се кача на покрива да взема рибата от котката ли?
- Уплаши я, бре, да пусне рибата. ...

Напразно не прекарах мойто време!
Света навсякъде обиколих...
Дълбах по много важни теми
и много труд в живота си хвърлих.
Света за мене беше интересен, ...

Ще сваля от стените си всички икони,
за което, навярно, ще бъда низвергната,
но една ще запазя по усет изконен,
без църковни устои и без наставления:
изтерзан лик на ангел, прозира зад мрака, ...

Боже, защо не промениш житейската квота
и вместо един, да живеем два живота?!
Първият да е чернова, на която да грешим,
която да скъсаме и хвърлим, когато решим!
Чернова, на която можем да трием с гума, ...

Нищо не задоволява
сетивата както теб,
шоколадът не е достатъчно сладък,
кафето не ме събужда,
алкохолът не ме прави по-малко ядосана, ...

Слънцето изгря в 06:40 сутринта, малкият Георги отвори очичките си бавно, прозя се, стана от леглото и отиде да събуди баща си.
- Тате, тате събуди се, тате
- Не сега Георги, остави ме да поспа.
Георги отиде в стаята си и се разсърди. Майка му Мая стана от леглото, сложи халата си и слезе долу в кух ...

Спуках гума на колелото си, а трябваше да ходя на едно място и ми беше нужно някой да ми я смени. Помолих приятелката си за помощ, тя ме успокои, че ще смени гумата и така, въоръжена с лепенки, нова гума и друг инструментариум, тя чевръсто и за около пет-шест минути я смени, напомпа, прегледа колело ...

- Замълчи! Не! Не си прав, грешиш, глупецо. Не е така!
- Напротив, Замисли се! Като кон с капаци си и оставаш сляп за реалността и все пак знаеш, че съм прав!
- Пфф, нищо не знаеш, идиот! Заминавай пак на някъде, не ми трябваш!
- Така и ще направя...
- Иди по дяволите! ...

"I live no more to shame, nor me, nor you, I'm sorry"
Born from silence, silence full of it
A perfect concert my best friend
So much to live for, so much to die for
If only my heart had a home ...

Аз пак ще те изстръгна от душата си,
за да е сигурно –
ще помета във себе си.
Понеже гърлото ми пълно е с чакъл
и нямам глас, ...

Дъждът напролет носи тишина,
в очакване след дълга пуста зима.
Дъждът на пролет носи самота -
мълчана и несподелима.
Дъждът на пролет не е просто дъжд, ...

Като сън. Така усещаше живота си. И не искаше да се събужда. Не искаше да става от леглото, да пие кафе, да се къпе, да ходи на работа. Не искаше нищо такова.
Искаше да спи. Така животът му се струваше по-пълноценен.
Но между желанията и действителността има разлика. Стана, включи машината за кафе д ...

Отскоро съм във сайта „Откровения“.
И нямам право никого да съдя.
За откровеното ми мнение,
може и на смърт да ме осъдят.
От Майстора ще чакам одобрение. ...

>

Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух. Полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...

любовта
душеспасителка
е
а
омразата - ...

богаташът си
душата разори от
многото парѝ
(и БОГ дори не може
с него да се примири)

Не искам вече със поезия,
със чудни думи да докосвам,
не искам нито чужди мнения,
не искам никакви въпроси,
а само теб в категоричност ...

Нека бъде! Утро сияйно
и прохладно. Ветрец да
повее. Слънце златисто
да изгрее и над града
надежда да довее... ...

Глава XVII
- Ирина, моля ви звъннете на г-н Карабулев. Обещах му днес да се срещнем, но имаме... по-важни неща. Кажете му, че ще се радвам да го видя в четвъртък следобяд, когато му е удобно.
- Г-н Бойчев, тъкмо исках да ви съобщя, че той звъня преди около 20 минути, за да предупреди, че е възпрепят ...

Размисъл
Винаги ще има утре,
винаги ще има ден!
Миг във който уморен
ще се спреш и ще поемеш ...

Срещнах те.
И се влюбих.
Имах те.
И те обичах.
Доверих ти се. ...

Как си?
Зад гърба ѝ спираш,
небрежно я разпитваш,
гледаш я в очите,
нахално ѝ намигаш ...