Тогава, когато истинска със теб не бях
Когато инак пак за теб копнях
Когато всичко беше в пух и прах
Тогава... щастието дойде с замах
Ръцете ми нежно топлеше в студа ...

Снегът, по-топъл от твоята длан,
разтапя се върху кожата ми.
Очите ти, дълбоки като океан,
давят ме с всеки поглед.
Реалността отново удря ми шамар. ...

Ако искаш да научиш нещо повече, не казвай всичко което знаеш, а бъди една стъпка пред тях.

Бели гълъби стаили са в душата ми
да полетят с надежда искат те.
Ръце протягам към небето
и свободата давам им поне.
Сърцето от въздишка разтуптявам ...

Щом изпи и последната чаша вино, Дерек се приближи до мен, сложи ръката си на врата ми и казваше колко красиви очи имам. Вцепених се. Гледахме се продължително. Той беше толкова близо до мен. Вече не беше само в мислите ми, а тук, на сантиметри от мен. Започна да движи ръцете си към гърдите ми. Бях ...

И винаги ще е така
На майка и татко
Доближавам се до татко, хващам го за ръката и го водя. Ръката му е топла и голяма и винаги те хваща здраво, но не прекалено силно. В дясната му ръка потропва бастуна. Отиваме на любимата му лятна къща. Излизаме от хола и аз си мисля: „Дано си дълго, татко, с нас! ...

"Многоточието е стъпките на отишлите си на пръсти думи."
Владимир Набоков
Думите на пръсти си отиват.
Чувствата след тях размахват шал.
Суетата в облак бял заспива ...

Твоя чист и ясен поглед
е беседката, в която растат
спомените и мечтите ми.
Там където, със добрината
и смеха си, живота ми осмисляш, ...

Ние и света - Част 6.3.
След 3 години до пубертета – завършване на грубия строеж.
От 3 до 7 г. – времето на подражанието – детето вече е изградило основните си представи и сега гради уменията си чрез игра главно под формата на подражанието.
Днес се предлагат все повече играчки на децата – твърди се, ...

Тъпа самота и една сълза,
породена от на едно момче света.
Отново паднах в калта,
сякаш съм със счупени крака.
Така тиха е нощта, без облаци и без мъгла, ...

17.06.2017 г. Велин

Създадох те от кал. И страхове.
До мускулната тъкан на реалност.
Измислих всички думи, цветовете
и мислите ти нарисувах в огледалото.
Поканих те в съня си. Незавършен. ...

Силен съм, когато сте щастливи,
усмихнати, катерещи звездите.
Прегърнали по облак двамата,
не мислещи, летящи хора.
Силен съм, когато спите, ...

ПЕПЕРУДА
Днес на кой ли бог да се помоля,
окрилен съм с мислени крила…
И зная – сам съм в свойта воля,
затуй вечно ще мечтая да летя. ...

Отказах се
да се отказвам.
Чувствах се
твърде безчувствена.

БЕЗ СЛЕДА
Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.
Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.
Изгаряше всеки на нейната жертвена клада
без капчица ропот, ...

Денят пораснал се усмихва,
държи във длани огнено кълбо,
вълната морска на брега притихва,
скалата цялата във пръски, златно зарево.
Случаен поглед платноход прихваща, ...

Дойде нали? Дойде за да те вземе,
безропотно да те отдели от мен.
Кълнеше се, че само тя ще те отнеме
единствено завинаги от мен някой ден!
Ти знаеше, усещаше го просто, ...

Още ли вярваш мила в приказките
стари за прошката свята, за изкуплението
на душата? Още ли вярваш мило
момиче в мечтите съкровени и поривите
нежни на сърцето? Вярваш ли още в ...

Мъгла и вятър
ситен дъжд, студен
На есен всичко е така
Капят старите листа
полягат едно до друго ...

Тя заспива и слуша от върха на живота
нещо тайно за мене, нещо свое отвъд.
И светът се подрежда и мъдро, и кротко:
ето ти корени,
ето ти кости, ...

Обичта ти е, магията, живееща в очите ми...
обичта ти е, вечността, която е всичко...
обичта ти е слънцето, кацнало на прозореца ми,
ръцете ти и сърцето ти, моето спокойствие...
Без теб, обич моя - днес съм нищо... ...

Както в нета си сърфираше
и със думички жонглираше,
неочаквано поета
влюби се по интернета!
Срещна своята изгора – ...

Нито зъл, ни добър се люлее светът,
като детство, което не свършва.
Ту се вдига високо до Млечния път,
ту в безсилие пръстчета кърши.
Изначално щастлив и блажено неук ...

Искаш мен, ела си ме вземи,
но няма да ме пуснат никак лесно,
напук на всички, с взлом ме открадни,
да изживеем старините интересно.
Искаш ме, защото ме позна, ...

„Далѝ Доброто
побеждава, мамо, и
ощастливява?“
„Надвива, чèде,
и добротворѝш ли, си ...

Вратите и прозорците изцяло
на ум и взор, душа, сърце и тяло
отворени за теб са непрестанно.
Когато пожелаеш, знай: Ела!
За мен си винаги добре дошла, ...

Измръзнала безкрайна тишина
е тази нежност,
тъжна като джаз.
Като доверие
в секунди светлина, ...

На тръгване от вишната набра ми.
Костилките запазих. И сама,
когато стигнах тук, посях ги, мамо –
във чужда пръст, на чуждата земя.
Поникнаха, пораснаха и ето – ...

Тръгвам си
Тръгвам си. Така поиска ти.
Може би без мен ще си щастлива?
С някой друг дано ти провърви!
Вечер някой друг ще те приспива! ...

Мъчно мога да опиша с думи своето последно пътуване до една от някогашните български столици. За втори път през този месец имах щастието да пътувам до тоя малък град, в който прекарах четири години от своя живот. Ако през първото си пътуване аз носих известни притеснения и размисли в сърце, то този ...